СКАЧАЙ!

Аз съм си диване. По рождение. И затова когато на 29-тият ми рожден ден приятели ми подариха бънджи скок, ми се видя съвсем естествено. До този момент само на маса си бяхме говорили за бънджи:
-Хей, хайде да ходим да скачаме.
-Супер, кога?
-Ами, не знам - другия уикенд? 

Ама “другия уикенд” обичайно приключвахме на хижа, вила, къща за гости или просто по барове. И така идеята си висеше във въздуха. Докато не ме поставиха пред свършен факт:
-Елено, отиваме да скачаме в събота. На Витиня - 120 метра.

Ама разбира се Витиня. Като ще е гарга, да е рошава. Няма да се лигавим с някакви 60-70 метра, нали? Речено – сторено.
Младежът, който прави скоковете е луда глава и ме заплашва:
-Виж сега, днес имаме организирана група (тийм билдинг) и всички ги е...