Най-щастливите хора в света имат най-красивите умове. Техният успешен живот е изпълнен с лекота и радост, а връзки им са хармонични и удовлетворяващи. Дори по време на предизвикателно за тях време, умът им е силен и умее да ги предпази от тревожност, депресия и болезнени мисли. Но въпросът тук е: Ако тези хора вече са доволни от себе си и щастливи, защо те трябва да медитират за да бъдат щастливи?
Нека да зададем въпроса по този начин:
- - Защо чистите хора трябва да си пускат душ?
-
Няма значение колко чисто е тялото ти, тук въпросът е към хигиената, (вътрешна и външна) си остава постоянен.
По същият начин е и с ума. Той също е подложен на предизвикателства не само от начинът ни на живот, но и от начина, по който мислим. Ако един човек е щастлив днес, това не значи, че той няма да се чувства зле и тъжен за в бъдеще.
- Има ли някой в света, който никога да не се е чувствал тъжен?
- Не, нали?
Ето затова ние трябва да се подготвим добре.
Ако не си взимаме душ всеки ден, то тялото ни ще се вмирише. Понякога може да не го осъзнаваме, докато някой не ни каже:
- Ей, малко намирисваш!
Но понеже нашият ум няма мирис, така ние няма как да разберем кога той има нужда да бъде почистен.
Най-добрият начин да почистим ума е - регулярният.
Фразата чисти хора може да има две интерпретации:
Хора, които са чисти в момента и хора които имат навикът да чистят.
Първото значение не ти гарантира, че ще остане в чист. Нашето тяло или дрехи могат да се замърсят във всеки един момент.
Второто значение не ти гарантира, че няма да се изцапаш, но ти гарантира, че ще останеш чист. Нашето тяло и дрехи могат да се изцапат, но във всеки един момент ние можем да ги почистим. Това е наша отговорност да бъдем чисти, както и отговорността да бъдем щастливи.
И точно както след топъл и приятен душ се чувствате чисти и свежи, или след чаша вода, добре хидратирани и здрави, така и след медитация вие също се чувствате чисти и щастливи.
По същият начин думата щастливи хора може да има две интерпретации:
Хора които са щастливи в момента и хора, които имат навика да бъдат щастливи.
Тези, които са щастливи в момента, търсят щастието чрез удоволствието, което нараства и изчезва, водейки страдание и искайки отново удоволствие, докато то не изчезне и отново дойде страдание. Така се появява един порочен кръг в търсенето на удоволствието.
Тези хора, които имат навика да бъдат щастливи, те не търсят щастието, те са доволни с това, което имат.