Световен ден на ШОКОЛАДА
Знаете ли коя е най-съкровената мечта на всички жени по света? Не, не е мил, разбиращ , красив, добър мъж, който готви, нито пък е диамант с размерите на Тексас. Бих заложила на съвършеното околосветско пътешесвие, но знам, че и това не е верният отговор.
ВНИМАНИЕ! Сега ще ви просветля - най-най-най-голямата, най-съкровената и ней-неосъществимата мечта на всяка жена на планетата е .... да яде шоколад колкото си иска без да дебелее.
Уви, всички знаем онази полу-шеговита, полу-мъдра, полу-отчайваща сентенция, че всичко хубаво на този свят е или неморално, или незаконно, или от него се дебелее... 😊 Смятам, че всички мои посестрими по целия свят отронват малка бисерна сълза точно в този момент.
И все пак, има светлинка в края на тунела, защото поне в един ден от годината, а именно днешния – 07 юли (запомнете и си оргадете тази дата за вечни времена), всяка от нас може да изяде количеството шоколад, което може да поеме, без капка угризения. Защо ли? Ами защото днес е Световният ден на шоколада!
Не съм убедена, че ви е нужна историята на лакомството или възникването на традицията на днешното честване, но ще ви дам малко информация ... ей така, от кумова срама (казано по народному).
Историята на шоколада ни води далеч назад във времето ... около 3000 години назад, за да сме точни, в епохата на възход на Маите, Толтеките и Ацтеките, които приготвяли напитка от зърната на какаовото дърво. Маите считали шоколада за храна на боговете, а какаовото дърво било свещено за тях. Ацтеките пък, толкова обичали новооткритата напитка, че искрено вярвали, че самият бог на мъдростта Катцелкоатл лично им я е изпратил, за да й се наслаждават. По онова време какаовите зърна дори се използвали като своеобразна разменна монета. Представяте ли си – една вила на Ривиера Майя моля, заповядайте този чувал с какаови зърна .... би било великолепно, а? А по времето на Ацтеките в шоколада дори не е имало добавена захар. След като Хрисофор Колумб, а по-късно и конквистадорите пренесли какаовите зърна в Европа (точно на 07 юли през далечната 1550 г.) някой много мъдър испанец се е сетил да добави и захар, канела и ванилия към вълшебната напитка и тогава настанала истинската неподправена повсеместна любов на хората към шоколада.
И така до наши дни, когато на Световният ден на шоколада отдаваме заслуженото на най-великото кулинарно откритие на човечеството (предварително поднасям извиненията си на хляба, че даже и на пицата).
Как да отпразнувате шоколада освен, разбира се, чрез непосредственото му изяждане? Ето ви няколко предложения:
***посетете любимия си ресторант и си поръчайте най-шоколадовия шоколадов десерт. Изяжте го целия с удоволствие и без мярка!
***Организирайте шоколадова дегустация за приятелите си и вкусете шоколад от различни точки на света
***Изгледайте филма „Шоколад“ (обещавам да ви хареса), а след това си организирайте „шоколадово парти“ ... да, можете да залеете дори пилето си с шоколадов сос (Мексиканско откритие – сос Моле)!
***Пригответе си сами шоколадов десерт по ваш вкус и го споделете с най-важните ви хора
Не забравяйте да поствате снимки с хаштаг #WorldChocolateDay 😊
Ако пък сте приключенски настроени, а и предвид сезона на ваканциите, даваме ви няколко идеи за точните дестинации с прекрасни традиции в приготвянето и изяждането на безумно вкусни шоколадови творения. Какво пък – дегустацията на местни кулинарни произведения е съвсем нормално и в реда на нещата действие на всеки убеден пътешественик!
БЕЛГИЯ
Няма как да се озовете в Белгия и да не се озовете в някой от над 2000 магазини и работилници за шоколад! Няма как! Точка.
Говоря от първо лице, единствено число и три годишен личен опит на пребиваване в страната ... а не успях да вкуся дори 1/10 част от всички вълшебства, въпреки неимоверните ми усилия и отдаденост!
Уникалното за Белгийският шоколад е, че той се охлажда едва в края на производствения процес, което пък допринася за запазването на всички аромати, които са хрумнали на съответния шоколатиер.
Ще ви споделя и най-съществения принос на Белгийците към света на шоколада. През 1912 г. Жан Нойхаус (считам, че трябва да му бъдат издигани паменици във всеки град по целия свят) изобретил нова форма на шоколад – гладка отвън и пълна с кремообразен ганаш отвътре. Да, той изобретил Белгийския пралин, за което всички сме му много много благодарни!
И да, почти всички шоколадови произведения в Белгия се изработват на ръка и в бутикови количества. Е, малко по-скъпички са, но пък веднъж се живее, нали така?
ШВЕЙЦАРИЯ
Дори и да не сте били в Швейцария, със сигурност сте опитвали Швейцарски шоколад. Е как не? А онзи вкусен Lindt с мента? Особен интерес предизвиква факта, че въпреки неблагоприятния за отглеждане на какаови дървета климат, Швейцарците са намерили начин са произвеждат суров шоколад. Същите тези Швейцарци са най-големия консуматор на шоколад на човек от населението (средна консумация около 10 кг. на човек на година ... найс, а?) Аз, като искрен и неподправен луд фен на шоколада, мога с чисто сърце да си призная, че Швейцарският шоколад е един от най-любимите ми фаворити!
ИТАЛИЯ
Да, знам че ви звучи невероятно – тия пък Италианци, не стига че са дали на света съкровища като пицата и тирамисуто, ами сега и за шоколада имат претенции. Така е, приятели, тежка несправедливост, но пък ние можем да се насладим с чиста съвест на всички кулинарни хрумки на Италианските гурмани. Знаете ли, например, че Италианците са „отговорни“ за едни от най-вкусните комбинации с шоколад. Ако имате път към Торино, непременно опитайте gianduiotto – може би най-ранното проявление на божествената комбинация „шоколад+лешник“. Всички сме си облизвали пръстите от бонбоните Ferrero Rocher, мазали сме милиони палачинки с Nutella, нали? Ами освен да благодарим и изръкопляскаме на Италианците за тези дарове към човечеството, друго не ни остава.
ФРАНЦИЯ
Като говорим за изискани десерти и шоколад, няма как да пропуснем любимата ми Франция, световно известна като Меката на кулинарното майсторство. Може би ще ви изненадам, но Френската шоколадова индустрия все още прохожда в масовото производство. Ръчно изработените шоколадови фантазии, от друга страна, са на космическо ниво. Все пак Париж е една от първите Европейски столици, отворила кухнята и сърцето си за шоколада. В наши дни, Париж е любимо място за много талантлии шеф-шоколатиери, тук се творят едни от най-зашеметяващите шоколадови кулинарни изкушения. Дори кратка разходка по забързаните му улици, ще разкрие пред очите ви феерия от шоколадови работилнички. Само бегло ще спомена изключителните Френски печива като еклерите и pain au chocolat. Какво повече му трябва на човек, за да бъде щастлив?
ГЕРМАНИЯ И АВСТРИЯ
Немските шоколади са неповторими с това, че наблягат повече на вкуса, отколкото на сладостта. Тук произвеждат различни видове черен шоколад с интензивен и плътен вкус и уникален аромат. Повярвайте ми, дори черен, шоколадът им е невероятен, запомнящ се и води до пристрастяване. Да не говорим, че празнуват любовта си към шоколада по неповторим начин. Schokoladenessen е популярна игра сред малките германчета, която включва изяждане на възможно най-големи количества шоколад за единица време. За повече напрежение в играта, има условие участниците да разопаковат лакомството с ръкавици или кухненски прибори. Не ви подтиквам да се включвате в подобна игра, но представете си колко забавно би било.
Независимо, че е на границата с Швейцария и Германия, Австрия е малко пренебрегвана по отношение на шоколадовите си произведения. Тук е мястото да спомена техния принос към изтънченото небце на шоколадолюбителите – Mozartkugeln. Нероятни бонбони, изобретени в Залцбуг (родното място на великия Моцарт, от там и наименованието им). Те са комбинация от шам фъстък, бадемов марципан и нуга. И всичко това облято в тъмен шоколад. Нямам какво да добавя и не познавам човек, който да не обича тези бонбони.
Това е, приятели! Надявам се, че успях да ви развълнувам и вдъхновя да отпразнувате подобаващо и по вашия си начин Световния ден на Шоколада.
Аз отивам да забъркам едно шоколадово суфле .... и да, имам рецептата от приятелка Французойка, за което й благодаря и всеки ден я споменавам в молитвите си.