След седмица плаване из лазурните води между Лефкада и Кефалония, почувствах свобода, каквато отдавна не бях усещала. Може би е вярно, че животът в морето те връща към най-чистата версия на себе си - тази, която не гледа часовника, не проверява известия и не бърза за никъде.
Не бях плавала толкова дълго досега и честно казано, не знаех какво точно се случва по време на пътуване с катамаран. Чудех се дали
ще ми стане лошо или скучно, или дори досадно. Истината обаче беше съвсем различна. Във водата сякаш времето се свива и започва да съществува само между изгрев и залез, закуска и вечеря, гмуркане във водата и съзерцаване на хоризонта.
Тръгнах без никакви очаквания. Взех няколко чифта дрехи, повечко бански. фотоапарат и надежда да си прекарам добре, а сега пиша това, за да сте една идея по-подготвени от мен, ако решите да се впуснете в подобно приключение.
Нашето пътуване започна от пристанището в Лефкада. Качихме се на катамаран модел “Bali” с компанията Yasido. Бяхме общо 8 човека - 6 пътници и двама капитани, разположени в 4 каюти по двама човека. Преди да потеглим, заредихме лодката с провизии, защото ни предстояха тихи заливи и почти безлюдни острови, от които пазаруването щеше да е по-трудно.
Маршрутът беше гъвкав – променяхме го спрямо времето и капризите на душата. Преходите бяха кратки, обикновено по 2–4 часа, което се оказа достатъчно време да се порадваш на вълните и да се попечеш без да ти доскучае от пътуването.
Първата ни спирка беше Фискардо, Кефалония - живописно селце, пълно с ресторанти, магазинчета и закотвени мега яхти. Макар и малко, Фискардо беше невероятно красиво място. Тъй като бяхме там в началото на юни, все още нямаше много туристи, затова успяхме да се насладим на красивите улички, без да се бутаме в тълпи от хора.
След нощувка на пристанището там се оправихме към Fteri Beach - един от най-красивите плажове в света (според някои класации). Никакви барове, никакви хора, никакви чадъри. Само бели скали, светъл пясък и кристални води. Вечерта пристигнахме в Асос - друго селце с венецианска крепост, тесни улички и онази леко меланхолична, леко романтична атмосфера, която остава с теб дълго след това.
Последва о-в Итака, домът на Одисей, както и едно от любимите ми места от пътуването. На о-в Итака нощувахме в Киони - още едно малко цветно селце със спретнати къщички, занаятчийски бижута и изключително вкусна храна. Препоръчвам ресторант Mills.
Минахме и покрай остров Атокос – почти необитаем, с един красив плаж и няколко семейства диви прасета. Прасенцата бяха очарователни, но за съжаление, често стават обект на селфи-ентусиасти, които ги пипат, вдигат и стряскат. Ако посетите плажа и видите прасенцата – наблюдавайте ги с уважение и от разстояние.
Как точно протича животът на катамаран?
Ако се чудите как точно протича животът на катамаран - ще се опитам да съм максимално кратка, но изчерпателна. Да живееш на катамаран значи да забравиш дните. Събужда те плискането на водата, закусваш с изгрева, готвиш, когато огладнееш, и заспиваш, когато разговорите утихнат. Няма аларми, няма стриктен график, няма напрежение.
Придвижването между островите беше времето за четене, дрямка, писане, печене на слънце или просто - съзерцание. Вечерите завършваха с гмуркане, вечеря навън, узо и разговори, които винаги бяха една идея по-дълбоки от обикновени, защото просто има време и чувство на близост.
Какво ядем във водата?
Обикновено готвеше един, защото пространството в кухнята не е голямо. Закуските варираха от мексикански палачинки, бъркани яйца, принцеси до йогурт с плодове. А вечер, ако бяхме на пристанище, хапвахме навън. Няма нищо по-вкусно от риба и калмари след ден, прекаран в морето. Прясно изпечен хляб, домати, фета, маслини… Знаете за какво говоря.
В каютата записвах бързо и лесно. Така, както помня, че спах като дете. Последните няколко вечери избрах да спя на палубата – под звездите. Съжалих, че не съм го правила всяка вечер. Там разбрах, че не местата остават най-дълбоко в теб, а хората, с които си ги преживял. Разговорите до късно. Смехът, който се носи между две вълни. Споделеното мълчание. Безкрайният хоризонт.
Истината е, че пътувах с почти непознати. Това можеше да доведе до пълен провал или до огромен успех. Никой не беше хвърлен зад борда, така че май се получи.
Защо да опитате?
Това плаване ми подари различна перспектива за живота. Срещна ме с нови приятели. Показа ми, че мога да съществувам извън бързането. Разпали в мен желанието да науча повече за ветроходството, за морето, за себе си.
Ако се чудите дали да се качите на катамаран, по-добре не се чудете. Шансът да се влюбите е голям. А ако не ви хареса, ще знаете, че поне сте опитали.