Черешова неделя в Кюстендил

Мързелива неделя в края на юни месец. Толкова мързелива, че абсолютно нямахме желание тепърва да стягаме раниците, да се екипираме, та да ходим някъде по гористо или хълмисто. Толкова мързелива, че изпълзяхме от леглото в някакво такова време дето ни е за късна закуска, ни е за ранен обяд. Най-много като за купа изстудени сочни череши. От Кюстендил. Които в последствие ще се окажат и главен герой на деня ни.

Търкаме още сънени очи, бършем кървавочервения сладък сок на черешите от ъгълчетата на устите си и леко започва да се пробужда желание у нас да вземем все пак да си разнообразим по някакъв начин деня. Но по възможност мързеливо разнообразяване и, предвид напредналото време, да не изисква никаква специална подготовка. С умен телефон в ръка преглеждам актуалните събития в града и околията за последния ден от седмицата. Разни концерти на открито, един базар за ръчни изделия, две винени дегустации и...фестивал на черешата в Кюстендил, черешовата градина на България! Това си е абсолютен знак от съдбата - да попаднеш на информация за това събитие точно докато закуско-обядваш с кюстендилски череши. Няма да бягаме от нея, от съдбата, мятаме се на колата и отиваме.

Половин час мързеливо обличане и разни други козметични приготовления, така че да излезем в приличен вид за пред хората, още час и половина мързеливо шофиране покрай пернишките и радомирски полета, после покрай Драгомирово, Цървеняно, Ябълково и вече търсехме място за паркиране около Дервиш баня - превъзходен образец на отоманската архитектура, датиращ от 1566 г. и функциониращ над 400 години, до 1992 г. А дервиш е четвъртата степен на послушание в мюсюлманската религия след ашък, талиб и мухиб. Така поне гласеше информационната табела на входа, който, обаче, бе затворен за посещения. Жалко, наистина бяхме заинтригувани да разгледаме вътрешността, но явно ще се фокусираме само върху черешите. А те бяха съвсем наблизо, в самия център на града се простираше Фестивалът.

С мързелива крачка се отправихме натам. Досегашният ни опит с посещение на подобни събития се изчерпваше с Рощиляда - празник на сръбската скара в Лесковац, където останахме откровено разочаровани - възпокачени цени на храна с въззанижено качество, нищо общо с легендарната кулинария на западните ни съседи, и Празник на сланината и греяната ракия в Априлци, който има своя особен чар, макар да си е по-скоро събор, непригоден за тълпите зажаднели за разнообразие столичани (съдейки по регистрациите на автомобилите), изсипващи се на талази от ранни зори. Та, в този смисъл нямахме особени очаквания към празника на черешата. И, както обичайно се случва, точно когато човек е оставил големите си очаквания да мързелуват вкъщи, се случват най-приятните изненади. Посрещнаха ни стройни редици от павилиончета (не бих ги нарекла сергии защото така би имало нотка пошлост и претруфеност), с достатъчно отстояние между тях, така че посетителите да се придвижват спокойно и да имат възможността да поспрат, да си поговорят с хората зад щандовете, да изберат спокойно дали да си купят нещо, дали да снимат или пък да продължат с обиколката си. И се носеше аромат на пухкави черешови сладкиши, излезли изпод ръцете и от фурните на благи кюстендилки с народни носии. Още по-благи кюстендилци подмамваха да им опитаме черешовата ракия. Сръчни детско-юношески ръчички бяха сътворили всякакви красоти, живи пана, от череши във всевъзможни форми. Имаше и жълти, и червени, и пъстри череши. И всеки се хвалеше гордо с реколтата си и позираше до нея, все едно абитуриент водеше през центъра на града. За част от тези хора черешите вероятно наистина са като деца и когато има добра реколта, значи са се справили добре с отглеждането им. И би било излишно скромно да не се похвалят с това. От сцената се лееше “Цветините очи, черешови” в изпълнение на детски фолклорен ансамбъл. Не знам за вас, но винаги, абсолютно винаги настръхвам, от онова приятното настръхване, разчувстваното, развълнуваното, когато чуя детски глас да се извива в народно пеене. Тук-таме из стройните редици павилиончета имаше такива за дребни сувенири - най-вече магнитчета и ръчно изработени дреболийки, тук-таме имаше изложител на натурална козметика с екстракти от череша и роза - два от символите на родното земеделие. 
В съвсем отделна част от центъра на града, по-скоро из съседните на площада улички, затворени за коли в уикенда на провеждане на фестивала, имаше по много и от задължителните за всяко събитие от такъв ранг по нашите географски ширини сергии. Тук определено думата е сергия. За варена царевица, за понички, за сладолед във фунийка и захарен памук, за керамични градински декорации и още, и още все несвързани с черешите неща. И хорска глъч, и скупчени тълпи, и толкова ярък контраст с официалната, тематично организираната част от регионалния празник. Ярък и необходим контраст. За да има за всекиго по нещо - и фестивални павилиони, и панаирни сергии.
А за да има за нас от всичко, след като се подкрепихме с баничка с черешов пълнеж, отправихме изненадващо бодра като за мързеливия ни ден стъпка към Хисарлъка - крепостта над града, извисяваща се на панорамен път. Датирана от края на IV в. - началото на V в., според нейните изследователи, тя е била непрекъснато използвана от Античността до Средновековието, когато бива непоправимо разрушена от османските завоеватели. В този си, разрушен от XV в. вид тя преживява до 2014 година когато в разгара на лятото започва мащабната ѝ реставрация, в резултат на която я виждаме днес с нов блясък, даващ ни усещането за поне частица от миналото ѝ величие. Скромната ни оценка е, че въпросната реставрация наистина е извършена добре, крепостта е възкресена. Уви, по нашите земи има достатъчно примери за некачествени реставрации на подобни обекти, които след съвременната намеса изглеждат като плод на нескопосана пластична хирургия, но нека не разваляме хубавото усещане от деня с такива мисли. Хисарлъка дава усещане за простор, за прохлада под извисяващите се борове и ели и за щипка национална гордост от отминалите векове на величие. Хисарлъка е не само името на крепостта, но и на целия лесопарк, изграден около нея, зона за отдих както за кюстендилци, така и за гостите на града, с множество пътеки за пешеходстване и асфалтиран път за предпочитащите моторизиран транспорт. Бихме препоръчали да се разходите на собствени сили, вместо да ползвате конските такива в двигателя на колата си. Да поемете дълбоко въздух с миризма на смола, да си откъснете плодчета от диворастящата арония, да се пораздвижите леко и без напрежение, като за мързелива неделя. Единствено ако усетите порив да посетите така наречения зоокът в парка, укротете го навреме, въпреки изкушението от безплатния вход. От любов към животинките и към себе си. Това е едно от най-тъжните места, които съм посещавала в досегашния си опит като любител пътешественик. Дори тъгата е премесена с нещо леко зловещо. Може би заради стиропорената мечка, която ни посрещна на входа, с поизлющена боя и празен поглед. Добре че я видяхме по светло, иначе щяхме да сме като в начална сцена от филм на ужасите. Усещането за последния се засили докато минавахме покрай клетките с клетите твари, затворени в тях. Не съм против зоопарковете, не са ми любимият атракцион за посещение, но не съм против тях. Стига условията да се съобразени с оглед комфорта на различните животински видове и на посетителите. Пример за добра практика в тази насока на родна земя, за безплатен общодостъпен зоокът, бих дала с този в Пазарджик, в парк Острова. За него ще взема да ви разкажа някой друг път.

Колкото и мързеливо да течеше времето в тази юнска неделя, все пак си течеше и слънцето започна да преваля към онова място на хоризонта където небето докосва земята. Време бе да се отправим към столичната лудница, да се подготвим за забързаността на идващата работна седмица. Но преди това, на път към паркираната ни кола, събрахме няколко килограма сочни, ароматни, сладки череши от един симпатичен дядо, седнал върху щайга пред продукцията си, съвсем в края на редиците от сергии, встрани от официалните фестивални павилиони. Така ни дойде отвътре да направим, точно от него да си купим плодовете.

Час и половина мързеливо шофиране наобратно и щяхме да сме си у дома, ако една кафява табела не бе привлякла вниманието ни. От онези кафяви указателни табели, сочещи към забележителности. Обикновено не ни откланят от пътя ни ако самите те не са целта му, но тази сочеше Кадин мост, само на километър от нас. А за самия мост бях чувала два варианта на легенди - разбира се, задължителната за вградена девойка в него и друга, за смела невеста, която на връх сватбата си поискала за подарък от султана мост над Струма, та да преминават по-леко от единия край на селото до другия. Селото, може да се сетите, казва се Невестино. То и мостът в превод от турски звучи като “невестин мост”.  Лични невести е имало по нашите земи, лични и смели, оправни и по малко опърничави. Из фолклора ни преплетени са стотици от техните истории. А мостът продължава да извива горда снага над реката, която пък мързеливо тече под него и то не само в неделни дни. Конструкция на над 550 години, използваема и до днес, дори за автомобилен транспорт. Заслужаваше си отбивката.
Ако сте любители на мързеливите неделни пикници, около моста е устроен парк с беседки и места за импровизирано барбекю. Нищо впечатляващо, но пък на въздух, нейде в далечината и Рила се вижда.

Пак в колата, и пак мързеливо шофиране през радомирските и пернишки полета, целунати от залязващото слънце. И съвсем мързелив завършек на неделния ден с книга в ръка на дивана. И с купа изстудени сочни череши за късна вечеря. Череши от Кюстендил. 

Послепис: Празник на черешата в Кюстендил се провежда ежегодно от 2008 година насам, обичайно в края на месец юни, в продължение на три дни от петък до неделя включително. Ако тази година сте го пропуснали, то може да си го намислите за посещение догодина. Организаторите от Община Кюстендил влагат много усилия в надграждането на събитието и превръщането му в истински тематичен празник за малки и големи. С богата културно-развлекателна програма, състезателни игри, занаятчийски работилници и художествени ателиета. Да, напълно подходящо е за посещение с деца.  А защо пък и да не си направите цял мързелив черешов уикенд, Кюстендил е известен и със своите минерални води, може да се насладите на благотворното им влияние от басейна на хотел или къща за гости. Да посетите Кюстендил във време, различно от годишния черешов уикенд? Също достатъчно добра идея, определено има какво да се види и посети в града. Особено когато ви е мързеливо в някой почивен ден.