Да се осолим и накаляме за здраве

Ние, у дома, с домашния ни татко, отдавна сме си изяли торбата със сол, та даже и още много торби отгоре сме изяли. И буквално, и преносно. Преди няколко години от пътуване до Словения, за което съм ви разказвала надълго и нашироко тук, във Ведри пътешественици, си домъкнахме почти цял багажник с тази морска суровина и наскоро с почти панически ужас установихме, че е на привършване. Вижда се дъното и на последното чувалче. Вярно, че раздадохме доста на приятели и познати, но пак е своеобразно доказателство за честата ѝ употреба в домакинството. Затова се отправихме по пътя на солта. По пътя на мои детски спомени, по пътя на едно изгубено производство.

Няма да ви лъжа, приключенстването с три деца, две от които са на около 2 месеца и малко отгоре, често е предизвикателство, граничещо с пълно физическо изтощение за родителските тела. Защо си го причиняваме ли? Защото сме безкрайно любопитна в исторически, етнографски, географски и кулинарен план двойка. Защото вече виждаме, че сме успели да предадем, да възпитаме, това любопитство у Първородния. Защото се надяваме това да се случи и с най-новите две семейни попълнения. Тази година временно сме оставили на заден план всякакви амбициозни начинания като високи върхове и далечни светове, но водени от вече споменатото любопитство пообиколихме близки нам местенца. Като корона на морския ни престой, едномесечно издевателстване за помощ над комплекта баба и дядо там, се насочихме към Бургаските солници (Атанасовско солено езеро).

След като покарахме известно време по пътя, асфалтов в прилично състояние, който се отбива от основния Бургас-Поморие, започнахме все по-осезаемо да усещаме мириса на море, мириса на соления бриз. Онзи, който всяко лято приятно гъделичка ноздрите на човек и му напомня, че е време да се охлади с топване във водата или с коктейлче в ръката. Той ни поде и поведе право към Черният плаж, едно от уж скритите, но все по-популярни напоследък, съкровища на Бургас. Пясъкът през лятото се нагрява толкова силно, че е почти невъзможно да се върви по него с боси крака, но за сметка на това е чист и ситен. Цветът се дължи на високото съдържание на магнетит, един от няколкото оксиди на желязото. До плажа, сред предпочитаните места за почитателите на кайт сърфа и практикуващите го на родна земя, има платен паркинг, както и зона за безплатно паркиране (общо взето кой където свари из тръстиките).  Видяхме и доста кемпери, наредени в стройна редица по черен, коларски път по протежение на морската ивица, макар и без регулация за къмпингуване из района.

Кратко пешеходстване и сме пред входа на естествен СПА център под открито небе с лечебна кал и луга. Удоволствието да се възползвате от тях за неограничено време е 6 лева на човек. Плаща се само в брой и това го разбрахме по трудния начин - баш на входа установихме, че сме останали с броени железни левчета, съвсем недостатъчни да покрият входа дори само на един от нас. В цялата домашна сутрешна лудница преди тръгването на приключение, тотално забравихме да минем през банкомат, или пък просто се надявахме навсякъде където идем да можем да се оправим с банковите ни карти. Явно това стечение на обстоятелствата е белязало по твърде изразителен начин физиономията ми, или пък възрастните мъже, охраняващи входа, се умилиха от гледката на двойна бебешка количка плюс батко, воден за ръка, та ни разрешиха да влезем и разгледаме безплатно, така или иначе никой от нас не бе с намерението и подготовката да ползва натуралните блага точно в него момент. Поогледахме-поогледахме дървените пътечки, изградени над и между отделните солни басейни и отбелязахме, че ще е мъчно да се бута количка по тях, а и трябваше да сме малко по-експедитивни, по хоризонта налазваше буря. Домашният ни татко съвсем благородно и отговорно заяви, че ще остане с бебетата навън, аз да вляза за снимки с Първородния. Ама как да не кажеш, че го обичаш тоз човек в такъв момент?!?

Влизаме смело вътре и още преди да съм натиснала копчето на фотоапарата за първи кадър ме залива вълна, огромна и необуздана вълна от въпроси “защо” и “как”, придружена с моментално покатерване върху едно от дървените заграждения, което пък от своя страна застрашително се разклати и аха-аха да се прекърши под натиска на солената ерозия и килограмите лично тегло на домашния ни батко. Ужас! Хората ни пусната без пари, а ние ще им почупим инвентара... Дишам, издишам, дишам, издишам... Внимателно свалям маймунчето от клона, прегръщам, отговарям на въпросите, пак прегръщам и вече сме готови със спокойна, или поне сравнително спокойна, крачка да направим обиколката си. Приятна и впечатлителна и за двама ни. Пък и прииждащите тъмните облаци добавяха нотка драматизъм в пейзажа и правеха червения цвят на лугата още по-наситен. И вятърът се усили. А с него и соленият мирис. В момент имах усещането, че цялата ми кожа и коса са покрити с воал от фини солни кристали. И се почувствах лека и щастлива. Вероятно заради химичния им състав. Оновните елементи, съдържащи се в лугата са магнезий, калций, натрий (дотук все електролити, чието действие е точно върху отпускането на мускулатурата след физическо зорче и на нервната система след някакви стресчета и напрежения), хлор, бром, сулфати, хидрокарбонати, много микроелементи, органични вещества и други в много големи количества. Поради тази причина се счита, че е по-ценна и полезна от солите от Мъртво море, което трябва да ни е отличен повод за национална гордост, а и е по-щадяща към кожата тъй като има приятна, подобна на масло консистенция. Май пропуснах да поясня какво точно е лугата, та да не се чудите защо уж говоря за сол и солни кристали, пък после пиша за нейния химичен състав. Та, лугата най-общо казано е остатъчен продукт на солоизпаряването. Пролетно време басейните на Атанасовското солено езеро се пълнят с вода, която под действието на слънчевите лъчи и тяхната топлина започва да се изпарява бавно. При изпаряването се кристализира солта, а останалата вода, наситена с вече споменатите вещества и микроелементи, се нарича луга. Пикът на нейната зрялост, полезност, е в периода август-септември. Черноморската луга е с доказан медицински ефект – прилага се при лечение и профилактика на болести, свързани с опорно-двигателния апарат, кожни възпаления и рани, разширени вени, настинки и простудни заболявания. Препоръчва се при артрози, артрити, тендовагинити, дископатии, изкълчване на ставите и ишиас. Добре е да се стои в лугата не повече от 20-30 минути, за да не се претоварва сърцето. Ще ме прощават вещите лица и технолози, ако не съм го обяснила съвсем коректно, но така го разбрах и запомних, малко по лаически, от табелите, поставени тук и там по пътя на нашата кратка, но съдържателна обиколка. Табели, които изчетох и обясних на достъпен за 3-годишно дете език поне по три пъти всяка, в чест на Първородния и неговото любопитство.

Тая работа с лугата не го развълнува чак толкова много, макар да завърза дружески разговор с няколко младежа (по дух, това хората от морето са замесени от друго тесто!) на видима възраст от около 60-70 години, които кротко си лежаха в един от басейните и с радост споделиха всичките болежки на възрастта си, които опитват да излекуват.

Друго го влечеше него, Първородният, друго. Все се обръщаше да зяпа черните хора. Все го теглеше към мястото за мазане с кал. Лиманна лечебна кал. Стигнахме и до там, до нейните табелки. Малко отзад напред направихме обиколката си. По принцип калта е баш до самия вход на мястото, а лугата - в най-далечния му край. Но пък така запазихме най-интересното, от детска гледна точка, за десерт. Мислено се поздравявам за доброто решение. И започвам с четенето, превода в ефир и обясненията.

Същността на калолечението е комплексно въздействие върху цялата периферна нервна система. Топлинните й свойства разширяват съдовете и отварят нови капиляри. Така намаляват отокът и болката, зарастват и се заличават белези от рани, подобряват се обменните и регенерационните процеси. Освен че лекува, калта разкрасява и подмладява, защото през кожата преминават калций, йод, фосфор и др. Лекува почти цялата гама от кожни болести, артрити, дискови хернии, гинекологични проблеми, плексити. Общо взето е почти панацея. И общо взето, след всичко изброено, всеки би могъл да се припознае като неин потенциален ползвател. Не е препоръчително за деца под 12-годишна възраст, макар да ми се мернаха няколко дребосъка, омазани до ушите. Само мога да си представя какво несравнимо щастие е за тях да са целите окаляни и никой да не им се кара за това, а дори да ги насърчава.

След индивидуалните козметико-оздравителни процедури може срещу левче-кефче да се изплакнете на двуминутно душче със сладка вода. Има и някакви капанчета за хапване и пийване, които не сме пробвали, но пък имаха табели за плащане с карта и wi-fi, да може човек да си се тагне на спокойствие, че то ако не се похвали, все едно не е бил на СПА. Бях привлечена от рекламен надпис за магазин, предлагащ кремчета и помади с черноморска кал и луга. Тамън се засилих да изхарча малко виртуални финикийски знаци и, уви, оказа се, затворено. Нещо не бяхме уцелили правилно момента. Дали заради делничния ден или пък заради това, че официално бе краят на летния сезон, не знам. Но пък чух зад гърба си домашният ни татко да въздъхва с облекчение.

Басейните на бургаските солници, поради близостта си до летището, са едно от първите впечатления, още от въздуха, за пристигащите на родна земя чуждоземски летовници. Чак съм изненадана, че не стоварват с автобуси немски и скандинавски баби и дядовци да киснат кокаляци в тях. Всъщност, ни един от посетителите не говореше чужда реч. Бургазлии пазят това съкровище само за тях. Доза здравословен егоизъм, бих го нарекла. 1 сантиметър лечебна кал се образува за цяла 1 година време. Твърде бързо би се изчерпал този тъй ценен и здравословен ресурс ако бъде нагазен от твърде много хора. А нека не се лъжем, когато хората са туристи в чужда страна, рядко се стараят да пазят благата ѝ. Минават, снимат, взимат и заминават. Поне масовият случай е такъв.

Сравнително наскоро е изградена Алеа на солта - пешеходна и вело пътека, свързваща Морската градина на Бургас със солниците. Дължината ѝ е 2,7 километра и би трябвало да е по силите на всеки, включително за бутане на бебешки колички. Началото ѝ е около конната база, където пък лятото се организира и Фестивал на пясъчните фигури (който тази година бе изключително постен и скучен по мое скромно мнение), та разходката може да се комбинира и с неговото разглеждане.

След Бургаските солници се отправихме към Поморийските такива. Като ще е солен ден, да е солен ден. Във все по-далечните ми ученически години, когато пътувах ежеседмично до Бургас и обратно за училище, по цялото протежение от там до Поморие и после до Ахелой се виеха огромни бели спретнати купчини със сол. Много сол. Обичах да ги съзерцавам през прозореца на автобусите. Харесваше ми да наблюдавам движението на багерите, загребващи от ценната суровина и товарещи я на малки дървени вагонетки, които отиваха в цеха за пакетиране. Сега това е спомен. Затова ви и думах, че това е приключение по пътя на детските ми спомени. А защо е освен това и по пътя на едно изгубено производство, разбрахме в Музея на солта в град Поморие. Поради обилния приток на речни води, морската вода на Черно море е по-слабо солена (17,3%), за сравнение в Средиземно море и в Световния океан е около 36%. Този нисък процент прави солодобивът изключително нерентабилен. Малкото получена сол е с изключително добри качествени показатели, но не е конкурентна за масово потребление. На пазара се открива за около 15 лева / 100 грама. Голяма част от земите, върху които едно време са се разпростирали солниците, са върнати на частни собственици. Останалите във владение на държавата се използват за басейни за изпаряване на луга, която пък намира широко приложение в козметичната и медицинската индустрия. Така ми разказа домашният ни татко. И в музея не можеше да се плаща с карта, и пак не бяхме минали пътьом през банкомат. Но пък железните ни левчета, наброяващи точно четири, бяха точно достатъчни да се плати входа на един от нас възрастните, за Първородния така или иначе си е безплатно. Беше негов ред да влезе. Уви, излезе крайно разочарован. Не за друго, ами се беше истински навил да се сдобием с истинска черноморска сол, с ценната ни ежедневно ползвана подправка. И май си го беше представял, че ще се случи както в Словения. Но не би.

Докато двамата по-големи мъже в семейството се мотаха на климатик в сградата на музея, аз направих няколко обиколки с количката из съседство. Има чудесен изглед към Поморийското езеро, което е истински рай за любителите и професионалисти орнитолози. Има гьолче за мазане с кал и гьолче за киснене в луга, но са на свободно ползване и не изглеждаха никак добре поддържани. Но си имаше хора, безплатното си е безплатно.

Сол може и да не си купихме, но пък натрупахме нови интересни и полезни знания, прекарвайки един чудесен ден в приключенстване с цялата челяд. Един чудесен ден, който ще се превърне в спомен окалян и осолен. В най-добрия възможен смисъл на думите.