Fáiltе! Три незабравими дни в Единбург

Представете си следната идилична картина – под искрящосиньото небе птичките радостно чуруликат измежду клоните на дърветата, чиито листа са нежно полюлявани от ленивия бриз, докато слънцето щедро обсипва всичко наоколо със златна светлина. Просто прекрасно, нали?

Но за жалост, ще се наложи да отвърнем поглед от този омаен пейзаж, защото багажът вече е стегнат, броячът на таксиджията вече е включен (и как само набира), а пътят за летището – отворен. След известен престой на място и един близо четиричасов полет ни посреща стоманеносиво небе, от което се ронят ситни и едри капки дъжд, раздухвани навсякъде от вятъра който вече съвсем усърдно и без признак на леност се опитва да се сдобие с нещата, които несъобразително държите в ръка или на главата си.

Ами, както се казва, добре дошли в Единбург! Насладете се на престоя си!

Разбира се, баламосвам ви, така че не бързайте да зачерквате очарователната Шотландска столица от списъка си с дестинации. 😊 Въпреки драматичния старт, аз определено се насладих на престоя си в Единбург, защото, когато на вятъра и на другите климатични усложнения спре да им се обръща толкова внимание, може да се види, че слънцето често си намира дупчица в облаците, от която да излезе и да освети един прекрасен град.
Вече вкарах твърде много британско влияние с размишленията си за времето, така че е време да премина към по-интересната част, а тя започва с един любопитен факт – знаехте ли, че Единбург често е наричан Атина на Севера? На пръв поглед може би не е лесно да се открият приликите, но с повече вглеждане и с малко помощ от някой по-осведомен местен можете да забележите, че архитектурата не е типично шотландска, тъй като колоните, куполите и орнаментираните фронтони издават принадлежност към друга епоха и друг град. Единбург, също както Атина, е събирал най-ярките умове на Просвещението като Адам Смит, Робърт Бърнс и Уолтър Скот, което заедно с икономическия разцвет е било предпоставка за грандиозността на архитектурата.
Една забележителност, която заслужава това определение, е Единбургския замък, построен върху вулканичния масив Касъл Рок (Castle Rock), което допълва сравнението с атинския Акропол. Замъкът е дом и на една от най-древните шотландски реликви – Камъка на съдбата (The Stone of Destiny) – който макар да е най-обикновен на вид камък, е важна част от историята, тъй като  се е използвал при коронацията на шотландските и на английските крале (както всичко в тяхната история и камъкът е преминавал от една собственост в друга). Докато обикаляте замъка се ослушвайте, защото точно в един часа на обяд би трябвало да прозвучи гръм от пушка (the one o´clock gun), идеята за която е била внесена през 1861 като времеви сигнал за корабите в пристанищата. Единствените дни, в които няма да чуете пушката са неделите, по Коледа и на Разпети петък.
Единбургския замък, обаче, не е единственото място, резервирано за кралски особи -  тази привилегия е отстъпена на достолепния замък Холирууд (Holyroodhouse). Колкото и внушителен да изглежда самият замък, пътят до него предлага едно още по-интересно изживяване. Кралската миля (Royal Mile, известна в различните си части като  CastleHill и като High Street) e живописната улица, която свързва Холирууд с Единбургския замък. Освен множеството магазинчета предлагащи всевъзможни сувенири – от карирани кашмирени шалове и традиционни килтове до шотландско уиски и кутии с маслени бисквитки, около Кралската миля можете да се наслаждавате на още много забележителности. Такива например са атракцията Camera Obscura and World of illusions, която предлага най-различни илюзии и загадки, както и чудесни 360-градусови гледки от Единбург, или катедралата Сейнт Джайлс (St Giles), която определено спира дъха с изящната си орнаментация и множеството си кулички (поради липса на по-точен термин ще се задоволя с този), които короноват основната кула, превръщайки катедралата в безспорен шедьовър. Да не говорим и за множеството малки улички, които излизат от Кралската миля, за да разкрият още цял куп прекрасни гледки, допълнени от искрящото зелено на богата растителност и разбира се, внезапния слънчев проблясък върху синьото небе, любезно отпуснати ни от непредвидимия Единбургски климат.
Още нещо любопитно, което ми направи впечатление, е как град с толкова ниска надморска височина може да е толкова хълмист. Навсякъде има стъпала, които водят към по-високи нива, а някои улици са си с доста стабилен наклон, предполагам, за да оправдаят твърдението, че ходенето пеш е достатъчно упражнение. Най-високата точка в Единбург е около 250 м и се намира на хълма Arthur´s Seat, който е идеалния начин да се откъснете за малко от градския шум и да се порадвате на многоцветието на шотландската природа и разбира се, да се захласнете по удивителните гледки, които се откриват от върха. Само внимавайте, защото вятърът на моменти става наистина силен и е по-добре да не стърчите много-много на открито, тъй като балансът ви може да се окаже сериозно застрашен.
Друго едно прекрасно местенце (сякаш досега е имало непрекрасни такива), също изискващо малко изкачване, е Calton Hill. Може би защото беше по залез, или защото времето се беше поуспокоило, но смятам, че това, което видях там, ще остане най-хубавото ми изживяване в Единбург. На самия хълм се открояваха силуетите на паметника на Нелсън и на Националния паметник (един недовършен опит за имитация на Акропола), но случващото се наоколо също не беше за изпускане. От една страна се откриваше силуетът на града, изсечен в характерния тъмен камък, а от другата страна синееше морето, като всичко беше окъпано в светлината на залеза. Все предпоставки за идеални снимки, но понякога е по-добре на такива гледки да се погледне през собствените ни очи.
Последното важи за още безброй местенца из Единбург, за които ще трябва да се върна, за да доразгледам, защото винаги остава нещо, на което не сме успели да обърнем достатъчно внимание. Нищо, така се поддържа интересът, а този град ще държи моя интерес за дълго. И между звуците на гайдите, ароматът на традиционния хагис (haggis) и пръските от дъжда, който се изсипва от най-синьото небе, остава споменът за едно невероятно посещение в един още по-уникален град.