Здравейте, Ведри Родители!
Днес ще споделим с вас какви бяха стъпките и какво предприехме, за да подготвим нашия голям син за появата на втората рожба в семейството.
Първото и най-важно събитие беше, че му съобщихме, че съм бременна още в самото начало, когато видяхме положителния тест. Беше много радостно събитие за всички нас и той също видимо беше много щастлив.
Когато започнахме да споделяме новината с приятели, които са минали по този път - няколко от тях ни препоръчаха да вземем книжки, в които пише за появата на брат/сестра и така и направихме. Много скоро започнахме често да му показваме книжки с картинки, капачета и обяснения кое какво е, как протича бременността и как се появява новият член на семейството. Силно препоръчваме “Нашето бебе” и
“Братя и Сестри” от поредицата Енциклопедия за най-малките.
Разбира се скоро дойде време и за първите прегледи при гинеколог - това беше също важна част от подготовката - водихме го на абсолютно всички прегледи с нас освен на последните в болницата за тонове, тъй като не можеше толкова дълго време да издържи без да пипа навсякъде. Показвахме му кое къде се намира на екрана и му обяснявахме, че това, което се чува е пулсът на бебето. Той винаги се радваше, махаше с ръчичка към екрана и после обясняваше, че е видял бебето - беше голямо вълнение както за него, така и за нас!
Във втория триместър се подготвихме като изслушахме няколко подкаста на тема ревността при появата на ново бебе в семейството и как да реагираме и какво да обясняваме на по-големите. Оттам си взехме няколко полезни неща и ги споделяме с вас:
1. Важно е да се обяснява на голямото дете, че като се роди бебето няма да може веднага да си игре, да ходи, да говори и че ще отнеме време докато научи всички тези неща, както е отнело и на него самото. (Много честа грешка е да се обещава на детето, че като се роди бебето ще има с кого да си играе.)
2. Добре е да се обяснява, че бебетата в началото предимно спят, ядат и се изхождат и че мама ще е повече време заета с бебето, но въпреки всичко ще намира време и за голямото детенце, за да си правят разни неща, както преди.
3. Друго много важно е пояснението, че бебетата са много крехки и трябва мнооого да се внимава с тях - не се пипат по главичката, а само се целуват и галят леко.
4. Няма нужда да са най-добри приятели! Силно засегнат беше фактът, че не трябва да се обяснява на детето, че сега ще се появи най-добрият му приятел, защото просто не е нужно. (Замислете се за всички онези случаи на братя и сестри, които не се разбират изобщо помежду си.)
5. Основното и най-важно е да не се представят нещата напудрени, а да се говори директно истината без нереалистични очаквания.
Срещахме Лазар с други бебета и ги гушкахме и ние, за да видим и усетим дали има някаква ревност и реакция, но нямаше и много им се радваше и на тях. Аз като майка инстинктивно леко започнах да се дистанцирам от него, но и той отказваше да ми дава ръка, да ме прегръща и т.н. Няма какво да се лъжем - децата усещат още от началото на бременността, че ще има голяма промяна и сами се подготвят за това.
В последния триместър разбира се му давах да пипа корема, да го гали и да му се радва, а “Бебка” вече му беше станала любима дума. Показвахме му негови снимки като бебе, от болницата, от изписването и първите дни вкъщи.
Когато дойде време да раждам Лазар го оставихме при приятели и няколко часа след най-щастливото събитие го доведоха, за да ги срещнем с новопоявилата се госпожица. Тази среща ще помня цял живот, защото дълго планувахме и това как точно да се случи - Лазар сам избра играчка за Алмая, а Алмая му беше взела Винтоверт играчка. Бяхме обсъдили с баба му тя да вземе Алмая в ръцете си, а той да дойде да ме види мен първо и след това да се срещнат с малката си сестричка. Беше леко объркан, но след като получи подаръка си много бързо му мина и започна да й се радва и да я целува и гали.
Всеки ден идваха на свиждане - даже и по два пъти и все повече се интересуваше от нея, а на изписването беше най-гордият малък мъж.
Разбира се, че няма как без ревност - често си мисля как целият му живот се е променил на 180 градуса. Както е бил само той център на вниманието - изведнъж ХОП появява се нещо по-малко, по-интересно и привличащо повече умиление и усмивки от него… Към днешна дата (почти 4 месеца по-късно) мога да кажа, че към мен няма почти никаква ревност, но баща си ревнува много повече. Вярвам, че и това ще мине, но всяко нещо с времето си.