Как се прави шоколад от истинско какао? "Из пътешествията в Колумбия" Част 2

Стигаме до първия от шестте извора във фермата на Джон и семейството му. "Имаме стъклена жаба!" - казва той и веднага се осъмнявам в уменията си да разбера правилно това изречение на испански. "Това е жаба, която е прозрачна когато бъде изложена на светлина - виждаш сърцето и другите й органи. Обитават местата, където водата е най-чиста. Тук имаме два вида.". Аха, стъклена жаба! 

Продължаваме да слизаме все по-надолу във влажната джунгла, ходим по тясна пътечка в редица и си проправяме път през блещукащи паяжинки и плътни, мокри листа, големи колкото самите нас. Попадаме на дърво кафе и на най-добрият сорт какао според Джон - криойо. То е доста по-малко, не толкова сладко и по-кисело на вкус.

Устите ни са пълни със сочния плод и не можем да спрем да похапваме докато разходката ни не бива прекъсната - Марти започва да скача от един крак на друг и ме моли да хвана неговия плод какао. Очевидно нещо свирепо го хапе по крака и много го боли. Поглеждам към краката му и избухвам в смях. Мравки! “Казват се гуатехас”, казва ни необезпокояван Джон, наблюдавайки отстрани. “Отровни са. Не са опасни. Но боли много! Ние сме свикнали с тях.” Марти има голямо уважение към така наречените “мравки-коршум”, които се славят с най-болезнената захапка. Много често ги споменава и затова намирам факта, че сега тези мравки са избрали точно него за своя жертва, за особено забавен. Единственият начин да се спасим от тях е като не спираме да ходим.

Често се чуват звуци като от бомба, която всеки момент ще избухне. Джон ни обяснява, че това е така наречената жаба - бомба. Женската издава тези звуци, за да привлече мъжки.

Минаваме покрай дърво покрило кората си с дебели шипове, цвете, което, ако си жаден можеш да изядеш - много кисело и хранително. Когато Джон разказва за него първо се обърквам и разбирам, че самото цвете може да яде нас - хората. И въпреки много базовите ми познания в испанския, природата така ме е омаяла и въодушевила, че въздъхвам едно от първите си пълни изречения на испански: “La naturaleza es como un magica!” (Природата е като магия.)

Срещаме още  хеликония - друго цвете събиращо в чашките си дъждовна вода, борохоа - плод - виагра и още един сорт какао.

Всичко покрай нас жужи. Джон ни напътства към пещера, в която можем да влезем, а вътре има извор на вода. На влизане аз нагазвам в голяма, кална локва, а в лицето на Марти се забива прилеп. Почваме да свикваме вече и  този път само се позасмиваме.  Пещерата е малка, хладна, тясна и влажна. Обградени сме от големи камъни, върху които са се спуснали корените на бамбука. Събирам в шепа малко от изворната вода и отпивам. Искам да преживея всеки елемент изцяло. - “Е, какво мислиш?” - смее се Джон. “Вода.” Всъщност, когато разбрахме, че Джон притежава цели шест водопада веднага отбелязахме какво богатство е това. А той отново каза: “Аз не съм богат, имам само вода.” Темите за благодарността и силата на мирогледа винаги ме преследват докато пътешествам. Отново си давам сметка за важността да оценяваш.

 Преминахме още един коридор облечен във внушителни растения и пред нас се откри последния водопад - висок и непокорен - шумните му води се изливаха в малко езерце, което ни приканваше да се разхладим след дългата разходка.

Джон ни даде чиста какаова паста, с която да намажем телата си - много подхранваща и ексфолираща тялото. Тъй като съвсем бяхме забравили да си вземем бански, ни остави сами да се насладим на райското преживяване за колкото време поискаме. Целите омазани в какао, като истински диваци за пореден път се спогледахме и знаехме какво си мисли другия. “Ние сме на край света, някъде из джунглата в Южна Америка… животът наистина е най-лудото приключение… а аз и ти - най-големите късметлии!” А пътешествието ни тепърва започна…