Кризата на третата година или първи бебешки пубертет
Всичко е чудесно! Тъкмо сте се напаснали с партньора след появата на бебето. Имате своите спокойни моменти заедно и ето, че малкото ви съкровище пораства и нуждите му се променят. Детето, което до скоро е било мило и съдействащо, изведнъж започва да проявява характер, да иска да се налага и много да се ядосва, когато не му се даде тази възможност
Добре дошли в първия пубертет!
Безспорно това е едно от големите изпитания за родителите.
Няма как да объркаш симптомите на кризата на третата година при детето: тръшка се, налага се, плаче за най-малкото нещо, започва да крещи и да се въргаля по земята на обществени места, употребява в речника си твърде много „Не“, прави истерии по най-различни поводи и на всякакви места. Обикновено продължителността на фрострацията на тази възраст трае максимум 20 минути, но с порастването, времетраенето се увеличава.
Преминалите през този период родители знаят колко шоково и неприятно е да гледат гневното си дете да се тръшка, реве и тропа с крак в магазина или на улицата, докато околните минувачи цъкат с език и изпитателно гледат сцената.
Къде сбърках като родител?
Започваш да се питаш: Какво се случва с моето дете? До сега не беше така! Лош родител ли съм, че не мога да се справя с това поведение? Безсилен ли съм или жестоко греша някъде? А цялата тази литература, която ме учи да говоря с детето си? Подобни въпроси започват да ни потискат денонощно, да ни измъчват, да ни карат да мислим, че сме ужасни родители.
Какъв е този период за детето?
С промените в поведението се случва най-невероятната трансформация в живота на детето – оформя се Аз-а! Двете половини на мозъка започват усилено да обменят информация, натрупва се опитност, изгражда се представа за действие – последствие, повишава се нуждата от самостоятелност. Детето напълно осъзнава себе си като отделен от майката организъм. Процесът се казва „индивидуализация“ и започва през втората година. Кулминацията е на 2,6 – 3 годишна възраст. На тази възраст то търси внимание и одобрение на всяка цена. Иска да бъде зачетено мнението му. Налага желанията си, без да има опитността, която да му позволи адекватна преценка. И всичко това е здравословно, но проявлението му в ежедневието е изпитание.
Най-честите грешки, които правим като родители: започваме да говорим и да обясняваме защо не може, опитваме се да успокоим детето, съгласяваме се с него, само и само да спре, викаме, може да го удари (подбутнем), да го стресем. На всяка цена се опитваме да го разсеем с нещо друго.
Ценни съвети за овладяване
Въпреки че изглежда почти невъзможно, препоръчително е да оставим детето да се тръшка. Ако сме отказали нещо и детето изпадне в истерия, можем да кажем: „Поплачи си малко, ще ти мине“, „Кажи ми, когато ти размине“, „Виждам, че се ядосваш, нормално е“.
Истерията има нужда от пространство, приемане, време. По този начин даваме послание, че е нормално да има чувства и преживявания. Изграждаме емоционална интелигентност. След време ще искаме да ни споделя, да ни казва какво преживява, и основите се поставят сега. Ще очакваме порасналото дете да има собствено мнение, ще искаме да се отстоява, да бъде смело и да се заявява сред приятелите, нали. Всички тези прекрасни неща се зараждат и установяват сега, между 2,6 и 3- годишна възраст, в кризата на третата година. Стопирането на емоциите, потушаването им, подсказва на детето, че да чувстваш е срамно, страшно, няма да бъдеш обичан, ще те отхвърлят, няма да те приемат такъв, какъвто си.
Позволени са всякакви емоции, но не и всякакво поведение. Ако детето наранява себе си или другите в пристъп на истерия, ако обижда, за това поведение е хубаво да има последствия. Системата е, когато има действие – има и последствие. Това не означава непременно наказание, но след нежелано поведение трябва да има последствие и лишаване от привилегии.
Ето и няколко идеи за справяне:
Без да гледа детско до края на деня като лишаване от привилегия за определен период.
Да се вземе любимата играчка и да се постави на високо място (не заплашваме, че ще изхвърлим или подарим играчката, защото така само активираме защитни механизми, които носят много негативи последствия).
Да не му се купи играчка, докато не промени поведението си, защото децата запаметяват успешния модел: тръшкам се-получавам.
Обясняваме спокойно, че заради определена постъпка, то е лишено от привилегия за конкретно време - до края на деня, например.
При постоянство, при повтаряне на модела – всеки път едно и също поведение от наша страна, с увереността, че знаем какво правим, ще се справим бързо, без последствия за нашата психика или психиката на детето!
Първият детски пубертет е труден и изпитателен момент за всеки родител, но не трябва да забравяме, че това е част от нормалното развитие на нашето дете и не трябва да спираме да му показваме колко много го обичаме. Понякога една прегръдка означава повече от всички думи на света.