Магията на Бегликташ
Този път бяхме отседнали в хотел в Созопол – познатото море, познатият плаж, сутрешното кафе с гледка към вълните. Всичко по план. Но в един от тези созополски следобеди решихме да разнообразим.
Последният ни спомен от Бегликташ беше отпреди 5-6 години – горещ август, малко прашен път и усещането, че си попаднал на място, което не е съвсем от този свят. Някак си, в главите ни, Бегликташ стоеше като „онова древно място с камъните край Приморско“, но споменът вече беше леко избледнял. Затова и решението да го видим отново дойде естествено.
Когато стигнахме, мястото изглеждаше познато – но някак по-впечатляващо от предишния ни спомен. Огромните камъни, подредени така сякаш някой умишлено ги е поставил точно там, отново предизвикаха удивление. Видяхме каменния трон, тесните отвори, следите от ритуали, дори слънчевия часовник. Този път не бързахме. Нямаше го онова усещане, че просто трябва да отметнем „още една забележителност“, просто се наслаждавахме на прекараното време на такова магично място.
Бегликташ е едно от най-значимите тракийски мегалитни светилища по българското Черноморие. Използвано още през XIV–X век пр.н.е., това било свещено пространство, където траките са извършвали ритуали, вероятно посветени на Великата богиня-майка и Бога-Слънце. Огромните камъни, някои естествено оформени, други вероятно дооформяни от човешка ръка, са разположени с впечатляваща точност – има следи от жертвеници, каменен трон, култов кръг и даже примитивен слънчев часовник. Историята тук не е разказана с думи – тя е издълбана в скалите.
Препоръчвам на всеки да отдели час-два, за да се докосне до магията на Бегликташ.
