Часът е 05:00 сутринта. Събуждаме се от зверски студ и дрънчене на кухненска посуда. Къде сме? Това не е Джайпур? До вчера бяхме в Розовия град и обикаляхме из дворци и цветни замъци. Какво е това място? А, да… сещам се, че вчера късно вечерта пристигнахме в Кекри - никому неизвестно село в най-големия щат в Индия - Раджастан. Решихме да проверим как живеят хората по малките населени места тук. За момент въздишам и се чудя на акъла ни… как попаднахме на това място?! Сгушвам се в одеялото и, зъзнейки, се опитвам да си открадна още някой момент сън.
Населението на Кекри е малко над 50 хиляди души, съответно това се води малко населено места за стандартите на Индия. Неугледни и до голяма степен незавършени постройки красят пейзажа на селото. Прасета, кокошки, крави и рошави, но ухилени до уши дечурлига търчат по прашните, неасфалтирани улици. Поведението им е меко казано невъздържано, но пък им се радваме, нали са деца. А и няма много какво да им кажем на техния език. Единствените научени думи в хинди речника ми са “здравейте”, “благодаря” и “не искам кориандър”!
Какво по дяволите правим тук, някой би се запитал. И с право, по принцип, но в случая поводът е специален. Както може би вече са запознати нашите читатели, ние пътуваме с раница на гръб и търсим възможно най-автентичните преживявания във всяка страна, която посещаваме. Съответно, използваме платформата “Каучсърфинг”, която ти позволява да отсядаш при местни хора и да обменяте приказки, преживявания и емоции. Е, оказа се, че в Индия има човек, който е приютявал над 280 гости през годините и е бивш представител на “Каучсърфинг” за страната. Всъщност, той приютява чуждестранни гости още от далечната 1990г., цели 15 години преди създаването на платформата! Името му е Рам Нивас Кхати и живее в Кекри. Е, как да не посетим този така грабващ вниманието симпатичен, мустакат човек?
Рам е така добър да дойде до Джайпур с шофьора си и да ни закара до Кекри, вместо да се дундуркаме с автобуси. Пристигаме в дома му след залеза . Малка, непретенциозна къща, но сякаш с всичко необходимо. Там живеят също жена му, сина и снаха му, както и внучката - дете на около 2 години. Гощават ни с типични за района ястия, които никога досега не сме опитвали. Хапваме на земята в метални съдове, говорим си и гледаме индийски предавания. Забелязвам, че къщата е пълна с книги. Личи си, че Рам е любознателен и образован човек. Жена му не говори английски и, ако трябва да бъда честен, не изглежда особено заинтригувана от нас. Сутрин става в 5 сутринта и започва да мие чиниите. Шумът е силен и това ни буди. Отделно, вратите на къщата се отварят рано и навлиза истински мраз. С Александрина буквално треперим сгушени, нахлузили по два чифта чорапи и няколко слоя дрехи, докато нашите домакини се разхождат напълно боси.
В рамките на тези два дни, в които отседнахме при Рам, той не спираше да ни изненадва. Оказа се, че досега е приютявал гости от 44 различни държави, но никога от България! Затова, когато видял, че двама българи обикалят в периметъра, веднага понечил да се свърже с нас. Може да се каже, че както за нас, това гостуване е много специално и за него. Дори ни показва статистиката, която си води на компютъра. Всяка държава, от която е приютявал хора, е оцветена в различен цвят спрямо това как са си изкарали. Зелено - прекрасно, бяло - неутрално, бежово - не ми харесаха. Така са озаглавени преживяванията му с различните гости.
Освен това, този човек е пълен с всякакви невероятни колекции. Първо разглеждаме албуми със снимки от миналото. Ритуали, огньове, костюми, колорит - направо се изгубвам в тези ретро кадри на стара Индия.
Виждаме фотографии на сватби от уредени бракове - основния вид женитби по малките населени места. После ни показва всички пощенски марки, които е събрал през годините. Разнообразието е огромно - текстилни, коркови, музикални марки. Марки със семена в тях, марки с кафе. За наше удивление, там има и поне десет български такива, на които е изписано “Народна Република България 1986г”, “Селянка в полето”, “България ’94” и прочие.
Марките започва да колекционира, когато създава така наречения “Friendship book” (FB) или “прототипа на днешния Facebook” - смее се той. Праща писмо с въпроси към негов приятел в чужбина, той пък го препраща на друг приятел, той на следващия и когато писмото се върне при Рам, вече е напоено с писанията на една дузина хора от цял свят. По този начин всеки може да се свърже с някой друг по линията на писане спрямо общи интереси и хобита. Отнема около една година на писмото да премине през всички, докато не се върне при адресанта му. Рам ни показва писмата, ретро марките по тях, реалните почерци на всички тези хора, а ние направо сме смаяни. Какво желание за интеракция само е демонстрирал през годините! И с колко много хора по света се е свързал… Още преди интернетът да направи тази задача достъпна за всеки. Александрина прекарва часове наред да чете писмата - истинско пътуване назад във времето и пространството!
Следва нова колекция - банкноти и монети! Най-малката, най-голямата монета.
Банкноти от Арктика, Южна Америка, Великденските острови. Банкнота от сто трилиона долара (Зимбабве). Копринени банкноти (Германия), вертикални банкноти (Венецуела), банкнота с голи изображения на хора (единствената такава в света - Гвинея-Бисау). Най-малката банкнота в света (Хонг Конг), най-голямата (Руска империя) и, разбира се, стари български банкноти от 20 и 100 лева.
За щастие, в портмонето си откривам намачкани 5лв с лика на българския художник Иван Милев, които с радост прибавям към колекцията на нашия домакин.
Двата дни при Рам минават бързо, но са наситени с много емоции и интересни моменти, които остават скъп спомен в нашето голямо пътуване из Индия. Напускаме Кекри обогатени и с чувството, че сме се докоснали до един специален човек. Отново ставаме в 5:00ч сутринта, но не от звука на блъскащи се чинии и прибори, а за да продължим към следващата дестинация - Пушкар!