1 (7)

Национален парк Читуан - пеша из непалската джунгла

03.05.2024 12:00 0 0

От малък мечтая да се озова в джунглата. Сред високите дървета, гъстата растителност и тишината. В суровата дивотия на Майката природа, където времето тече различно и законите са други. Там, където всяка стъпка и вдишване те издават. И си даваш сметка колко уязвим си всъщност. Детски филми и книжки от сорта на “Тарзан” и “Маугли” запълваха ежедневието ми от ранна възраст. У мен се събуди искрено любопитство и възхита. Как е възможно да има толкова интересни животни на този свят, а аз да ги виждам само по телевизията? Искам да се докосна до тях. Да ги погледна в очите и да ги почувствам. Не изпитвам страх. Знам, че имаме специална връзка. Някои биха ме нарекли наивен, дори глупав. Но аз просто съм влюбен.

В южен Непал, в подножието на Хималаите се намира Национален парк “Читуан” (или “Читван”). Това е първият подобен парк в страната, основан през 1973г и заемащ площ от 932 кв.км. Тук се намират 10 % от всички водни птици на планетата. Перлите в короната на Кралския национален парк обаче са бенгалските тигри, азиатските еднороги носорози, червените пантери, сините биволи и дивите глигани.

Опциите за разходка из националния парк са три - пеша, с джип или на гърба на слон. Тъй като с Александрина сме твърди противници на експлоатацията на животни с цел туризъм, последната опция отпада автоматично. Шумът от джипа пък ни се струва, че по-скоро би плашил и отдалечавал животните от нас. И така, без да го мислим много, решението е взето - ще вървим пеша!

  След като навлизаме в парка с нашия гид, стигаме до реката Дунгре/Рапти. Явно ще плаваме с кану. И то не какво да е кану, а такова, което е изработено от едно единствено парче дърво!

Инструктират ни как да влезем - един по един, вървейки само в центъра, за да не се преобърне (толкова е нестабилно!). Първият сяда на малко дървено столче, а после вторият на друго столче пред него. И така двамата, заедно с нашия гид и лодкар дружно отплаваме от брега по реката.

Плаването продължава около два часа, а от двете ни страни по брега на реката лежат десетки огромни крокодили и каймани. Някои от тях се препичат с широко отворени усти. Когато се обръщам към Александрина виждам как е прехапала устните си от притеснение, сякаш иска да извика “Какво правим тук?!”. Аз от своя страна съм на върха на щастието. Изобщо не осъзнавам, че ако някой от тези модерни динозаври реши да ни нападне, нито гид, нито лодкар ще могат да ни спасят. Освен ако не крият базука някъде в кануто.

  С всяка следваща минута навлизаме все по-навътре в дивотията на националния парк. Температурата е над 30 градуса и от време на време се усеща освежаващ полъх. Около нас прелитат чудати птици, които озвучават тишината със странните си звуци. Някои от тях са доста големи! Слизайки от лодката се натъкваме на прочутия еднорог носорог! Намира се на далечина от около 250 метра, затова тихо закрачваме, за да намерим удобна позиция за снимка. Носорозите имат добре развит слух, затова трябва да се ходи изключително внимателно.

  Тук започва нашата пешеходна разходка, която продължава около четири часа. Нашият гид ни провежда инструктаж какво да правим в случай, че ни подгони носорог. Аз отново съм ухилен до уши от информацията, която получавам, приемайки го за някаква детска игра. Сега осъзнавам всъщност каква е била ситуацията. Има реална опасност в следващите часове да бъда подгонен от носорог. И ако това се случи, ще трябва бързо да се опитам да се скрия зад някое дърво. Тъй като има много открити пространства обаче, може и да няма никакво дърво по време на тази хипотетична гонитба. В такъв случай ще трябва да тичам на зиг-заг, защото носорозите, макар и бързи, не са особено маневрени.

  И така, навлизаме в джунглата. Растителността е гъста и на моменти е необходимо да си проправяме път с мачете.

Звуците на местните обитатели са силни, на моменти дори оглушителни. Не можеш да разбереш от птици ли идват, от насекоми, или пък маймуни. Виждаме огромни постройки на термити, които приличат на насекомския вариант на “Саграда фамилия” в Барселона. Не след дълго намираме следи от бижуто на националния парк - бенгалски тигър! Уви, следите не са пресни, но пък дори само да видиш размера на лапата на този хищник в обстановката, в която се намираш и веднага те побиват тръпки. Знаейки, че може да е навсякъде около теб, скрит в някой храст и чакайки удобен момент за да ти скочи на гърба е мисъл, която е трудно да бъде описана с думи. Определено мога да кажа, че на моменти усещам сърцето ми да бие в гърлото. Всяка следваща стъпка става все по-трудна, а растенията - по-лепкави и бодливи. Сякаш те хващат за крака и не те пускат да продължиш напред. В един момент спираме и чуваме далечен грохот. Тежки стъпки, които бързо се приближават към нас. Адреналинът ни рязко се покачва. Споглеждаме се и просто мълчим, чакайки да видим какво ще се случи. Изведнъж пред нас изскача огромен носорог, който се хвърля в реката да се разхлади. За щастие, не беше заинтересован от нас, така че просто ни остави с отворени усти, без да трябва да мислим как да се спасим от него.

  В края на разходката ни пристигнахме в т.нар. “светилище за слонове”, където се грижат за оцеляването и размножаването им. Там обаче видяхме и снимков материал и текстове, където подробно е описан процесът по пречупването на духа на слона с цел подчинение и последваща експлоатация. Гледките наистина бяха съкрушаващи.

  Ще си позволя в края на статията да отправя апел към всички, които посещават екзотични държави. Моля, имайте едно на ум, когато ви предлагат забавления с животни от типа на слонове, тигри, мечки и други. Тези създания са минали през много болка, за да бъдат сломени в подчинение. Никоя активност не си заслужава, ако някой трябва да страда заради нея. Нека се отнасяме с любов и грижа към природата и нейните обитатели. Така, както тя винаги се е грижила за нас. Нека бъдем човеци. Така или иначе има достатъчно лошо на този свят, нека ние избираме доброто - завинаги и навсякъде.