Пандемията не притеснява само нас - тревожността при децата и как да им помогнем да я преодолеят

Ние сме насреща, за да ти помогнем да различиш симптомите на тревожност у детето, както и с ценни съвети, с които да ги преодолеете заедно. Освен това ще те насочим как да поддържаш доброто настроение у дома и тонуса на детето, дори и да стоите повече време между четири стени по една или друга причина.

Важно е като родител да имаш предвид, че децата невинаги показват ясно, че изпитват притеснения и тревожност.

Знаци обаче винаги има, просто ти като възрастен трябва да знаеш за какво да си нащрек.

И така, симптомите на евентуална тревожност при по-малките деца са:

• Въпроси или поведение, които търсят потвърждение, че всичко е добре – „Всичко наред ли е? Баба добре ли е?“ и подобни.
• Отказ от разделяне с родителите, дори за малко, или нежелание за разходки и излизане навън.
• Физически симптоми като главоболие или болки в стомаха, гадене или запек.
• Капризност, сменящо се бързо настроение и раздразнителност, чест плач.
• Проблеми със съня или напишкване в леглото.
• Истерично поведение или сривове – тръшкане, агресия, удряне, хапане.

При по-големите тревожността може да се изрази в: промени в настроението, раздразнение, караници или изменения в поведението.

Симптом може да бъде и рязка загуба на интерес към неща, които детето иначе много обича, или към ученето. Трябва да се следи и за проблеми със съня, промени в апетита, загуба на концентрация или проблеми с паметта, а също отказ от лична хигиена.

Децата, особено по-малките, понякога не са в състояние да изразят чувствата си и да обяснят какво изпитват.

При тях психолозите съветват да се използва скала за измерване на чувствата, вместо да се задават въпроси от рода на: „Кажи ми колко си тревожен?“. Лесно можеш да откриеш такива скали в интернет – те представляват рисунки с различни настроения и чувства, които детето може да посочи. За допълнително улеснение може да се използва и цветова скала – например светофарна, с която детето да уточни силата на усещанията си.

Разбира се, най-лесно и за родителя, и за детето е всичко да бъде обърнато на игра. Можеш да помолиш детето си да си поиграете на светофар, като на трите цвята дадеш имената на три настроения – зелено = много добре, жълто = не ми е добре, червено = зле ми е/ разтревожен съм.

Как да помогнем?

Не влизай в капана на нереалистично позитивното мислене. Ако просто се опитваш да убедиш и утешиш децата, че всичко ще е наред и ще си остане такова, те ще искат да чуват само това. А когато изпаднеш в състояние, в което не можеш да ги успокоиш, това само ще усили тревожността. Затова дръж децата в реалността и им посочвай, че това, което правят сами в конкретната ситуация – например да си измият ръцете – помага и е важно.

Но и не оставяй у тях впечатлението, че „отсъстваш“ – напротив, децата трябва да усещат, че винаги могат да разчитат на теб. Затова си изслушвай внимателно. Често страховете им са ирационални и нелепи за възрастните, но това не ги прави по-малко важни за самите малчугани, така че не ги пренебрегвай.

Освен това се опитвай да се контролираш и не споделяй собствената си тревожност с тях. Така им я предаваш, освен това им даваш и лош пример и ги караш да смятат, че светът е лошо място, щом и родителите им го приемат така.

Търсете позитивното – и ти, и децата. Например се насочете към предстоящите празници, изработване на различни играчки и „направи-си-сам“ предмети, оригами, фигурки от хартия и подръчни материали. Това разсейва и успокоява. Съсредоточи се върху позитивното настояще и не намеквай, че бъдещето би могло да е по-лошо.

За да осигуриш на децата тонус и спокойствие, следвайте рутина, дори в почивни дни - структурирането и следването на дневен график успокоява, затова дори през уикенда лягайте и ставайте и се хранете в обичайните часове.

Родителите често смятат, че с графика улесняват себе си, но предвидимостта и рутината са много полезни и за децата. Те всъщност се отегчават и им доскучава повече в хаотичен ден, отколкото в добре структуриран. А в такива условия тревожността по-лесно си пробива път.

Това е особено важно при обучение онлайн и когато детето трябва да си стои вкъщи.

Редувай обучение и домашни с по-забавни неща по едно и също време, позволявай и стимулирай общуването онлайн с приятели и съученици, но не и постоянното висене пред екран – то трябва да е ограничено и отново с график.

Измисли и физическа активност, която може да се упражнява вкъщи – вариантите са много – от йога до въртене на обръч или скачане на въже.

Не забравяй: „Терапията на тревожността не цели да премахне страха, а да ни научи как да се справяме с него и да приемаме несигурността“, както