Преход до връх Синаница за един ден: изгрев, боровинки и приключение
Този преход беше по-различен. Идеята ми беше да тръгна още преди изгрев и да го посрещна някъде около хижа Вихрен. Стигнах до Муратовото езеро навреме и именно там успях да наблюдавам първите слънчеви лъчи, които оцветиха върховете на Пирин в златисто. Закусих с гледка – шепа боровинки, набрани от едно мое тайно местенце, което посещавам от години. Толкова са едри и винаги има много – сигурно съм един от малкото, които ходят там.
Докато се наслаждавах на спокойствието, покрай мен мина малка група туристи. Заговорихме се, попитах ги накъде са се запътили – оказа се, че целта им е връх Синаница. Погледнах часовника – беше едва 10:00 ч. В този момент ми хрумна: „А защо пък и аз да не стигна до Синаница днес?“
Решението беше взето на момента
Знаех, че разстоянието от Муратовото езеро до Синаница не е никак малко. Обикновено маршрутът се прави в рамките на два дни – първият ден се спи в хижа Синаница, а на втория се изкачва върхът и се връща обратно. Но с добра физическа подготовка, дисциплина и малко инат, всичко е възможно.
Имах необходимите провизии – достатъчно храна, вода и подходяща екипировка в случай на внезапна промяна във времето. Водата е особено важен фактор по този маршрут, защото няма откъде да се налее по пътя.
За щастие, пътеката е добре маркирана със синьо-бяла маркировка и е ясно очертана. След Бъндеришка порта преходът става значително по-приятен, с изключение на няколко стръмни участъка преди Синанишка порта.
Среща с дивата природа и първи поглед към Синаница
Докато крачех по пътеката, имах късмета да зърна дива коза – едно от онези вълнуващи моменти, които ти напомнят защо обичаш планината. Когато стигнете до Синанишка порта, ако правите прехода за един ден, няма нужда да слизате надолу към хижата – продължете направо по билото нагоре.
След един стръмен участък, погледът ми се откри към върха Синаница. Гледката беше спираща дъха – напомняща за гледките около Чеседа (Ceseda) в Доломитите.
Финалната част: изкачване по билото
До върха има два маршрута – единият подсича билото, а другият преминава директно през него. Като любител на адреналина, избрах втория вариант. В някои участъци една грешна стъпка може да се окаже фатална, но именно това чувство – да си на ръба, те кара да се чувстваш истински жив.
След около 30 минути вече бях на върха. Направих си чай, обядвах и се насладих на гледките, които се разкриваха във всички посоки. Останах там известно време. След това поех обратно по същия път към „цивилизацията“.
Обобщение на маршрута
Целият преход ми отне около 7 часа, при бързо темпо и почти без почивки. Изминатото разстояние беше около 25 км. Това е преход, който не препоръчвам да се прави на един дъх, освен ако нямате много добра физическа подготовка и опит.
Моят съвет – ако искате да се насладите пълноценно на маршрута, планирайте поне една нощувка – било то на бивак със спален чувал, или в хижа Синаница. Така ще имате време да се отпуснете, да съзерцавате и да поемете магията на Пирин без излишно бързане.
Полезна информация:
Необходима екипировка и провизии:
- 1. Достатъчно храна и вода (по маршрута няма чешми)
- 2. Туристическо яке и дрехи за променливо време
- 3. Мембрана / дъждобран, в случай че завали
- 4. Слънчеви очила и слънцезащитен крем
- 5. Щеки – особено полезни при слизане
- 6. Челник – за всеки случай, ако се стъмни
Казвали ли сте си някога, когато сте на определено място: „Искам пак да се върна тук“?
За мен Синаница е точно такова място. И вече знам – следващият път ще се върна с нощувка. Може би дори ще спя на самия връх.