С дете на хотел за абсолютно начинаещи

06:05 сутринта. Точно две минути преди алармата. Един от любимите ми мигове от деня. Оставам загледана в безкрайността на тавана в спалнята и заслушана в ритмичното, но далеч не синхронно, дишане на двамата ми мъже - единият на 10 месеца, другият на 441 месеца.

Обикновено когато изтекат тези две минути до иззвъняването, с отработен жест отлагам с още десетина минути ставането си, десет откраднати минути дрямка. Но не и днес. Днес отиваме на приключение.

Адреналин ли бумти в ушите ми? Да, адреналин е. Познавам усещането, има го преди всяко пътуване. Независимо дали отивам до другия край на света или до село при свидната си баба. Но има нещо различно в днешния адреналин. Отиваме на приключение. И като казвам отивамЕ, значи тримата целокупно. Не че не сме ходили и друг път, всъщност, горкото дете постоянно го мъкнем по гори, хижи, поляни, язовири и всички останали места, които предполагат отиване и връщане в същия ден. Но днес е различно, днес ще нощуваме за първи път с н...