Смея да твърдя, че ако раят беше на Земята, щеше да носи името Сицилия.
Представете си цели градове построени преди хиляди години, арабски мозайки, гръцки храмове и театри, римски руини, праисторически пещери, сребристи маслинови горички и лозя, невероятна храна и пивко вино. Да не забравяме и ДЕЙСТВАЩ вулкан! Знам, знам, последното може и да звучи малко страшно, но определено е вълнуващо! Впечатляващо е, но цялото това богатство някак е намерило дом на един единствен остров - Sicilia.
За първи път посетих това вълшебно място през 2021-ва година с моя приятел. Мисля, че и двамата го обикнахме безкрайно, затова година по-късно решихме да се върнем, но този път с мисия - да обикалим острова на колело. Никога преди това не бях изминавала повече от 40 километра на две гуми, но с естествената наивност присъща на една 21-годишна девойка, ми се стори разумно да го направя в Сицилия. Все пак, веднъж се живее!
Ден 1 - Приключението ни започна от Катания. Няколко часа след пристигането ни, наехме две планински колелета от първия магазин, който намерихме в Google Maps, инсталирахме раниците на багажниците и решихме да тръгнем нанякъде. Без посока.
Отправихме се на юг и решихме, че първата ни нощувка ще бъде в Калтаджироне. Не бяхме ходили там преди това, но привлечени от богатата история и характерните керамични плочки на града, решихме, че това е добро начало на пътуването. Резервирахме спане по пътя и започнахме да въртим по сициалнските пътища. Температурите бяха високи, а единствено спирахме за кратки почивки по крайпътните бензиностанции, откъдето си взимахме кафе и вода. И така неусетно изминахме около 70км с колелата. Точно, когато си мислихме, че сме стигнали до целта, се оказа, че Калтаджироне се намира на огромен баир. Беше започнало да се смрачава, а ни оставаха 20 км, които изминахме пеша, бутайки колелата с последните сили, но усмивки на лица. Звучи изтощително и наистина беше такова, но последвалият топъл душ, придружен от току-що изпечената пица вероятно бяха най-хубавите в живота ни.
Ден 2 - ранна разходка в града, придружена от традиционна сицилианска закуска - гранита, бриош и кроасан с крем от шам фъстък. Ей така, за душата! Като крайна цел за деня ни избрахме Ликата , разположена на 75км от нас. Мислихме си, че преходът ще е по-лек, но сгрешихме. Маршрутът ни минаваше през планински пътища (съвсем без асфалт), а аз се чувствах като на бойното поле. Паднах няоколко пъти, многократно затъвах в пръст, останахме без вода, но стигнахме до Джела, където си починахме и дори се натъкнахме на сицилианска сватба.
След двучасова почивка, карахме още 30 км и в края на деня стигнахме до Ликата, където трябваше да спим на палатка. Палатката ни обаче реши да не играе отборно и се скъса, затова около полунощ, с последни сили се домъкнахме до малко хотелче в центъра на града и нощувахме там.
Ден 3 - болки в тялото и още кафе, гранита и всякакви тестени изделия. Уж имахме по-малко път, само 55км, но в този ден трябваше да се борим с невиждани горещини и насрещен вятър. Крихме се в сенките на пресъхнали маслинови дръвчета по време на почивките, ядохме хумус и хляб, и точно когато трябваше да се настаним в Airbnb-то, което бяхме харесали, се оказа, че него вече го няма, а ние отново бяхме останали без място за нощувка. Някои пътувания човек ги прави, за да си тества търпението. Това пътуване беше точно от тези. Седнахме на един крайпътен ресторант, ядохме ризотото на живота ни (смело, но искрено изказване), резервирахме друг хотел, карахме още 15км и стигнахме до южната част на острова - Реалмонте - място, което дълго мечтаехме да посетим след като гледахме Малена с Моника Белучи.
Ден 4 - Тялото ми отказа. Сутринта станахме рано и посетихме основната забележително на градчето - La Scala Dei Turchi или Турското стълбище - бяла скала, намираща се на брега на Реалмонте, която представлява естествено образувани в скалите стълбища. Плажувахме, поплувахме и решихме да стигнем с колела до Агридженто, откъдето да хванем влак за Палермо, тъй като вече имахме нужда от по-сериозна почивка.
След два часа път се озовахме в сицилианската столица. Разположихме се на терасата на хотелската ни стая, вечеряхме дълго, говорихме си, докато изпращаме слънцето и заспахме под звуците на оживения град под нас.
Ден 5 - Отдих. Обикаляхме из уличните пазари и антикварните магазини, ядохме местна храна, разхождахме се безцелно и попивахме от атмосферата на града. Вечерта се отправихме с влак към Катания, тъй като трябваше да върнем колелата в рамките на деня. Прекарахме там още два дни, без да си даваме много зор, обикаляхме вече добре познатите ни улици и не можехме да спрем да ядем. Всичко. Пица, сладолед, аранчини, паста, каноли… и спирам дотук, защото все още имам останала милост в себе си. Независимо дали си падате по спокойното пътуване, по историческите забележителности, по приключенията или по кулинарните преживявания, Сицилия има какво да предложи на всеки. На това малко парче земя, можете да прекарате времето си cpeд ĸpacиви зaмъци, гpaдини, нa плaжa или катерейки се по вулкан. Всяко място, което посещавам, оставя нещо в мен, но Сицилия определено е заела значително място в сърцето ми.
Истината е, че пътуването ни беше безотговорно, на моменти дори опасно, но едновременно с това ни даде повече, отколкото бихме могли да си представим и ни напомни, че често най-хубавите моементи са плод на спонтанни решения и… младежка глупост.
