Терме Букурещи
Букурещ, наричан още Малкият Париж на Източна Европа, има много забележителности – Парламентът – една от най-големите сгради в света, Старият град, Триумфалната арка – построена в памет на загиналите в Първата световна война, Букурещките фонтани – най-дългата хореографирана система от фонтани, общо 44 на брой, а не на последно място и Музеят на селото.
Една от най-новите атракции на града безспорно е големият уелнес център Therme Bucuresti. Бях дал идея на една приятелка, която има туристическа агенция, че това би представлявало интерес за клиентите и не след дълго тя ми се обади да ме покани на първата екскурзия с автобус, която организира. Ходил съм в този страхотен спа център индивидуално, но исках да видя как би изглеждало това с организирани туристи с автобус от България. Речено сторено! Обадих и се и запазих място и дата за мен в автобуса за екскурзията до Терме. Започнах да мисля за пътуването и любопитството ми да съм отново с туристи, макар и в същата роля, ме завладяваше все повече.
В уречения ден сутринта рано имахме среща при автобуса, за да потеглим към столицата на Румъния. Бях на мястото половин час преди уговореното време, с чаша ароматно кафе в ръка. Наслаждавах се на живителната течност и наблюдавах пристигащите туристи. Почти нямаше трафик, развиделяваше се и се чуваха песните на птички от близкия парк. Имаше най-различни хора, всички обединени от желанието да посетят този голям спа център и да се насладят на спокойна почивка с термални води. В един момент гърленият глас на възрастен мъж ми подейства по-разсънващо от кафето, което все още отпивах на малки глътки. Въпросът „Туй ли е автобуса за Букурещ, за басейна?“ сякаш разкъса тишината на утрото и дори ми се стори, че за миг и пойните птички спряха да чуруликат, за да разберат какво става и кой е този човек. Всъщност питането беше адресирано някъде в пространството – на пръв поглед към всички присъстващи, а от друга страна към никой конкретно. Хората се спогледаха и преди някой да даде отговор, мъжът продължи – „Що тъй гледате, не сте ли се наспали? Аз си легнах снощи в 8, да съм готов за днес. Кой е водачът тука, алоо? Аз съм Григор Долапчиев, здравейте! И кво сега, не казват туй ли е превоза за басейна в Букурещ? Тайна пазите, а?“ – лукаво се усмихна под мустака се възрастният мъж продължавайки да нарежда в пространството. Явно смутена, моята приятелка, собственичка на агенцията, дотича от другата страна на автобуса. „Здравейте, господине! Как сте? Това е екскурзията за Терме Букурещ, а Вие как се казвате?“ Мъжът я погледна, изкашля се и с гърления си глас продължи „Ти не ме слушаш май, девойче, нали казах – аз съм Григор Долапчиев, живея на улица Георги Данчов 12, добре че не съм на 13, слава Богу! Не обичам фаталните неща, госпожице.“ Моята приятелка, леко смутена отвърна – „Сега ще Ви потърся в списъка, момент. Да, ето намерих името.“ – „Браво, браво. Нали не съм номер 13 в списъка, я да видя“ – продължи в своя стил Григор и задърпа папката със списъка от ръцете на дамата. „Не, не сте номер 13, номер 6 сте, но това няма значение за пътуването“ – „А няма значение, ти остави тая работа, млада госпожице. Номер 6, добре е.. е нямаше ли по-предни номера?“ – продължаваше бай Гришо, което видимо развесели хората около нас и те започнаха да се смеят. „Ти на гадателка ходила ли си или на нумеролог? Май не си, иди, иди и ще разбереш, че имат значение тези неща!“ В този момент на сцената излезе още по-колоритна личност – появи се друг възрастен мъж, облечен в широк анцуг, поизбелял от слънцето и с широка мексиканска шапка, както и с тъмни очила, въпреки, че още не се беше съмнало. Настъпи леко мълчание, погледите на всички бяха отправени към него, оглеждайки екстравагантния му вид. Всъщност, пропуснах да отбележа, че човекът беше със светлосини джапанки, много популярни по пазарите у нас. Мълчанието беше прекъснато от бай Гришо – „Ейй, градски, ти ли си бе, Цецо? Ааа, каква изненада! С тебе ли ще ходим на баня в Букирещ? Браво, браво! Еее, как хубаво ми започва денят!“ Новодошлият се спря рязко, свали тъмните очила с бавно движение и извика „Ее, Гриша, ти ли си? Ааа стига! Не съм те виждал от толкова време! Каква среща, наборе! Еее...Ела да те прегърна!“ Ставаше все по-интересно, а хората се забавляваха от сърце на колоритната сцена пред автобуса. Толкова бях сънен все още, че даже не се сетих да снимам тези интересни личности при срещата им. „Добро утро! Аз в списъка ли съм, я да видя? Платил съм си всичко, ей, да не сте ме забравили? Цветан Антонов съм аз.“ – “Добро утро, господине! Сега ще проверя, момент само“ – отговори с усмивка моята приятелка от агенцията. Всъщност, за да не правя реклама, ще я нарека условно Тина, за да не си помислите, че не помня името и J. – „Да, намерих Ви и отбелязах – Цветан Антонов. Носите ли ваучера си?“ - продължи Тина. Цветан, видимо смутен, погледна, свали мексиканската си шапка, почеса се по главата и изстреля бързо – „Кво да нося, не разбрах? Нося джапанки, даже съм ги обул, бански имам в куфара два чифта, шнорхел също. Нося си и възглавница, че обикновено не ми харесват като спя на друго място, даже може в автобуса да полегна на нея. Друго какво трябва да нося, девойче? Помолих племенницата да ме запише за екскурзията, тя ми даде някакви хартии, ама не знам къде ги сложих. Ако не вярваш, че съм аз – ей на, Гришата ще ти каже, познаваме се от деца. Колко бели сме свършили с него едно време, ехее...“. Тина погледна нашите герои, усмихна се и каза „Хайде, качвайте се и сядайте.“ – „Е, по цигара не може ли да пушим тук, има още 10 минути до тръгването май“. – контрира я бързо Гришата запалвайки цигара с отработено движение. „Аз не е ли да си пафнем един тютюн преди тръгване...“. В този момент изневиделица тичайки се появиха две жени – явно майка и дъщеря, ако съдя по възрастовата разлика и приликата във външността. Запъхтяна, по-възрастната дама успя да промълви – „Ох, успяхме, майко, успяхме, лелее...“. След няколко минути на свестяване, жените се огледаха, поздравиха и си казаха имената на Тина, за да ги отбележи в списъка. – „Донка Манчева и дъщеря ми – Доника Манчева, отбележете ни и нас, успяхме да стигнем.“ Майката беше около 60-годишна жена, с по-едро телосложение и забелязващи се червени бузи, все едноо беше ползвала руж, като иначе не беше пропуснала да сложи солидно количество грим на бялото си лице. Огненочервената й коса се отрояваще също така от дистанция, както и розовият й анцуг с надпис Барби. Вероятно се досещате вече, че кака Донка имаше и накити каквито се сетите, като не беше пропуснала и гривна на глезена, около който имаше и татуиран надпис. Дъщеря и Доника беше елегантна млада дама, но явно по примера на майка си беше доста добре окичена, почти като коледно дърво, а и не беше пестила грим и червило. В един момент тя сякаш изпадна в паника, започвайки да вика „Майко, майко, ужас, ужас, забравихме ги, забравихме ги в таксито!!!“..... И докато всички се спогледнахме притеснено дали не са забравили портфейлите или личните си документи, след малко се оказа, че са забравили бутилките минерална вода за из път и въздъхнахме облекчено. Кака Донка обаче не можеше да остави нещата така, бързо скочи от автобуса и се затича към близкия нонстоп, явно с намерението да възстанови водните запаси. Явно нямаше да успеем да тръгнем точно навреме. В този момент бай Цецо се запъти към шофьора – „Отвори багажника, жив да си! Забравих си възглавницата в сака“ – примоли се той. Явно по някакъв начин водачът на автобуса влезе в положението на нашия спътник и с досада отвори багажното отделение. След минута с възглавница под мишница бай Цецо победоносно се качи обратно в автобуса, като на вратата се сблъска с връхлитащата кака Донка, носейки няколко бутилки вода. Очевидно вече бяхме готови да потеглим за Букурещ и това определено беше радостна новина. Унесени в ритмичното хъркане на бай Цецо, който сладко се беше подпрял на възглавницата си и подремваше, добре акомпаниран от Гришата в озвучаването, не след дълго почти целият автобус потъна в дрямка. И така до Дунав мост, където трябваше да слезем за малко преди на навлезем в съседна Румъния. Все пак все още не сме част от Шенген и имаше някакви гранични формалности, които трябваше да уредим. Гришата стоеше с леко възмутен и в същото време доста сънен поглед и наблюдаваше митничарите на комшиите – „Що ме събуди бе? Мамалига има ли, а? Мамалига има ли?“ – повтаряше той, въпреки опитите на околните да го успокоят и да му обяснят, че така може да има проблеми, а и да забави целия автобус. Нищо не спираше Гришата да мърмори срещу хора, които се бяха осмелили да развалят добрата му дрямка. След 15-ина минути престой продължихме към Букурещ. Не след дълго започнахме да усещаме, че навлизаме в столицата – трафикът ставаше все по-натоварен, а красивите сгради зачестяваха.
Мда, Малкият Париж – там бяхме. Предстоеше да се настаним в хотела си и след това да заминем и към спа комплекса Терме. Към 15 часа всички бяха пред автобуса, готови да потеглим за басейна, както казваше бай Григор J. „Гриша, плавници и шнорхел носиш ли?“- избъзика го един от по-младите в групата. „Всичко носи бай ти Гришо, само гледай! Ще им покажа на мамалигарите как се плува, само да стигнем!“- доволно каза бай Григор, заглаждайки бавно мустака си. Явно това, че е събота ни спаси от попадане в някакви големи задръствания и за половин час стигнахме местоназначението си. Всички гледаха през прозорците – впечатляващата стъклена модерна сграда на Терме Букурещи беше пред нас.
Бяхме пред входа на един от най-големите и модерни уелнес центрове на Европа или както каза бай Цецо...отивахме на басейн J J J. Намира се само на 20 км от центъра на Букурещ и на 7 км от Летище Отопени. А термалната вода на Терме Букурещи идва от дълбините, като захранва 9 басейна, 16 водни пързалки, 6 сауни и 4 парни бани. Спа центърът може да приеме до 4000 посетители едновременно, като постоянно максималната температура на въздуха е 30 градуса, а на водата 33. Тук същевременно човек има усещането, че е в голяма ботаническа градина – вътре има близо 800 000 растения, като 1500 от тях са палми. Помислено е и за най-малките посетители – има водни пързали, водна детска площадка за игри, обособен кът с Плейстейшън, детски басейни, басейн с изкуствени вълни.
Комплекс ТЕРМЕ има три обособени зони – Галакси, Палмата и Елисиум, като семейната е с най-ниска цена /Галакси/ и е най-масово посещавана.
ГАЛАКСИ е мястото за забавления на цялото семейство, като предлага най-различни водни приключения на територия от 4000 кв.м и налични 16 водни пързалки, топъл открит басейн, мокър бар, шезлонги, релакс столове за инфрачервена терапия, хидромасажни легла, голям басейн със система за 4 вида изкуствени вълни, 3 парни сауни. Оказа се, че дължината на водните пързалки е над 1.5 км, имат височина над 12 м. и определено са способни да вдигнат адреналина ви. Налична е и т.нар. Състезателна писата, на която трима човека могат да премерят бързината си, а има и Луда река, по по чието течение може да се списнеш с голяма скорост.
Най-голямата зона в Терме е ПАЛМАТА – доста просторна, с височина близо 50 м, а на територията й са разположени огромни палми, много зони за почивка с шезлонги, а също така има 2 джакузита, арома басейни. Направен е и мокър бар с 80 места вътре. Предлагат се различни активности – водна гимнастика, аеробика, а в тази част на комплекса са и 3 басейна, които предлагат арома терапия – със сол от Мъртво море, калций, магнезий, детоксикация и разкрасяващи терапии.
ЕЛИСИУМ е ВИП зона и съответно най-скъпата разбира се като входна такса. В тази част се предлагат тропически, контрастни душове, зони за почивка с инфрачервени шезлонги, хидромасажни легла, басейн със селен, ВИП бар, масажни студия. Има различни сауни също така:
Сауна Прованс – направена от типично за Австрия и Румъния дърво Zambru Pinus, с аромати на билки и дърво
Сауна Амазония – панорамна сауна за 45 човека с гледка към Палмата
Баварска сауна – най-горещата сауна
Сауна Аламбра – с ориенталска атмосфера на средновековна Гранада и аромати
Хималайска сауна – почивка сред планина от сол, спомага за пречистване на тялото от токсини
Всяка от зоните в СПА центъра Терме Букурещи разполага със собствени санитарни възли, душове, шкафчета и места за преобличане. При влизане клиентите получават електронна гривна с номер, който отговаря на избрания шкаф, където може да оставите обувки, чанта, дрехи. Кабинките за преобличане имат врати от двете страни, което за някои е малко объркващо. Гривната освен, че е ключ за шкафчето, има и роля на е-портфейл, като всички покупки се таксуват чрез нея – напитки на барове, възможности за масаж чрез заплащане, хранене в комплекса. Всяка зона има свой ресторант и съответно има ограничение къде може да се храните спрямо таксата и зоната, за която сте заплатили. Билетът обаче за най-скъпата зона Елисиум дава прави на достъп до всички барове и заведения за всяка от трите налични зони. Като цени – в сравнение с Букурещ е малко по-скъпо, но все пак отчитаме факта, че това е един от най-модерните спа центрове в Европа.
Имахме билети за най-обширната зона – ПАЛМАТА. Сложиха ни електронни гривни и се отправихме към шкафчетата и съблекалните, за да се приготвим. Не след дълго цялата група беше готова да се впусне сред огромните палми и да се наслади на центъра. Цялата група, но при броенете се оказа, че Гришата липсва. Цецо се върна веднага да го търси и след 5 минути дойде притеснен – Гришата се е заключил в съблекалнята си, не може да излезе, викайте охраната да помага. Всички се спогледаха, но все пак се отправиха към входа, за да не губях от времето си и оставиха задачата да спасят бай Григор на Тина, която бързо намери служители на Терме, за да им обясни ситуацията и да помогнат. Мда, ставаше интересно. Още по-интересно беше, че бай Цецо продължаваше да се движи със своята широка мексиканска шапка – не че имаше слънце в закрития спа център, но...просто отказваше да я свали. Каза, че и в басейните ще влезе с нея, нямало кой да го спре. Съвсем скоро Гришата беше отключен и двамата с Цецо щастливо заседнаха в едно от джакузитата. Няма да продължавам с невероятните случки, на които бях свидетел, за да запазя все пак отчасти дискретност. Само ще спомена, че в някои моменти съжалявах, че Алеко не е наоколо, за да опише по своя неповторим колоритен начин приключенията на Бай Цецо и Гришата. Колкото и години от историята да отминат, някои неща просто не се променят по нашите ширини.
Вечерта беше хладна, но вълненията от деня и термалната вода от Терме Букурещи задържаха топлината в нас. Заредени с емоции, към полунощ потеглихме към хотела ни, за да потънем в сънища след дългия ден.