Този преход беше по-различен. Идеята ми беше да тръгна още преди изгрев и да го посрещна някъде около хижа Вихрен. Стигнах до Муратовото езеро навреме и именно там успях да наблюдавам първите слънчеви лъчи, които оцветиха върховете на Пирин в златисто. Закусих с гледка – шепа боровинки, набрани от едно мое тайно местенце, което посещавам от години. Толкова са едри и винаги има много – сигурно съм един от малкото, които ходят там.

Ако обичате кратки, но вълнуващи разходки, където усилието е минимално, а гледките – максимално красиви, тогава връх Стакьов камик (1050 м) в Гребен планина трябва да е следващата ви дестинация.
Като човек, който обича да открива не толкова популярни, но живописни маршрути, смятам, че това място заслужава повече внимание. Грабвайте удобните обувки, защото ви очаква една от най-приятните еднодневни разходки!

Япония винаги ми е звучала като мечта - сюрреалистична, далечна и някак недостижима. Тази пролет обаче една далечна мечта се превърна в реалност. Не знаех какво да очаквам. Може би тишина. Или хаос. Или просто друг свят, в който ще се изгубя… или пък намеря.

Този път бяхме отседнали в хотел в Созопол – познатото море, познатият плаж, сутрешното кафе с гледка към вълните. Всичко по план. Но в един от тези созополски следобеди решихме да разнообразим.

След седмица плаване из лазурните води между Лефкада и Кефалония, почувствах свобода, каквато отдавна не бях усещала. Може би е вярно, че животът в морето те връща към най-чистата версия на себе си - тази, която не гледа часовника, не проверява известия и не бърза за никъде.

Не бях плавала толкова дълго досега и честно казано, не знаех какво точно се случва по време на пътуване с катамаран. Чудех се дали
ще ми стане лошо или скучно, или дори досадно. Истината обаче беше съвсем различна. Във водата сякаш времето се свива и започва да съществува само между изгрев и залез, закуска и вечеря, гмуркане във водата и съзерцаване на хоризонта.

В тази поредица ще ви споделя няколко мои любими маршрута, които включват красота, адреналин и отдих дори след работа. Като ще ви разкажа за маршрутите и необходимата екипировка.

Да, знам – при мисълта за Банско повечето хора си представят ски, греяно вино и запалена камина. Но онези, които са се качвали там през лятото, знаят, че градът има и съвсем различно лице: свеж, тих, но очарователен.

В един от дните решихме да се качим с колата до хижа Вихрен. С изненада установихме, че пътят вече е чисто нов – последния път беше разбит точно накрая, но сега… приятно каране, завои и мноооого „уау“ гледки.