Закинтос част II - Заливът на костенурките Карета Карета

Всъщност, уважаеми читатели, докато се чудех как да започна се сетих за един надпис, който бях прочел в Студенстки град преди години, а той гласеше: „Началото е трудно – почни от средата!“... И това ме насърчи да оставя днешната история без уводна част, реално без начало. Какво пък, щом не става дума за възпитанието на дете, няма да е толкова фатално и да няма начални въвеждащи строфи, нали?  Пък и разказът за обиколката на остров Закинтос по вода се надявам да ви е харесал и да е добро начало за следващите истории от Йонийско море. А такива ще има още – и от съседния остров Кефалония, от Корфу, а също и от италианските региони Пулия, Базиликата, Калабрия и Сицилия защото общото между всички тях е, че част от бреговата им ивица се мие от водите на Йонийското море - М‘аре Йонио /както го наричат в Италия/. Но нека се върнем на гръцка вълна.

Днес реших да ви разкажа за едно интересно място на моя любим остров Закинтос, наричан още на галено Занте и римуван добре с Fiore di Levante /Цветето на Изтока/, което го характеризира още по-добре като природен пейзаж. Става въпрос за един обширен залив с името Лаганас, който обхваща южната част на острова и от 1999 г. е обявен за Национален морски парк – основно заради костенурките от вида Карета Карета /да не се бъркат с онези водни видове от вида Подводница Подводница хаха/.

Уважаеми дами и господа, погледнете вляво и вдясно на борд – снишаваме за кацане над залива Лаганас! – така бих обявил по микрофона в самолета при кацане, ако имах възможността. Така че, следващият път когато летите до Занте и започнете снишаване - оглеждайте се добре -  би трябвало да захождате от юг и вдясно на борд ясно да се вижда полуострова Василикос, а под самолета водите на Лаганас и да преминете над плаж, който е част от залива и селището Каламаки.

Именно този голям залив Лаганас е естествената среда за гнездене на водните костенурки Карета Карета и по-конкретно части от шест плажа в района : Геракас /най-южната част на п-в Василикос/, Дафни, Секаня, Каламаки, Лаганас и малкия остров Маратониси /който евентуално може да видите вляво на борд при кацане на острова и захождане от юг/. И тъй като това е застрашен от изчезване вид, както споменах през 1999 г. територията е обявена за морски резерват.

Тук е мястото да спомена за ролята на Лили Венизелос, родена през 1933 г. и нейна история през 1974 г., която я свързва емоционално със Залива на костенурките. Бурна нощ в Йонийско море принудила семейната лодка да потърси подслон в залива Лаганас на остров Закинтос. Лили достигнала до брега и през деня открила: „рай от птици, огромни големи пясъчни дюни, покрити с морски лилии, нискорастящи хвойни, храстови дъбове и пред всички тях девствен плаж, покрит с фин бял пясък. Мислех, че сънувам и в същото време бях завладяна от усещането, че в този красив, девствен залив има повече от това, което се вижда на пръв поглед…” . Пет години по-късно Лили се завръща в залива Лаганас, за да открие, че булдозери разкопават този рай, за да застроят хотели на брега на морето. По-късно, в списание, тя прочита, че заливът е важна територия за гнездене на морските костенурки Карета Карета, и че оцеляването им е застрашено. Веднага решава, че трябва да направи нещо, за да спаси костенурките. През 1988 г. създава MEDASSET /Mediterranean Association to Save the Sea Turtles – Средиземноморска Асоциация за Спасяване на Морските Костенурки/. След това всяка година, в продължение на повече от 40 години, се връща в залива Лаганас, за да наблюдава водните костенурки. През 2000 г., след нейните непрестанни усилия в Гърция и презентации пред Бернската конвенция и Барселонската конвенция, Европейската Комисия и международни срещи, е създаден и регистриран Националният морски парк Закинтос (ZNMP) - първият национален морски парк на Гърция. Днес Лили Венизелос живее в Атина със съпруга си Лефтери и продължава да работи всеки ден за опазването на любимите си водни костенурки.
Години по-късно тя споделя : „Трябва да кажа, че заливът на Лаганас вече не е мястото, което познавах. Неговите лазурни води, неговите дюни с лилии и непринудената магическа красота на неговите плажове са претърпели последствията от необмислен човешки натиск“.

Беше време за популярната екскурзия “Разходка с корабче за наблюдение на костенурки“. Събрах и хората от последния в списъка хотел и представих на аудиторията нашия водач Панайотис, който имаше задачата по тесните улички да ни закара до малкото пристанище Агиос Состис. Наближаваше 14 часа и слънцето неумолимо препичаше над острова. Климатикът в автобуса упорито се опитваше да се пребори с горещината, като на помощ се притичаха и перденцата на прозорците. Панайотис ме погледна, усмихна се и ме попита : „Влади, ола кала?“ /Влади, всичко наред ли е?/ Погалих бавно тридневната си брада и с многозначителен жест му отговорих : „Не, не“ /на гръцки Да, да/, като на свой ред също се усмихнах. Шофьорът ни, видимо доволен от следобедната лежарна комуникация между нас, направи жест с ръка за забавяне на темпото и каза „Халара, халара“ - нещо, което трудно може да се преведе с една дума и наподобяваше на сига-сига /σιγά  σιγά/, т.е. бавно, но всъщност беше като градация на бавно – спокойно, лежерно, не бързай. Мда, определено беше време за едно студено фрапе – ме гала, глико /което ще рече – с мляко, сладко...доста сладко всъщност/, което планирах бавно да изпия на корабчето. В този момент обаче пред нас се появи интересно препятствие и трябваше да изчакаме малко, за да се разминем.
След кратко изчакване, шофьорът ни отново маневрираше по тесния път, а докато стигнем до пристанището за пореден път надигнах бутилката с минерална вода, за да утоля жаждата си. Панайотис предвидливо беше заредил старателно малкото хладилниче на автобуса отпред. Тесният път между маслиновите насаждения определено не е бил предвиждан за големи превозни средства, но водачът ни умело маневрираше на завоите и напредвахме към мястото, където ни чакаше нашето корабче. Беше време да направя предисловие към предстоящата обиколка във водите на залива и да разкажа повече за интересните му обитатели – водните костенурки Карета Карета.
Националният морски парк на Закинтос е създаден с цел защита и опазване на животински и растителни видове, както и техните местообитания, които представляват важно природно наследство на национално и международно ниво. Основна задача е опазването на природното наследство и екологичния баланс на морската и крайбрежната зона на залива Лаганас. Районът е известен като едно от най-важните местообитания на водните костенурки от типа Caretta caretta в Средиземно море, а също така и с присъствието на застрашения тюлен монах от вида Monachus Мonachus. В този момент разказът ми беше прекъснат от шеговита реплика от задната част на автобуса „Ее, тия хора всичките ли имена повтарят по два пъти? Как така заливът не се казва Лаганас Лаганас?!“, а това разбира се предизвика бурен смях и поразбуди туристите в лежерния горещ следобед. Възползвах се от паузата, за да отпия малко минерална вода и продължих. Всяка година в края на май и началото на юни женските морски костенурки излизат на южните плажове в района, за да изровят дупка в пясъка, да снесат яйцата си и да ги заровят. След това се връщат отново във водата. Обикновено времето, за което трябва да се излюпят малките е 55-57 дни. Малките чупят черупката с помощта на рогов израстък, разравят пясъка и бавно излизат, като си проправят път към морската вода инстинктивно. Във всяко гнездо има около 100 до 120 яйца, като в крайна сметка само част от тях оцеляват и достигат до водата. В този момент вече се спускахме към малкото пристанище Агиос Состис и беше време да слезем от автобуса и да се отправим към нашето корабче, за да продължим разказа там и да се надяваме да видим водни костенурки.
Всички бяха вече на борда на малкото корабче, с което щяхме да направим обиколка на района и капитанът Йоргос заедно със своя помощник потеглиха от пристана. Взех микрофона, за да представя екипажа на групата, както и да обясня къде са сервизните помещения, а също и че на борда могат да си купят кафе, безалкохолни напитки, бира и сандвичи. Съобщих накратко и предстоящата програма – в началото обиколка в близост до пристанището, за да търсим водни костенурки, след това отплаване в посока Маратониси /Островът на костенурките/ и пауза 45 минути за плуване, после още една такава спирка за плуване в близост до скалист бряг и малък плаж на друго място. Време беше за повече емоции, а всички старателно бяха приготвили приспособления за снимане в очакване появата на някоя Карета Карета. В този момент Димостенис- помощникът на капитана ме попита дали искам фрапе. Разбира се – глико, ме гала /сладко, с мляко/ - веднага си поръчах аз. Удоволствието да се насладиш на студената ободряваща напитка на корабчето докато те полъхва морския бриз трудно може да се опише с думи. Всъщност знаете ли за произхода на тази популярна напитка?
През 1957 г. на едно Международно изложение в Солун, представител на голяма компания за захарни изделия демонстрирал нов продукт – шоколадова напитка, която се смесва с мляко и се приготвя с шейкър. В този момент друг служител на компанията търсел как да си приготви напитка от разтворимо кафе в пакетче и го разбъркал със студена вода с помощта именно на шейкъра. Така тази моментна импровизация сложила началото на приготвяне на популярното фрапе. В днешно време има няколко разновидности, в зависимост от това дали и колко захар се слага, както и мляко. Глико е с повече захар, метрио е средно сладко, а ако поръчате скетос – ще получите фрапе без захар. Ако искате да има и мляко просто трябва да добавите репликата – ме гала /но не „С Гала на кафе“, а просто на фрапе с мляко/.
Време беше да продължа с историята за водните костенурки. Те живеят предимно в морето, а на сушата излизат, за да снесат своите яйца през размножителния период. Имат способност да плуват на дълбочина до 200 метра и да останат под водата непрекъснато 20-25 минути. Към 25-годишна възраст достигат своя пубертет, като женските започват да снасят на всеки 2-3 години от месец май до юли. Както разказах вече – инстинктивно излизат на брега и то на същото място, където са се родили и там правят дупки, в които да снесат яйцата си на 50-60 см дълбочина. Обикновено една женска костенурка прави 3-4 такива дупки в пясъка, наречени гнезда. В едно гнездо може да има около 50-70 яйца. След около 55 дни малките започват да се излюпват и да излизат през нощта към водата. При по-високи температури се смята, че се излюпват женски /+32 градуса/, а при по-ниски /+25-27 градуса/ - мъжки индивиди. В този момент настъпи оживление, капитанът се провикна, че вижда Карета Карета и отправи корабчето в тази посока. Туристите веднага се струпаха на по-близкият борд, за да могат да снимат, което определено наклони плавателния съд на една страна. Започнаха да се чуват емоционални викове, щракания на фотоапарати... да, водната костенурка се появи.
Водните костенурки достигат размери 100-150 см и тежат от 70 до 100 кг. Твърдата им черупка се слива често с дъното, тъй като с течение на времето по нея се полепват различни водорасли, микроорганизми и така на цвят наподобява заобикалящата я среда. За да бъдат максимално защитени през размножителния период, през нощта плажовете са затворени и забранени за достъп, като природозащитниците ограждат със специални пирамидки предполагаемите гнезда и охраняват териториите. Също така по това време има ограничение за полетите на острова – между 12 през нощта и 6 сутринта не се провеждат такива. Всичко това се прави с цел да има максимално спокойствие за снасянето на яйцата – не трябва да има светлини и шум през нощта, защото Карета Карета се смущават. За целта е разработен и Кодекс на поведение за туристите, които идват на тези плажове:

Кодекс на поведение
На туристи е разрешено пребиваването на плажове за гнездене на морски костенурки от 07:00 сутринта до залез слънце.
Моля, поддържайте плажовете чисти и изхвърляйте боклуците при напускане на плажа.
Всички гнезда в близост до зона на човешка дейност са маркирани с клетка за тяхната защита. Стойте далеч от тези гнезда, тъй като може да попречите на процеса на инкубация и излюпване.
Стойте близо до морето (1-2 метра), когато правите пясъчни скулптури. Преди да си тръгнете, моля, разрушете тези творения, тъй като те биха могли да бъдат пречка новоизлюпените морски костенурки при пълзене към морето.
Ако случайно присъствате като Карета Карета излизат от гнездото си, моля не ги докосвайте, тъй като можете да повлияете отрицателно на тяхното оцеляване. Незабавно информирайте служител на Морския парк
Коли, мотоциклети, велосипеди, коне и кучета не се допускат до плажовете за гнездене, тъй като те може да представлява опасност.
Не премахвайте естествени материали (пясък,черупки или камъчета) от плажовете за гнездене.
Не използвайте собствени чадъри върху и около гнездата на плажове Геракас, Дафни и Маратониси – с изключение на постоянно поставените, одобрени от официално одобрен от ръководството на Морския парк 

Оживлението от присъствието на Карета Карета в близост до корабчето попремина, нашите туристи направиха стотици снимки, които бързо полетяха из социалните мрежи и продължихме нашето пътешествие в горещия следобед. Пред нас се появи интересно малко островче със залив, като вниманието привличаха бели платна, вертикално спуснати от въже високо над водата. Това беше Камео -известно частно островче в близост до пристанището Агиос Состис, до което се стигаше с помощта на въжен мост. Има малък плаж с бар и е едно от най-популярните места за сключване на бракове и разбира се за фотосесии на младоженците.
Естествено това привлече вниманието на всички от корабчето и започна нова поредица от снимки. Районът е кръстен на параклиса на Агиос Состис там. Преди 1622 г. Свети /Агиос/ Состис е бил нос, вдаден в морето от сушата, но на 5 май 1622 г. носът е разрушен от земетресение.  По-късно се формира сегашния остров на това място. Никой не обръщал внимание на това малко парче земя, но посетителите искали да стигнат до там. И така, след известно време е създаден мост, който да свързва скалата сред морето с брега на Закинтос. И така, днес островът е брандиран заедно с екзотичния си мост и е много популярно място. Въженият мост се изобразява в пъзели, плакати, скрийнсейвъри и снимки в социалните мрежи, дори може да го намерите като пано в магазини за плочки за баня!
След поредната атракция, продължихме по програма към Маратониси, наричан още Островът на костенурките. Той е един от двата по-големи острова в залива Лаганас, като преди години дори е бил обитаем, но в днешно време това не е така. По форма, погледнат от далеч прилича именно на морска костенурка! Има два плажа – пясъчен от едната страна и друг с малки бели камъчета от противоположната скалиста страна. На пясъчния плаж също има охрана от Националния морски парк заради гнездата, обозначени с пирамидки.
Предстоеше да направим пауза от 45 минути за плуване в близост до брега в много красива скалиста местност, до която щяхме да достигнем след като заобиколим Маратониси след 10-ина минути. Съобщих по микрофона, за да се приготвят желаещите за плуване. А определено чистите прозрачни води и красивата природа предразполагаха за това и хората щяха лично да се уверят.
Така след 45 минути удоволствие, всички бяха отново на борда на корабчето, за да продължим към следващото място за плуване на подобно красиво място. По пътя минахме покрай много интересно скално образувание, наподобяващо врата. Не след дълго вече бяхме до втората ни спирка за плуване, която щеше да остави отново всички без дъх и ....без лента на фотоапаратите.
Нашата екскурзия беше към своя край. Видяхме водна костенурка, а на връщане към пристанището Агиос Состис и още една, туристите определено се насладиха на красиви места и бяха доволни и развълнувани. Опитах се да принеса и вас, уважаеми читатели, в атмосферата на това уникално място – Заливът на морските костенурки. Надявам се поне частично да съм успял и да сте доловили магията му.

Имам удоволствието да завърша своята история за Залива Лаганас с част от изказване на Лили Венизелос: „И все още Заливът Лаганас трябва да бъде защитен. Не само за костенурките, но и за човечеството: естествената околна среда в непосредствена близост – както и тази на целия остров – е това, което привлича хиляди посетители на Закинтос всяка година. Трябва да оставим на бъдещите поколения наследството, което сме длъжни да им предадем – това на „привилегията“ да се сблъскат сами с нещо от красотата, която промени живота ми толкова драматично преди 46 години.“  Силни и емоционални думи, които ме накараха да настръхна от вълнение. Уважаеми читатели, надявам се разказът ми да ни накара да се замислим за всички онези природни богатства, които имаме на Земята и дано успеем да ги съхраним още дълги години.

Благодаря, че бяхте с мен и в тази история! И помнете – Халара! Фрапе – ме гала, глико!