Закинтос - il fiore di Levante

Уличното осветление някакси самотно мъждукаше и навън ставаше все по-пусто. Отпих глътка ароматно червено вино, за да се насладя на леко тръпчивия вкус и усетя топлината, която внасяше в тялото ми. Притворих очи и и в този момент сякаш усетих слънцето на Средиземноморието, което е огрявало лозята с грозде на някой южен склон, за да го налее със сладост и топлина и да го превърне в ароматно отлежало вино. И сякаш с глътката рубинена течност, в тялото ми се вливаше и палитра от спомени за изминали слънчеви летни дни, които да сгреят душата ми. Тишината ми помагаше да отворя още повече сетивата си и след миг сякаш чух в далечината на спомена сирена на кораб. Притворих очи и разпознах Пиратския кораб, който ме очакваше в спокойните води на залива на Занте. Алкей казва, че „виното е ключалка, през която надничаш в сърцето“. Именно там е съкровищницата ни със спомени, която понякога отключваме. Но не за всеки. Не сте чували за Занте? Ще отворя за кратко кутията ми със спо...