Закинтос - il fiore di Levante

Уличното осветление някакси самотно мъждукаше и навън ставаше все по-пусто. Отпих глътка ароматно червено вино, за да се насладя на леко тръпчивия вкус и усетя топлината, която внасяше в тялото ми. Притворих очи и и в този момент сякаш усетих слънцето на Средиземноморието, което е огрявало лозята с грозде на някой южен склон, за да го налее със сладост и топлина и да го превърне в ароматно отлежало вино. И сякаш с глътката рубинена течност, в тялото ми се вливаше и палитра от спомени за изминали слънчеви летни дни, които да сгреят душата ми. Тишината ми помагаше да отворя още повече сетивата си и след миг сякаш чух в далечината на спомена сирена на кораб. Притворих очи и разпознах Пиратския кораб, който ме очакваше в спокойните води на залива на Занте. Алкей казва, че „виното е ключалка, през която надничаш в сърцето“. Именно там е съкровищницата ни със спомени, която понякога отключваме. Но не за всеки. Не сте чували за Занте? Ще отворя за кратко кутията ми със спомени, за да опитам да ви разкажа за това красиво място.

Занте – венецианците го наричали il fiore di Levante /Цветето на Изтока/. И с право – на остров Закинтос /или на галено Занте/ има над 7000 вида цветя на територия от близо 400 кв.км и това райско кътче земя завинаги има място в моето сърце. Отново се чу напомняща сирена – този път на феробот в другия край на залива на главния град Занте, който се готвеше да отплава за Килини – селище на полуострова Пелопонес, което щеше да достигне след около час и 15 минути. Но да се върнем на нашия кораб. В това майско утро бях водач на група и предстоеше да им покажа чара на любимия ми остров с целодневна обиколка с Пиратския кораб Меня Мария. Звучеше гръцка музика и зареждаше с приятно настроение, а на входа туристите бяха посрещани от двама пирати, които си правеха снимка за спомен с всеки. Качих се на втората палуба, за да поздравя капитана. Исках да се насладя и на гледката, която познавах толкова добре за пореден път. И въпреки това всеки път виждах някой детайл от пейзажа по нов начин, за да го запечатам в спомените си, така че и след време да връща онази усмивка на лицето ми. Разположен на източния бряг на малкия йонийски остров Закинтос, главния му град сутрин се обливаше в лъчите на изгряващото слънце, за да го разбуди за нов живот. Меня Мария вдигаше котва, за да се отправи на пътешествие около острова, който е трети по големина от групата на Йонийските – след Кефалония и Корфу /или Керкира/. Предстоеше да изминем 123 км край бреговете му. Отново погледнах към главния град – в левия край на крайбрежния булевард величествено се издигаше Църквата „Агиос Дионисиос“, в нея се съхраняват мощите на Свети Дионисий, който е смятан за закрилник на местното население, наброяващо близо 40 000 души. В дясната част се намира централния площад  Дионисиос Соломос, носещ името на националния поет на Гърция, роден на острова. Именно той е написал през 1823 г. и текста на гръцкия национален химн – поемата „Химн на свободата“ е 158 стиха, но се използват само началните. И добре са решили – иначе представете си колко дълго музикално произведение щеше да бъде такъв химн. Хълмът над площада се нарича Бохали и е страхотна панорамна площадка, от която се открива гледка над целия залив и главен град, а и на юг към полуострова Василикос, където са най-хубавите плажове на Закинтос. Отпивайки бавно от своето фрапе през сламката, капитанът Спирос /син на собственика на кораби от фамилия Вутиракос/ поглади спокойно мустака си и завъртя руля на Меня Мария. След това се усмихна, запали цигара и ме заговори с много бавен тон с въпроса дали съм пил фрапе. За местните хора това е като ритуал – утринно бавно разбуждане с фрапе – а то може да е чисто или пък с мляко, със или без захар, задължително с доста лед и със сламка, от която може съвсем бавно да пият до късния следобед. Има ли фрапе, денят започва добре. Някакси удоволствие е да наблюдаваш сутрин местните хора с фрапе и сламка в ръка, бавно отпивайки от охладената събуждаща течност разбито със специален миксер нес кафе и образувало светлокафява пяна на повърхността на чашата, носещо аромат наоколо. Нямаше как да откажа фрапето – и аз имах нужда от разсънване, а и не може да обидиш капитана разбира се. Заедно с него ми донесоха и бутилка вода, все пак предстoеше поредния горещ ден, а тялото има нужда и от хидратация. Загледах се отново към обляната в слънце столица на острова и спокойните води на залива, които Пиратския кораб раздвижи. Цялата картина на утрото носеше някакво зареждащо спокойствие в хармония с настроението на местните хора, които бавно се събуждаха за новия ден. Това приятно усещане се придаваше и на мен и някакси неусетно усмивката беше на лицето ми, показваща удоволствието от присъствието ми на това райско място остров Закинтос. Замислих се колко малко е нужно на човешката душа, за да изпитва наслада от съществуването – спокойствие, слънце, чист въздух, красива природа и вода. А тя беше навсякъде около нас – с преливащи нюанси на синьото, от тюркоазен на места до млечносин цвят на други, където Йонийско море миеше брегове от варовикови скали. И това на фона на ритмичните звуци на гръцка народна музика, несъмнено в хармония с природата. Погледът ти може да се простира в далечината на хоризонта и времето неусетно минава. След малко предстоеше ритуал по издигане на пиратски флаг, чието обявяване по микрофона предизвика трескаво приготовление на камери, фотоапарати и телефони. Отпих бавно от фрапето си и зачаках ритуала и множеството фотографи. Под звуците на тържествена музика пиратският флаг беше издигнат и Меня Мария отплава на север покрай източните брегове на Закинтос. Вдясно на борд, сред утринна мараня в далечината бегло се очертаваше Пелопонес. Името на полуострова произлиза от древногръцката митология и героя Пелопс, а останалата част е гръцкото ниси, означаващо остров. Интересно е да споменем за Древна Олимпия, където са се провели първите олимпийски игри. Самото място е на около 60 км от пристанището Килини, до което може да се стигне за час и 15 мин. с ферибот от Занте, както вече споменах. Но нека обърнем поглед вляво на борд – вече виждаме курортното селище Циливи, което е на 5 км от главния град и има пясъчен плаж, отличен със Син флаг за чисти води. Там е построен и един от водните парковете на острова – при хотел Aqua Bay 5*.  Меня Мария продължаваше на север край бреговете на острова, където се редуваха пейзажи с красиви тъмнозелени хълмчета, малки плажове и тук там къщи. Неусетно стигнахме до нов залив, където бяха селищата Аликес и Аликанас. Смята се, че името на първото произлиза от гръцката дума алати, която означава сол. В околността до 80-те години на 20 в. се е добивала морска сол. В днешно време в района са построени хотели, които посрещат много туристи всяка година.

След малко предстоеше и първата ни спирка за къпане в кристално чистите води на Йонийско море. Капитанът Спирос забави хода на Меня Мария и съобщихме по микрофона на различни езици за предстоящата спирка в малкия плаж Ксигия, наричан от местното население спа център на открито заради извиращата от скалите минерална вода, обогатена на сяра и имаща лечебен ефект и подмладяващо действие за кожата. Последното несъмнено подтикна повече хора да се осмелят и да поплуват в сравнително хладните води на това място – около 19 градуса. Варовиковите скали придаваха невероятен млечноосин нюанс на водата в близост до брега, а във въздуха се усещаше мириса на сяра. След около половин час престой, капитанът подаде сигнал, че Пиратския кораб ще отплава, за да се съберат отново всички на палубите. Всички бяха видимо развълнувани след престоя в спа центъра на открито. Хладните води бяха успели да довършат задачата по събуждане с фрапе. След малко Пиратският кораб премина покрай спокойното заливче Агиос Николаос. От него тръгват фериботи за съседния остров Кефалония, както и по-малки моторни плавателни съдове с маршрут до Корабокрушенския залив. От това място започват и едни от най-интересните пейзажи на остров Закинтос – Сините пещери /Blue caves/. Капитанът Спирос забави хода на Меня Мария и спря музиката, за да може туристите да се насладят на красотата и спокойствието на този природен феномен отблизо – изрязан от ерозията бряг с пещерни образувания и варовикови скали, чието отражение придаваше на водата причудливи нюанси на синия и зеления цвят. Сякаш художник беше идвал специално, за да създаде тази красива палитра. Между скалите влизаха и излизаха лодки с посетители, които се наслаждаваха на Сините пещери, запечатвайки спомени с фотоапаратите си.  Казват, че именно преди обяд, когато слънчевите лъчи проникват в пещерите, е точното време да се посети това магическо място. Вече виждах малката вятърна мелница на хълма в близост, с боядисани в светлосиньо куполен покрив и прозорци, а това означаваше, че приближаваме нос Скинари и ще преминем покрай най-северната точка на остров Закинтос, за да навлезем в малко по-неспокойно море, тъй като западния бряг на острова е напълно открит. Изведнъж морето стана по-бурно, излязоха вълни, които леко разлюляха Меня Мария. Това предизвика емоции сред туристите, но Спирос умело успя да насочи корабът така, че почти да не усещаме вълните.

Оставахе ни около 40 минути до безспорно най-вълнуващото място, което предстоеше да видим по време на нашето плаване. Усещах тръпка за пореден път, въпреки че бях пристигал и акостирал с кораби вече няколко сезона всяка седмица на това магическо място със звучно име Навайо /което всъщност идва от гръцката дума корабокрушение/ и оригинално име залив Агиос Гиоргиос, едно от най-фотографираните кътчета в цяла Гърция, което вероятно сте виждали на много пощенски картички и което сякаш Природата е искала да създаде именно като картичка. Бреговете в тази част са по-скалисти и с по-малко растителност – предимно ниски храсти и мъхове. След малко започна да се вижда част от красиво врязания във високите скали залив, към мойто се бяхме запътили. Спирос пусна по-тържествена музика, за да обявим наближаващата атракция и по микрофона и за да могат всички да подготвят своите снимачни приспособления и да запечатат този вълнуващ момент. Дами и Господа, пред нас е Заливът Навайо – насладете му се в целия блясък! Изричайки това за пореден път, усетих отново как тръпки ме побиват от емоция и всеки път това се случваше, а усмивката не слизаше от лицето ми. А този красив залив имаше и своя интересна история – според едни източници през 1982, а според други през 1983 г. край западните брегове пътувал кораб, натоварен с контрабандни цигари. Времето било лошо, ветровито и екипажът не успял да се справи с връхлитащата буря и корабокруширал, а корабът с име Панайотис бил изхвърлен на брега именно на залива Агиос Гиоргиос, където стои и до днес като туристическа атракция – така решили от Министерството на туризма на Гърция, че е подходящо да го оставят на плажа и по този начин създали една истинска легенда. Разказват, че дълго след това в района плували цигари. Меня Мария навлизаше в красивия залив, а водите ставаха все по-млечносини, сякаш в неестествени нюанси, миещи варовиковите скали и обливани от горещото слънце. Вятърът разхлаждаше малко, но имах нужда да пийна и вода, след което с удоволствие отпих бавно и от сламката фрапе. Предстоеше да прекараме един час на това магическо място – плаж с бели ситни камъчета, примесен с пясък, който се заливаше от красивите светлосини води. Как да не ти се прииска да се потопиш в тях! Трудно е да се опише с думи красотата и емоцията, пожелавам на всеки да я изпита лично!

За съжаление всички хубави моменти имат своя край и ние също трябваше да напуснем Корабокрушенския залив и да се отправим към едно не по-малко интересно място. След около час Меня Мария бавно навлезе в малкия залив с името Порто Вроми. Насочихме погледите на всички към скала, в която имаше изсечен образ – това беше лицето на Бога Посейдон. Фотоапаратите започнаха да щракат отново. В следващия час пейзажът продължаваше да бъде скалисти западни брегове с оскъдна растителност и пещерни образувания, за да достигнем до две самотни таверни, сякаш кацнали на скалите, в близост до селищата Порто Лимньонас и Порто Рокса. Пътуването ни продължаваше към южната част на Закинтос и залива Лаганас, който е обявен за природен резерват заради водните костенурки от вида Карета Карета, които се размножават в тази част и излизат на плажовете, за да снесат своите яйца през нощта по време на размножителния период. Не след дълго в далечината се виждаше самотен остров, който има форма именно на костенурка – невероятно творение на Природата, това беше Маратониси – един от двата големи ненаселени острова в залива. В източния край на Лаганас се виждаше част от плаж Геракас – едно от местата, където водните костенурки снасят своите яйцa, като ги заравят в пясъка и където природозащитници се грижат да ги пазят и ограждат грижливо. Място с уникално чисти води и спокоен плаж, където човек може да прекара часове и да забрави за понятието време, огряван от толото слънце на Закинтос. Всъщност това е част от полуостров Василикос, за който бях споменал, намиращ се в югоизточната част на острова. Меня Мария направи лека маневра, за да поеме на север покрай вече източния бряг. Предстоеше да преминем покрай страхотните плажове Порто Рома, Агиос Николаос /отново селище с това име, да/, Банана бийч, Порто Адзуро, Порто Зоро, за да достигнем курортното селище Аргаси, намиращо се само на 3 км южно от главния град Занте, към чието пристанище се бяхме устремили след толкова емоционалния ден на борда на Меня Мария. Предстоеше ритуал по сваляне на пиратското знаме и туристите започнаха приготовление за снимки. Нямаше как да се приберем от морското пътешествие край приказния остров без едно сиртаки на палубата – двама от пиратите показаха как се танцува и след малко много хора се присъединиха, за да проверят как се справят – някои преплитаха повече крака след като бяха се подкрепили с узо или бира по време на обиколката, но това правеше танцът още по-интересен. След малко вляво на борд видях купола на Агиос Дионисиос – навлизахме в пристанището на Закинтос и беше време на благодарим на капитана Спирос Вутиракос и целия екипаж за страхотното морско приключение на борда на Меня Мария. Наближаваше 17 часа ..... всъщност погледнах часовника си и видях, че наближава 1 след полунощ .... и пред мен е чашата със столче и кехлибарената течност. Отпих малко, за да се насладя отново на напитката на Боговете и тръпчивия привкус на горски плодове. Време беше да затворя кутията със спомени, които успяха да сгреят и душата ми. Сетих се за думи на Галилео Галилей – „виното е светлината на слънцето, затворена във вода“ – интересно казано и хубав завършек на разказа. Всъщност не съвсем. Отпивайки от чашата вода след виното се сетих и за още една мъдра мисъл – „Водата е живот, а чистата вода означава здраве“.

За мен беше удоволствие да споделя част от времето си, за да отворя своята съкровищница със спомени за вас!