10 бабини съвета за студеното време
Студеният сезон отново започна и ми се прииска да ви напиша една задушевна статия за старата къща на баба. Тя нямаше парно и се отопляше с едно същинско чугунено чудовище - огромна печка на дърва и въглища, която имаше и фурна, и котлони за готвене и изобщо беше печка-вълшебница. В наше време такава печка би била заклеймена като сериозен замърсител на въздуха – и най-вероятно с право.
Но както и да е. Вместо да изпадам в носталгични настроения, ще ви споделя какво правеше баба, за да бъде енергийно ефективна (тогава му се казваше «да пази топлото»), въпреки печката си, която гълташе дърва и въглища като ламя.
1. Проветряваше редовно, НО не за дълго време с малко открехнат прозорец. Напротив - отваряше широко, широко прозореца за кратко и после пак го затваряше. Понякога даже правеше течение – пак за много кратко. Така стените и подът не се охлаждаха, а въздухът се пречистваше бързо и се освежаваше.
2. Имаше едни симпатични възглавнички с продълговата форма, които се поставяха по первазите на прозорците и изолираха. Имаше такива и за вратата дори. Изобщо изолацията беше важна – според възможностите, които тогава е имало.
3. Зимно време баба винаги слагаше дебели килими и черги на подовете, а по диваните - топли одеяла, плетени шалове и повечко възглавници.
4. Много държеше всички да сме дебело обути – в ръцете й постоянно имаше куки за плетене и всички внуци получавахме терлици и вълнени чорапи в началото на сезона. Като си спомня как им се мръщехме, но кой би посмял да откаже на баба 😊
5. Лятото баба слагаше тънички завеси на прозорците, а през зимата плътни – казваше, че и те «пазят топлото». Но ги пускаше само вечер. През деня ги дърпаше, за да влезе слънцето у дома и да ни погали бузките.
6. Коминът редовно се почистваше в началото на сезона. В наше време и ние го правим у дома, а освен това обездушаваме радиаторите и проверяваме газовата инсталация.
7. В стаите, които се обитаваха през деня, баба държеше да е топло, а в спалните не толкова. Там отопление се пускаше само в най-големия студ. Но пък всички имахме дебели юргани, под които се спеше много сладко. Виждам, че сега пак излизат такива на мода – плътни, тежки юргани като от едно време.
8. Около печката нямаше мебели – не само да не се подпалят, но и за да може топлината да се разпространява по-добре и нищо да не я спира.
9. Баба не допускаше плесен у дома, нито влага. Не сушеше дрехи в стаята, в която седим. Казваше, че влагата - това е болест. И през зимата, и през лятото винаги пазеше от влага, но в същото време се стараеше и да не е много сух въздухът – ако й се стори, че е сух, слагаше вода в канче на печката. Неща, които сигурно е научила от своята баба. Те и до днес са актуални.
10. Всеки ден, независимо колко е студено, баба си намираше някаква работа навън, из двора и прекарваше време на открито. За ужас на майка ми, която не обичаше студеното време, извеждаше и мен.
Баба живя до 98 години и до последно беше здрава, с ума си и дейна. Беше мъдра жена с богата душа, но в същото време и много практична. Няма съвет или пример, който да ми е дала някога, и който днес да не работи също толкова добре – в съвременен вариант и според сегашните условия на живот. Надявам се и вие да намерите нещо полезно в тях, а може би да си спомните и съветите на своите хора.
Обаче така топлеше онази печка… А може и обичта на баба да е топлела толкова силно, знам ли. Но ето и сега ми стана хубаво. Ще си препека една филийка.