Тази година ще навърша 50 и това не ме притеснява ни най-малко. Даже ме изпълва с някаква тиха гордост, не че е кой знае какво постижение само по себе си, но поглеждам назад и ми се струва толкова, толкова много време, през което съм обикаляла напред-назад и съм оставила малки стъпки по всевъзможни места, и нямам предвид само географски. 

В края на годината правим равносметки, а в началото на новата планове, нали така? Да сме спонтанни е чудесно и понякога има нужда точно от това, но известна структура и планиране никому не са навредили. Дори и когато не всичко се случва според плановете ни, е хубаво, че ги има, за да ни дават посока и ориентир, също както шивачът има нужда от кройка, нищо че после винаги се налага да коригира и наглася дрехата така че да напасне съвсем по мярка. Поради тази причина в нашето семейство през януари обикновено правим планове в пет насоки. Ще ги споделя с вас, може и да са ви полезни:

Много от нас живеят в жилищата на родителите си и ползваме мебели, които се предават от поколение на поколение. Често изпадаме в трудната за разрешаване ситуация “Какво да правим със старите мебели”. Първо сме готови да ги хвърлим, но после си даваме сметка, че качеството и удобството на едновремешните мебели трудно можем да открием в съвременните решения за съхранение.

Да събираме отпадъците отделно не е нито мода, нито необичайно хоби. Това е единственият разумен начин да оползотворяваме максимално ресурсите на планетата и да намаляваме боклука в природата.

“Имам пълен с дрехи гардероб и няма какво да облека”. Колко ли пъти се е чувала тази реплика в домоветни сутрини! Проблемът не е, че нямаме дрехи, не. Ние имаме дори прекалено много дрехи, до една все хубави вероятно, но големият им проблем е, че вече са ни омръзнали и че не можем да ги съчетаем по нов начин.

С такава любов и старание опаковаме всеки подарък, за да е красив, да грабне веднага окото. И после безжалостно разкъсваме опаковката, а в кофата се озовават хартии, панделки, пликове, намачкани и накъсани. Няма начин да не сте изпитали и вие това неприятно усещане на неудовлетворение, че нещо се хаби и пропилява на вятъра, когато след размяната на подаръци на Коледа, се разхождате до кофата за разделно събиране с чувал хартия. Дразнещо, нали?

Всички обичаме да правим и да получаваме подаръци, дори без повод. Ако трябва да сме съвсем честни обаче, малко след като поводът е минал, подаръците се превръщат в поредния куп ненужни вещи, които рано или късно отива на боклука.

Българските находища за минерална вода са скъпоценно богатство. Образувани преди милиони години, те придават специфични особености и многообразие от здравословни предимства на химическото съединение H2О или водата, без която животът не би бил възможен.

Нали знаете онази история за момчето с чадъра? В едно село дълго време не валяло, жегата почнала да мори добитъка и реколтата, и хората, отчаяни, накрая решили, че нищо друго не им остава освен да се помолят всички заедно за дъжд. Уговорили си ден, час и когато дошло времето, цялото село, мъже и жени, деца и старци се събрали. И от всичките десетки, може би и стотици хора, само едно-единствено момче си носило чадър. А свещеникът го посочил и казал – ето това е истинска вяра.