Привет! Вече е пролет, време да прекарваме повече време в градината и по
двора. Решихме да споделим с вас как може да използвате 10-литрови туби от
минерална вода Devin за две дейности в градинарството. Ние всяка година отделяме
употребяваните туби и използваме за тези предназначения.

Представете си свят, в който отпадъците са сведени до минимум, ресурсите са запазени и икономическият просперитет е споделен от всички. Страхотно, нали!? Само че на мен ми звучи по-реалистично да се превърна в русалка по време на пълнолуние или най-после да имам отговор на вторият най-любим въпрос на баба ми, след “Храниш ли се?”, а именно: “Няма ли вече да си намериш сериозна работа и да се спреш на едно място?”… Шегувам се, второто е невъзможно.

Имаш бебе куче и се чудиш как ще го научиш на хигиенни навици? Чистиш непрекъснато и все откриваш локвички и "тортички"? Мислиш, че кучето ти никога няма да се научи къде да се изхожда?

Трябва да ви призная, че с първите пролетни лъчи, не само дръвчетата напъпват, ами направо и душата ми разцъфтява. Толкова да недолюбвам зимата, при все че упорито се боря да я приема всяка година и да намеря радост и в нея. Но изглежда съм човек на топлите сезони и това е, не мога да вървя срещу себе си. През зимата излизам навън, само защото трябва, а през лятото се прибирам, само защото няма как да прекарам целия ден на открито.

Колкото и положителна да се опитвам да бъда, трябва да призная, че понякога се отчайвам от скоростта, с която човечеството изглежда се е е насочило към своето грандиозно падение. Трудно е да гледам улици, заринати в боклук, да чета за поредния изчезнал или застрашен от изчезване животински вид, да слушам за поредната човешка грешка, довела до разрушаването на цели екосистеми и какви ли не други ужасии, за които предимно НИЕ, хората, носим отговорност.

Заглавието е шеговито, защото идва месец март и усещам как ме обзема едно такова приятно, закачливо настроение. Да, пролетта наближава и скоро дърветата ще напъпят, тревата ще позеленее и прелетните птички ще започнат да се връщат по родните си места, за да създадат дом и потомство, точно както предците им правят, откак свят светува.

В България популацията на бездомни кучета е над 35 000. За котките няма данни, но ще предположа, че са повече. В основата на този проблем са хората. Хиляди животни се вземат за домашни любимци, след което се изхвърлят. Хиляди животни се развъждат от хора незаконно и се продават като стока, без никаква регулация. Затова има толкова много бездомни животни и докато ги има, аз лично винаги ще избера да осиновя, преди това да си купя моя най-добър приятел.

Не съм сигурна дали има такъв термин „еко скептик“ на български, но ако няма, предлагам да го въведем – без обяснения се разбира какво означава. Еко скептици има много, нищо чудно да се срещат такива и сред приятелите и дори в семейството ви (аз лично имам, или по-точно ИМАХ, защото лека-полека моят домашен еко скептик промени гледната си точка). Много е вероятно някога и вие да сте били един от тях. В това няма нищо лошо, нито страшно. Човек е склонен да селектира информацията, която стига до него според собствените си предпочитания и избира източниците, на които да се доверява, според това доколко отговарят на неговите вече създадени възгледи и предразсъдъци. Темата, която ще разгледам днес – как да разговаряме с еко скептик, можете със същата полза да приложите по какъвто и да е казус, по който водите спор с близък човек, а, разбира се, и с по-далечен, ако прецените, че си струва усилията. Ще започна с това, което НЕ работи.

Обичам да заведем децата сред природата. Всъщност толкова обичам, че когато нямаме възможност да ги заведем някъде по-далеч, съм готова да разпъна одеялото в градината и там да си направим пикник, ей така съвсем непринудено под някое дърво, нищо че на 10 метра от нас има градинска маса със столове. Но независимо дали пикникът е в градския парк, в селската градина, на плажа през зимата, на лодка в морето или на някоя планинска полянка, има някои неща, които никога и никъде не правя и се надявам, че и хлапетата ми ще се научат на това, защото всички обичаме природата, но е много важно да я обичаме така, че когато си тръгнем, да не останат рани и следи – нито от нас, нито по нас.
Ето моя списък с 10 неща, които не правя сред природата, а вие сте добре дошли да добавите и своите.