Каква роля играе водата за здравето на бъбреците и уринарния тракт?
Водата и минералните соли са в основата на обмяната на веществата и запазване на алкално-киселинното равновесие – необходимо условие за нормалното протичане на жизнените процеси. Водата е и разтворител на токсините, които се произвеждат в резултат на обмяната на веществата в организма. При всяко хранене от преработването на хранителните вещества освен енергия се отделят и отпадни продукти, които трябва да бъдат изведени от организма. Това се случва чрез бъбречното кръвообращение. Бъбречната функция е да пречиства кръвта ни от тези токсини. Колкото по-добре разтворени са те, толкова по-ефективно се осъществява тя. Отделянето на достатъчно количество урина също така е важно за здравето на пикочните пътища. Това намалява възможността за развитие на инфекции заради механичното отмиване на бактериите. Също така разредената урина е предпоставка да не се образуват камъни в пикочните пътища.
Какви са последиците от недостатъчната хидратация за бъбреците и уринарния тракт?
При обезводняване на организма бъбреците се опитват на всяка цена да запазят наличната вода и минералните соли, като концентрационната им способност работи в максимална степен. Това води до отделяне на малко количество силно концентрирана урина, която причинява химическо дразнене на лигавицата на пикочните пътища, образуване на кристали и малки песъчинки. Забавеният поток на урината е предпоставка за развитие на бактерии, за които тези вещества са хранителна среда. Така недостатъчният прием на вода води до три основни риска: възпаление, образуване на камъни и развитие на уроинфекции. Тези рискови фактори са в основата на много заболявания на отделителната система – бъбречно-каменна болест, хроничен пиелонефрит, хроничен цистит и невромускулна дисфункция на пикочния мехур. Всички тези заболявания са социално значими и често са свързани със загуба на работоспособност, намаляване на качеството на живот и високи разходи за лечението им. Редовните профилактични прегледи са от значение за своевременното им диагностициране и успешно лечение.
Как може правилната хидратация да подпомогне организма за профилактиката на урологичните заболявания?
Приема се, че достатъчна хидратация за човешкия организъм се постига при дневен прием на 30 – 35 мл вода на кг телесно тегло. Това означава, че човек с телесно тегло 60 кг би следвало да приема от 1800 до 2100 мл вода, а друг с тегло 90 кг – между 2700 и 3100 мл вода за ден. Естествено, приемът на течности трябва да бъде съобразен с околната температура и влажност, както и с физическата активност. Все пак е по-добре да се придържаме към по-висок прием на течности по възможност. По принцип съветвам пациентите да следят честотата на уриниране – да не е по-рядко от два-три часа, и цвета на урината – да бъде прозрачна или съвсем бледо жълта. Ако забележат отклонение от тези фактори, би следвало веднага да приемат 400 – 500 мл вода.
Какви съвети давате на пациентите относно консумацията и избора на вода за пиене?
По принцип уролозите препоръчваме прием на повече течности и особено чиста, натурална и ниско минерализирана вода през целия ден – без добавена захар и подсладители; намалена консумация на кофеин и алкохол, тъй като имат силно диуретично действие, което води до прекомерна загуба на вода и електролити, необходими за правилното функциониране на организма ни; както и проследяване на цвета на урината. В повечето райони на България обаче питейната вода е с високо съдържание на калций, магнезий и други минерали. Този тип „варовита“ вода е предпоставка за заболявания на храносмилателната и отделителната система и не е препоръчително да се приема ежедневно. Въпреки че хората може да са свикнали с нейните вкусови качества, тя всъщност им вреди – води до образуване на камъни в бъбреците, жлъчните пътища и дори до т.нар. „зъбен камък”, който може да причини заболявания на венците и кариеси. При пациенти с урологични проблеми такива води причиняват допълнително натоварване на бъбреците с минерали, което води до по-високата им концентрация в урината и усложняване на съществуващите урологични заболявания.
Какви са ползите от прием на ниско минерализирани води?
Именно ниско минерализираните води (с общо минерално съдържание под 250 мг/л) са препоръчителни за ежедневна употреба от здрави хора и пациенти с урологични заболявания. Прием на достатъчно количества от тях води до намаляване на риска от образуване на песъчинки и камъни в пикочните пътища, подобрява бъбречната функция и запазва алкално-киселинното равновесие и водния баланс на организма. Достатъчният прием на вода води до добър уринен поток и превентира развитието на болестотворни бактерии. Така например, за хора страдащи от уратни и оксалатни бъбречни камъни, които се образуват в кисела среда (рН 5,4 – 6,6), са подходящи нискоминерализирани и алкални води. Цели се алкализиране на урината и елиминиране на условията за образуване на кристали, съответно – песъчинки и по-големи камъни, от излъчваните с урината химически съединения. Препоръчителният прием следва да е около 30 мл/кг телесна маса и достигане на адекватна за конкретния човек диуреза с относително тегло на урината 1010 – 1012. Количеството консумирана вода се индивидуализира и може да бъде намалено до към 600 – 800 мл /ден – ако е налице друг придружаващ здравен проблем: нарушено функционално състояние на сърцето, кръвоносните съдове, черния дроб, бъбреците и ако пациентът е с отоци или хипертония. След провеждане на бъбречна литотрипсия – специален метод за апаратно разрушаване на камъни с ударни вълни – се препоръчва дневното количество нискоминерализирана и алкална вода да се приеме по-форсирано и на по-големи порции: на гладно 3 – 4 пъти през деня, за да се улесни експулсирането на фрагментите от разбития при процедурата камък през пикочопроводите и долните пикочни пътища. Според мен минералната вода DEVIN може ефективно да подпомогне този процес, както и да бъде разглеждана и като една добра натурална алтернатива на скъпо струващите полиминерални хранителни добавки.
Каква роля играе алкализацията в разтоварването на бъбреците и поддържането на pH баланса в уринарния тракт?
Бъбреците са органи, които заедно с дихателната и храносмилателната система поддържат алкално-киселинното равновесие в организма и затова са силно зависими от функцията на другите две системи. Важно е с какво се храним, каква вода пием и какъв въздух дишаме. Алкализацията на урината е от съществено значение за предотвратяване на образуването и разтваряне на камъни, поддържане на оптимален pH баланс на организма, както и поддържане на нормалната микрофлора в отделителната система. Повечето зеленчуци, някои видове плодове и минерални води са богати на алкални минерали и могат да помогнат за повишаване на pH на урината. Въпреки това винаги е важно да се консултирате със здравен специалист, преди да направите значителни промени в диетата си или да започнете прием на хранителни добавки.
Има ли научни изследвания или конкретни случаи, които илюстрират връзката между хидратацията и подобреното урологочно здраве при консумацията на минерални води като DEVIN Минерална?
Една от препоръките на Европейската асоциация по урология, базирана на научни изследвания за бъбречно-каменна болест, е за химическо разграждане на бъбречни камъни чрез алкализиране на урината с минерални води или хранителни добавки, с които се постига pH 8-9. При този подход е препоръчително периодично проследяване на pH на урината от самия пациент с помощта на тест-лентички. Комбинираното лечение на камъни в бъбреците чрез приемане на алкализиращи хранителни добавки и минерални води с литотрипсия е най-бързият и ефективен терапевтичен подход за дребни и среднокалибрени бъбречни камъни. Този подход води до по-бързо и ефективно намаляване на общия обем на камъните, като за това са необходими и по-малък брой сесии на литотрипсия в сравнение със случаите, в които се прилага само литотрипсия.
Д-р Николай Милушев е специалист уролог с клинични интереси в сферата на андрологията и консервативното и оперативно лечение на заболяванията на мъжката полова система и мъжкия стерилитет и уродинамиката. Завършва висшето си образование в Медицинския университет в София и има придобита специалност „Урология“. От 2013 г. работи в УМБАЛ „Аджибадем Сити Клиник“ София.