Пленителната Андалусия част 1
Сигурно малцина, усвоили умението да се оплакват от нашия умерен климат, ще са особено очаровани от предложението да прекарат ваканцията си не под чадъра на плажа, а сред знойната жега на града. Принципно и аз бих се позамислила пред такъв избор, но винаги съм склонна да правя изключения, особено ако става дума за най-невероятното кътче в неповторимата Испания, а именно областта Андалусия.
Най-населената автономна област, Андалусия е безкрайно богата – на история, природа, слънце, изключително много при това (не случайно думата luz, означаваща светлина, присъства в името ѝ) и разбира се, на един уникален и неописуем дух, който изпълва всяка калдъръмена уличка или цветна къщурка, облепена с изрисувани плочки, и живее във всяко портокалово дръвче и във всеки нежен акорд на фламенко китарата.
Която и от осемте областни провинции да изберете да посетите (или всичките, обикновено това е най-доброто решение), пред очите ви ще се разкрият спиращи дъха пейзажи, възхваляващи многообразието на Андалусия. От Уелва и Хаен и окъпаните в светлина pueblos blancos, озвучени от най-радостното фламенко в Кадис, през експлозията от цветове на Севилските карнавали и претъпканите плажове в Малага или пък техните диви и непокътнати съответствия в Алмерия, та чак до величествената Кордоба с нейната Mezquita и сгушената под полите на Сиера Невада Гранада, няма как да не попаднете под обаянието на Южна Испания.
За жалост, тъй като не разполагах с време за всичко, реших като за първи път да насоча вниманието си върху двата града, чийто сладък глас, подобно на песен на сирена, ме зовеше от най-отдавна, а именно неповторимата андалуска столица Севиля и забулената в мъглите на миналото и историята Гранада.
Реших да започна със Севиля и горещата прегръдка (повече буквална, отколкото преносна), с която ме посрещна. За мен, разбира се, яркото севилско слънце не е проблем, взела съм си шапка, набелязала съм си къде има чешмички и къде сладоледът е най-вкусен и съм готова да разкрия тайните на този ослепителен град.
А те не са никак малко! Затова най-лесно е да си набележите начална точка – за мен тя беше центърът, а под център разбирам Катедралата. Едно е сигурно за нея – невъзможно е да не я забележите! Градска легенда твърди, че след когато земетресение през 1356 повредило значително основната джамия на града, местните духовни власти решили да построят катедрала толкова голяма, че бъдещите поколения да ги помислят за луди. Без съмнение са били прави, защото Севилската катедрала пленява въображението на зрителя още с първия поглед към изящните ѝ арки, умопомрачаващо количество детайли по всевъзможните колони и стълбове и с La Giralda, минаре, превърнато в камбанария, която със своите 104,1 метра чисто великолепие се е превърнала в един от най-разпознаваемите символи на града. За горе-долу скромната сума от 12 евро на човек (11 €, ако си купите билетите онлайн) ще имате удоволствието да се удивите на грандиозността на катедралата отвътре, да разгледате майсторски изработения гроб на Христофор Колумб или да се изкачите по 35-те рампи (а не стъпала), водещи към върха на кулата Giralda. След като се насладите на смайващата панорамна гледка към Севиля, можете да се спуснете обратно надолу, за да се полюбувате на катедралата и на камбанарията от вътрешното дворче, известно като Patio de los Naranjos (дворът на портокаловите дръвчета) със своите 66 портокалчета.
Буквално от другата страна на същия площад (Plaza del Triunfo) се намира Real Alcázar, обграденият от датиращи от 10 век крепостни стени дворцов комплекс, който по впечатляващ начин смесва християнска и Мудехар архитектура, за да създаде един короноващ историята шедьовър. Колкото и да ви се иска да поемете в друга посока, има още нещо на гореспоменатия площад, на което заслужава да му се обърне внимание. El Archivo de Indias освен впечатляващата си фасада и изпълнена с палми и розови храсти градина, предлага свободен достъп до колониалното минало на Испания с безбройните си документи, писма и ръчно рисувани карти.
Ако камерите ви вече са прегрели от премногото снимки, а главите ви – от яркото слънце, може би е време за смяна на сцената. Един вариант е да потърсите хлад и бриз около брега на река Гуадалкивир (или по-скоро около канала на реката), не че ще ги намерите, но определено ще има какво да разгледате. Като например бикоборската арена Real Maestranza, вероятно най-старата в Испания, или още един лесно разпознаваем символ на Севиля – Златната кула (Torre del Oro). Ако пък решите да се разходите по моста на Исабел II (не пропускайте да оцените гледката към катедралата) ще се озовете в пъстрия, някога пренебрегван, квартал на Севиля – Триана, който е известен с фламенко изпълненията си и керамичните си произведения, но предлага място за отдих от градския шум.
Тъй като обиколката на Триана не отнема много време, отново сме в центъра на събитията, но в малко по-южния край, където сред стройните осанки на множеството палми, към които се привързах твърде много, се намират Старата Тютюнева фабрика (Antigua Fábrica de Tabacos), в която е работила прекрасната Кармен от едноименната опера на Бизе, както и прочутият хотел Алфонсо XIII. Макар още да се използва като хотел, сградата се е превърнала в забележителност заради историята си (след построяването си през 1928 е била считана за най-луксозния хотел в Европа), а и заради изящната си фасада, наподобяваща по излъчване на кралски палат.
Въпреки многообразиеto от гледки, бих била склонна да прекарам цялото си време в разглеждане на една конкретна забележителност, чието очарование ме завладя от момента, в който я открих. Построен заедно с хотел Алфонсо XIII за Световното изложение през 1929, Площадът на Испания (Plaza de España) определено издига тухлените строежи на друго ниво. Скрит сред сенките на мащабния парк Мария Луиза площадът-палат е както внушителен заради впечатляващите си размери и монументални кули, така и изящен с множеството изрисувани плочки, които красят елегантните парапети и кацналите върху тях фенери, а също и четирите мостчета, построени над изкуствения канал, който заобикаля целия комплекс. Без значение дали е огрян от лъчите на сияйното слънце или от приглушената светлина на безбройните фенери, Площадът на Испания е удивително място, към което, смятам, никой не може да остане безразличен.
И колкото и да не ми се искаше да откъсна очи от пленителния площад, а също и от очарователната Севиля, беше време за връщане, защото на следващия ден ме очакваха още много незабравими впечатления…
