Етрополски цветове или как един грамофон ме ощипа
Следващите редове не са за пътуване. Или поне не за пътуване в традиционния смисъл. Те са за едно познато място, което свързвах основно с неувереност и хумор, а години по-късно ме изненада с усещания и осъзнаване на простички неща.
За да видите пълното съдържание на страницата следва да влезете в профила си.
