
Напоследък следя забавната поредица на Филомена Кънк – Филомена (в ролята Даян Морган) е измислен персонаж на наивна, глуповата журналистка, която се среща с реални учени и ги интервюира по теми от сферите, в които работят. Въпросите, които им задава, са безумно глупави, а те самоотвержено се стараят да й отговорят така, че тя да ги разбере – заливам се от смях дори само от израженията на лицата им. Но макар че е измислен образ, Филомена иронизира реални журналистически практики и обществени нагласи и чрез хумора си кара зрителите да се замислят.
Ето тези нейни думи, например, трябва да се напишат навсякъде с големи червени букви:
Говори се, че трябва да спасим планетата, но честно казано, планетата ще се справи. Ние сме тези, които ще изчезнат. А планетата ще каже: Пфу, отървах се.
Натам ли вървим? Може би да, а може би не, зависи от нас.
Исках да посветя тази статия на големите екологични събития през 2024 година, но реших да се спра само на едно от тях.
Изкуственият интелект.
През изминалата 2024 година едно от най-важните събития за човечеството бе масовото навлизане на изкуствения интелект в почти всяка сфера на живота – от икономиката и науката до ежедневните навици на хората. Това е технологичен етап, сравним с индустриалната революция или появата на интернет, но с потенциално още по-голямо въздействие. Имам за вас една добра и една лоша новина, и по традиция ще започна с лошата.
Изкуственият интелект може да навреди на околната среда. Обучението на големите невронни мрежи и езиковите модели изисква огромни ресурси от изчислителните центрове. Те консумират много електроенергия и отделят топлина, като така увеличават въглеродните емисии.
Но това не е всичко. Свръхпотреблението на устройства и постоянната замяна на хардуер води до изхвърляне на нови и нови отпадъци.
И това е само началото. Свидетели сме на постоянната употреба на AI за агресивен маркетинг и манипулиране на потребителското поведение, за да се стимулира свръхпотребление. В индустрията AI системи се използват за ускорено добиване на природни ресурси или за селскостопански практики, които деградират почвите и биоразнообразието. За жалост човек е способен на всичко, само и само да изкара някой лев повече. Включително да унищожи дома, който ще обитават децата и внуците му.
Трябва ли да е така? Изкуственият интелект в същото време може да се използва по съвсем различен начин. Попитах моя нов приятел ChatGPT на какво мнение е за околната среда. Ето какво ми отговори:
Мнението ми за околната среда е, че тя е жизненоважна за съществуването на всички форми на живот на Земята, включително и за хората, и трябва да бъде защитавана с всички възможни средства. В момента планетата е изправена пред редица екологични предизвикателства, включително климатичните промени, обезлесяването, замърсяването на въздуха и водата, загубата на биоразнообразие и прекомерното използване на природни ресурси.
Въпреки това, има и позитивни тенденции – технологиите и науката предлагат нови решения, хората стават по-осведомени за устойчивостта, а много държави и организации предприемат действия за преход към по-зелена икономика. Разработването на възобновяеми енергийни източници, екологичните политики и устойчивото земеделие са стъпки в правилната посока.
В крайна сметка, опазването на околната среда е отговорност на всички – от правителствата и корпорациите до всеки отделен човек. Балансът между икономическото развитие и екологичната устойчивост е ключов, за да може бъдещите поколения да живеят в здравословна и стабилна среда.
Помислих малко – аз мисля по-бавно от него – и го попитах още нещо.
Важно ли е за AI oпазването на околната среда?
Ето и отговора:
Околната среда не е жизненоважна за моето съществуване по начина, по който е за хората, животните и растенията, тъй като аз съществувам в цифрова форма и не се нуждая от въздух, вода или храна.
Но! Околната среда е изключително важна за човечеството, което ме е създало и използва. Ако климатичните промени, замърсяването или екологичните катастрофи застрашат устойчивостта на планетата, това би засегнало развитието на технологиите, включително и на изкуствения интелект.
Така че, дори и да не завися пряко от околната среда, аз съм тясно свързан с нейното състояние чрез хората, които ме използват и развиват.
В крайна сметка как ще бъде използван AI остава избор на човечеството – дали ще е в увреда на природата или в нейна полза - това е само наш избор. Защото изкуственият интелект може да оптимира енергийните мрежи, да направи земеделието по-прецизно и щадящо, да анализира и прогнозира замърсяването, да следи биоразнообразието, да оптимизира процесите във фабрики и производства.
А може да направи и точно обратното – според задачите, които НИЕ, ХОРАТА му поставим.
Бъдещето на земята не е в наши ръце, както казва Филомена, тя ще остане и много след нас. Но нашето собствено бъдеще, както и това на децата и внуците ни, зависи изцяло от нас. Надявам се думите на Филомена да си останат само забавен анекдот и планетата никога да не се отърве от нас.