Късче гръцко синьо на остров Крит

Слънце и море (и октопод на скара, разбира се) са едни от любимите ми думи – също така, за мое щастие, са и сравнително лесно постижими. Нашето море предлага очарователни местенца за почивка, но понякога непокорната ,,скитническа кръв“, както казва Багряна, си пожелава да се натовари и да поеме по прашните, осеяни със зукуми гръцки пътища и да се потопи в онези ми ти кристални тюркоазени води.
Безкрайни плажни ивици, назъбени скали и слънчеви лъчи, позлатяващи гладката водна повърхност могат да се намерят навсякъде  из Гърция, но в случай че сте настроени за нещо наистина специално и автентично, то тогава няма да сбъркате, ако забодете знаменце на остров Крит.
Отсега мога да кажа, че една седмица е напълно недостатъчна да се обхване всичко, което островът предлага, тъй като не е никак скромен откъм площ, история и очарователни градчета. На нас ни стигна само за основните забележителности на западната част на Крит, тъй като големите разстояния и малкото налично време не бяха в наша полза. Този факт, далеч от обезкуражаващ, представлява едно обещание за нова визита, в която исторически и митологически богата източна част ще бъде включена.
Разбира се, като стане дума за Гърция, е трудно да се забравят плажовете, а Крит предлага прекрасни такива, някои от които се радват на завидна популярност, а други – не толкова, но пък всички са идеалната предпоставка за една чудесна почивка. Но преди да се заровим в топлия пясък, нека спомена няколко интересни факта. Първо, критските пътища, макар и изключително живописни, са също толкова тесни и неравни, така че не е лоша идея да се внимава с шофирането, особено с кола под наем. И се оглеждайте за кози, защото понякога може да споделяте общо шосе!
Друга особеност, за която ми беше интересно да науча е свързана с климатичните условия. Явно не е само жарко слънце по островите, защото в първите дни наблюдавахме в действие едно явление, наречено meltemi (може да се приеме, че идва от италианското mal tempo – лошо време). Това са силни ветрове, слизащи от Босфора и минаващи през голяма част от Егейско море и гръцките острови. Твърди се, че ветровете губят от силата си докато достигнат до Крит, но пък ще е грешно да се каже, че се превръщат в лек бриз. Meltemi създава и големи вълни, които са добре дошли за сърфистите, но може би не и за нищо неподозиращите минувачи, разхождащи се по кея, тъй като може да се окажат внезапно освежени с морски пръски от разбилата се вълна.

Стига толкова информация – време е за плажове, златни плажове или по-точно -  розови. Не знам каква е причината, но на някои плажове се получава натрупване на частички, които придават на пясъка доста приятен розов отенък. Едно от най-известните места, където можете да наблюдавате този ефект е плажът Елафониси, известен още като Розовият плаж. Че е прехвален, прехвален е, но пък ако станете рано и успеете да го хванете в не толкова препълнената му с плажуващи страна, ще се очаровате от красотата на тихата бистра вода, която нежно се прелива от заливче в заливче и разбира се, понякога проблясва с розова отсянка. Друг също така интересен и популярен плаж е Балос – макар да е по-трудно достъпен, защото пътят до там е малко по-широк от козя пътека (с бонус истински кози), местата на паркинга бързо се запълват, но пътят не свършва, тъй като трябва да се върви пеша до самия плаж (за което ще е подходящо да обуете нещо по-стабилно от джапанки). Първото, което се забелязва след като се открие гледката към Балос е невероятното многообразие от нюанси на синьото – небесно, синьо-бяло, тюркоазено и наситено тъмносиньо се сливат в неподражаема хармония, която никой фотоапарат не би могъл да пресъздаде с такава точност. Друго чудно местенце, където може да се наблюдава прекрасното гръцко синьо, е плажът Кедродасос, който за мен беше най-хубавият от трите, защото не беше толкова пренаселен, водата беше идеална за плуване, а самият плаж е обграден от гъст пояс извити хвойнови дръвчета, чийто тъмнозелен цвят подчертава лазура на водата.
Макар плажуването да е отличен вариант, ще е срамота да не се отдели внимание на критските градове като Ханя, Палеохора и Ретимно, които съчетават в себе си влиянието на различни епохи и нации, но в същото време запазват и своя уникален дух. Например ако Ханя е някак небрежно чаровна с хаотично разпилените си крепостни стени, катедрала, джамия, и живописното си венецианско пристанище, то Ретимно е сякаш по-организирано, по-спретнато, но все така изпълнено с цвят и с живот. Още при първата стъпка погледът бива пленен, а сърцето покорено от масивните туфи цикламени и бели цветове на бугенвилеята (хартиено цвете), пълзящи из тесните калдъръмени улички и показващи се над цветните къщи, а също и от многобройните павилиончета и сергийки, предлагащи многообразие от критски продукти като зехтин и мед от мащерка,  кожени изделия и превъзходна рисувана керамика.

В крайна сметка, ако преди свързвах Гърция само с почивка на плажа, то след една седмица на дивния остров Крит разбрах, че морето е просто едно отлично допълнение към безбройните съкровища, които крие тази пъстра, шумна и весела страна.