Като родител искаш детето ти да е на първо място здраво. Със сигурност обаче тайничко си мечтаеш да има и талант, който да му помогне в живота, да го направи звезда или поне да му даде увереност, че може и ще успее.
Сигурно си на мнение, че човек или се ражда талантлив, или не. Но истината е, че частта от таланта, която е по рождение, е интересът. А останалото е умение, което се развива и изисква много време, усилия и отдаденост.
Дали детето ти го притежава, можеш да разбереш още от най-ранна възраст. Първите прояви обикновено са когато е между две и седем години. Именно в този период на опознаване на света и бурно развитие децата започват да проявяват интерес към различни области – например музика, танци, спорт. И колкото по-рано го откриеш, толкова повече време за развиването му ще имате.
Трябва да бъдеш много внимателен, за да не изпуснеш знаците или пък да не ги разчетеш погрешно. Защото децата не осъзнават, че имат някакъв талант. Те инстинктивно търсят и преследват своите интереси. За да се случи това обаче, трябва да им създадеш подходяща среда. Ето няколко подхода, с които да откриеш и подпомогнеш развитието на таланта на детето си.
Като детска игра
Какво правят децата по цял ден? Играят си. Именно затова в игрите първо проблясват заложбите им. А твоята задача е да прекарваш колкото се може повече време с хлапето, да следиш с какво и на какво предпочита да си играе, и да му осигуриш именно играчките, които представляват интерес за него.
Ако някой му е подарил пиано за рождения ден и с него прекарва по-голямата част от времето си, купи му и друг инструмент-играчка, за да видиш дали и към него ще прояви същия интерес. И тогава може да ти светне лампичката, че явно музиката го привлича.
Скуката е полезна
В днешно време на децата рядко им е скучно. А причината е много проста – имат телефони, таблети, компютри и телевизори, които да ангажират вниманието им през по-голямата част от времето и ги подтикват към мързел и незаинтересованост. Просто забавлението им се поднася готово и от тях се изисква само да го консумират.
Затова трябва да позволиш на детето си да скучае. Когато няма какво да прави, то ще си размърда мозъка, ще прояви креативност и ще измисли занимания, които му доставят удоволствие. Именно в тях може да откриеш скрития му талант – дори и под формата на една на пръв поглед нелогична мацаница на белия лист.
Разбира се, в някои случаи уменията на хлапето са свързани именно с технологиите – защото интересите се променят заедно с времето, в което живееш. И ако то проявява интерес към писането на кодове например, няма нищо лошо, че рисуването не му се отдава.
Две е повече от едно
За да знае детето дали едно занимание му се отдава и му доставя удоволствие, то трябва да има досег до него. Твоята важна роля е да му осигуриш разнообразие от активности, както и време и пространство да се запознае с всяка от тях. Първоначално може да прояви интерес към повече от една области и да е объркано. Тук отново се намесваш ти, но само с подкрепа, а не като човек, който трябва да вземе решение вместо него.
Талантливите деца винаги се открояват не само с дарбата си, но и с това, че като цяло са креативни, интелигентни и всеотдайни. Но те са и много чувствителни. Когато хванеш талантливото дете за ръка и то знае, че си до него, ще му е много по-лесно както да покаже на какво е способно, така и да се насочи конкретно към заниманието, в което е най-добро.
Например първоначално може да проявява интерес към повече от един музикален инструмент. И твоя задача е да го насърчиш да избере кой му харесва най-много. За целта му осигури по няколко частни урока за различните инструменти, за да усети кой е неговият.
Много е важно детето да има уважение, но и доверие към човека, който ще му покаже в подробности това, към което е проявява интерес. Защото тези срещи могат да бъдат наистина решаващи и отношението на учителя да накара ученика да се влюби до живот и да бъде наистина отдаден. Понякога пък детето просто е малко мързеливо и е необходим правилният подход за мотивация.
Супер идея са групите по интереси в училище или летните лагери, на които децата се събират, споделят едно и също любимо занимание и се мотивират помежду си. В тези условия се създава и здравословна конкуренция, която също подпомага развитието.
Тясна връзка
Комуникацията е в основата на всяка връзка, а тази между дете и родител не прави изключение. Понякога за да разбереш какво се върти в главата на хлапето, трябва просто да го попиташ. Да се поинтересуваш какво му се прави, как се вижда след години, иска ли да го запишеш на някакви курсове.
Никога не бива да забравяш, че детето ти е уникално. Затова и не трябва да го сравняваш с никое друго. Защото талантливите деца често си поставят високи цели и искат да бъдат съвършени. А често и ти си този, който ги обременява с тях.
Но пък нямат необходимия житейски опит, за да знаят, че без провали не може. И дори един може да ги накара да се затворят в себе си и да ги откаже завинаги от това, което принципно им доставя удоволствие.
Всеки малък напредък трябва да се окуражава, поощрява и награждава, а всяка грешка или провал - да се приемат философски и да се обяснява, че са естествена стъпка от развитието, както и да се акцентира върху изводите, които могат да се извадят, за да не се повтарят. Никога не трябва да позволяваш някой да осмива или унижава детето, както и то самото да има подобно отношение към себе си.
Но дори и да има голям, доказан талант, детето си остава дете. То има нужда и от своето време за игри, за опознаване на света, за порастване. А ти трябва да му го осигуриш като не го задушаваш ежедневно с безкрайни уроци и репетиции, защото един ден може да се окаже, че си му направил мечешка услуга.
И не бива да забравяш, че талантът си заслужава да се развива само тогава, когато носи наслада на детето. В противен случай от подарък може да се превърне в наказание, особено ако ти продължаваш да държиш на всяка цена на него. Твоята роля е да вдъхновяваш, не да наставляваш. Да му дадеш свободата да извърви своя път, като стоиш плътно до него, а не пред него, и да го водиш.
Разбира се, всичко може да се окаже само моментно увлечение и хлапето да загуби интерес към него. Но тогава не бива да бъдеш строг и укорителен, а разбиращ и подкрепящ. Защото това занимание може да трябва да отпадне, за да отстъпи място на друго. Все пак, най-важното е детето ти да е щастливо, нали?