За нас тази учебна година ще е и първата учебна година като родители на първокласник. Ади отваря нова страничка от нейния живот, в която вярвам, че ще има разказ за усмивки, положен труд, приятни емоции, приятелства и преживявания.
Вълнението ми е голямо, като се старая обаче да го насоча към последните летни дни, а не да трупам тетрадки и пособия още от август месец. Причините, поради които не го правя, са няколко и са свързани с правилната нагласа, която вярвам, че изграждам у Ади. Ето няколко убеждения и стъпки, които следвам:
- - Не обсъждам самия учебен процес с цел подготовка, правя го само, когато тя попита. Така ще й спеся пренасищане от емоции и размисли още преди старта;
- - Не планирам презапасяване с всякакви джунджурийки, а само най-необходимото;
- - Дрехи и бельо купувам изцяло онлайн, това ми спестява лутането по моловете. Не лишавам Ади да заяви личния си избор, правим си вечер за пазаруване, сядаме двете, когато Давид е с баща си или спи, хапваме нещо любимо и купуваме необходимото;
- - Учебни пособия ще купим във физическа книжарница, като имам предпочитания към една и не обикалям излишно. Мисля, че и за детето така ще е по-емоционално. С предварително изготвен списък нещата се случват още по-лесно;
- - В момента проучвам различни шишета за многократна употреба и търся най-подходящото за нея. Него ще пълня предварително с DEVIN Изворна от големите бутилки вкъщи;
- - На Ади й предстои да пренареди бюрото си, да разчисти вече “бебешките” неща, но да остави нещо любимо и лично без усещането, че това пространство ще се превърне в нещо ново за нея.
- - От известно време наблюдавам Ади какви навици е придобила докато използва бюрото си и съм набелязала няколко органайзера, които ще закупя и вярвам, че доста лесно ще влязат в употреба, защото няма да променям изцяло пространството, а ще се съобразя с нейните нужди;
- - Отделила съм едно пространство още в началото на лятото, където Ади си приготвя дрехите още от вечерта. Не беше организирано с цел училище, а по-скоро улеснение за сутрините, в които баща й трябва да я закара някъде, а аз не мога да оставя малкия й брат, който имаше труден период. Сега ще използваме това кътче за раницата, дрешките и възможността да се приготви и облече.
Каквато и организация да предприемем като родители, вярвам, че енергията, която ние предаваме на децата си е водеща в такъв момент. Затова е важно да сме спокойни, балансирани, позитивни и най-вече вярващи в децата си.
Успех на всички!