Как да се влюбиш в Нормандия

Какво е първото нещо, за което човек се сеща, когато се заговори за Франция? Дали не е Айфеловата кула? Кроасаните с кафе? Je táime и Лара Фабиан?  Списъкът най-вероятно е безкраен, хора с повече време от мен са го попълвали най-прилежно. Интересното обаче е,  че въпреки  всичките тези стереотипни изображения, съществува една част от Шестоъгълника, където те изведнъж биват забравени. Тази част,  допреди непозната за мен, носи омайното име Нормандия.

С риск да покажа собственото си невежество, ще вметна набързо, че преди да сложа крак на нормандска земя, в главата ми се въртяха единствено мъгляви истории за викинги и дракони. Разбира се, по-късно се поинтересувах и макар второто ми предположение да не е било съвсем вярно, историята на Вилхелм Завоевателя и свирепите нормани, си беше напълно в съгласие с представите ми. Без съмнение, обаче, нито норманите, нито техният произход и постижения са единственото, с което Нормандия може да се гордее. Въпреки, че историята определено не е оставила на региона да скучае поради липса на събития, най-голямото му очарование е неподправената красота на пейзажите, които са толкова различни от останалата част от Франция, но и не биха могли да принадлежат никъде другаде.

За пример можем да вземем очарователното, заспало в историята пристанищно градче Онфльор, в което една дълга разходка по променадата докато наблюдавате река Сена  може да компенсира липсата на бляскави небостъргачи и неонови табели, предлагащи всякакви видове развлечения. Но ако разходките из тесните калдъръмени улички не са вашето нещо, можете да седнете в някое ресторантче с изглед към пристанището и да се насладите на порция миди или плато нормандски сирена. В крайна сметка не звучи никак зле, особено ако спокойствието ви е приоритет.

Разбира се, ако предпочитате нещо по-забързано или грандиозно, бих казала аз, не пропускайте да посетите големите градове Каен и Руан, столицата на региона. Макар да нямах достатъчно време да разгледам града обстойно, това, което видях като че ли обещаваше да не бъде забравено скоро. Удивителни сгради, орнаментирани по най-изящен начин, красяха оживените улици от всяка страна.  Може и да преувеличих с последното, но със сигурност се взирах с отворена уста пред катедралата Нотр Дам, чиято величествена фасада (която дори не можеше да се побере в снимка без да трябва да се направят поне няколко напада) се отличаваше както отдалеч с трите си кули в различен стил, така и отблизо с изкусните си фризове, покриващи като фина паяжина всяка свободна повърхност. Освен изумителната си архитектура, Руан също е и място на изкуствата, свързано с имена като това на импресиониста Клод Моне, част от чиито картини могат да се видят в Музея на изящните изкуства в Руан, и това на писателя Густав Флобер.

Друго място, свързано с изкуствата и историята (от нея няма измъкване, изглежда) е Байо, домът на близо 70 метровия гоблен, изобразяващ детайлите от норманското нашествие, което приключва със завладяването на Англия от гореспоменатия Вилхелм. Със сигурност пътуването с помощта на аудиогид из различните сцени от гоблена беше ново и, честно казано, интересно преживяване, въпреки че историята тогава не ме вълнуваше толкова.

Най-вълшебното, най-уникалното място в Нормандия за мен обаче си остава островът Мон Сен Мишел, удобно разположен на устието на реката Куенон, върху който е кацнало средновековно абатство със същото име. Дотам се стига с помощта на автобуси (Passeur), които прекарват туристите от паркинга на Туристическия информационен център до стените на града. Интересната част започва, когато се качите на борд. Независимо дали е по време на отлив или на прилив, , гледката, която се открива от прозореца още по време на пътуването с автобусчето може да ви накара да потъркате очи, за да се убедите, че видението, изплувало пред вас е истинско. Не бих казала, че съм от хората, които се прехласват незаслужено много, но Мон Сент Мишел наистина притежава спираща дъха красота. Абатството, някога цел на поклоннически походи,  постепенно се разраснало заедно с градчето в подножието му, превръщайки се в чудото, което не спира да привлича туристи отвсякъде днес. Би могло да се каже, че докато се разхождате из криволичещите улички, отвеждащи към сърцето на острова – абатството, от чийто връх наднича златната статуя на архангел Михаил, времето за момент спира и оставате с това несравнимо творение, принадлежащо на миналото, но готово да завладява сърцата на посетителите си и за в бъдеще.

В крайна сметка, независимо дали сте почитател на изкуствата, ентусиаст на тема история, или просто обичате да се наслаждавате на уникалното смесване на последните две заедно с красотата на пейзажа и великолепната архитектура, то Нормандия е ако не вашето, то със  сигурност моето място.