Коктейл Маргарита, моля. Като острова.

Мониторът на служебния компютър трескаво премигва пред мен. Иска може би да му обърна внимание. Не мога да си събера мислите в главата. Не искам да съм тук, не искам да съм сега. На екрана се е разтеглила огромна excel-ска таблица и чака обработка. Мразя excel, мразя работата с цифри. Не искам да съм тук. Не искам да съм сега.

• -Заминаваш за Венецуела. В командировка.
  -Какво? Моля? Шегувате ли се с мен?
  -Момиче, стегни се! Не се шегувам. Ти си единственият човек във фирмата, който говори испански свободно. Заминаваш след седмица. 

Не съм от типа плажна кифла, но първата ми мисъл беше, че нямам подходящ бански. Трябва да е в тъмен цвят, за да си личи всяка полепнала по него снежнобяла песъчинка. Като в рекламите от лъскавите женски списания. Онези, които по принцип не чета, но точно сега ми се искаше да бях. Щях да съм подготвена с полезни и не съвсем полезни съвети как се ходи на екзотичен плаж.

Междинна нощувка в Париж. Тринадесет часа пол...