Зеленото строителство става все по-популярно, при това съвсем не без причина. Все по-често виждаме къщи построени от естествени материали или такива с еко насоченост, които използват природни източници на енергия. В градовете обаче нещата стоят по друг начин. Подобно строителство е скъпо и изисква поддръжка, която един зает градски човек не би могъл да осигури.
За съжаление, с нарастването на урбанизацията, остава все по-малко място за животинските и растителните видове, затова тяхното интегриране в градската ни среда е наложително. Един от начините, по които това може да се случи, е чрез създаването на повече градски паркове и други зелени пространства като междублокови градини и зелени покриви. В тази връзка, винаги давам Лондон като пример за много зелен град, колкото и странно да звучи, именно заради огромните зелени площи на територията му.
Зелените пространства в градовете са жизнено важни за флората и фауната, затова съхранявайки типичните за населеното място растения, можем да дадем дом на много насекоми, птици и малки бозайници. Градските паркове са си едни мини-екосистеми – дърветата, храстите и цъфтящите растения привличат всякакви насемоми, пчели и пеперуди, а малките водни басейни дават местообитание на водните животни и организми. Ако все още не сте убедени в значимостта на тези площи - Central Park в Ню Йорк дава дом на над 200 вида птици, а Атанасовското езеро в Бургас – на над 300!!!
Що се отнася до Зелените покриви – много любимо мое зелено решение, те са не само чудесен начин да добавим малко зеленина в градската ни среда, но и перфектен начин да се социализираме със съседите ни и да избягаме от тесните си апартаменти, без дори да напускаме сградата, в която живеем. Те създават нов хабитат в гъсто населените зони и дават място за живот на видове, които биха се затруднили с намирането на подходяща среда за оцеляване при други обстоятелства. След едно бързо проучване научих, че Германия, Америка, Япония, Канада и Сингапур са държавите с най-много зелени покриви, като се очаква до 2025-та, пазарът им да достигне 8,8 милиарда щатски долара.
Някои по-смели архитекти решават дори да озеленят фасадите на сградите, като сред най-популярните проекти е Вертикалната гора (Bosco Verticale) в Милано, построена по проект на Стефано Боери през 2014-та година. Комплексът се състои от две кули и освен хора, подслонява хиляди растения – 300 малки дръвчета, 5000 храста, 480 големи дървета и 11 000 други растения. Дърветата филтрират въздуха, поглъщат въглероден диоксид, защитават жителите от слънчева радиация и градски шум, а насажденията имат потециал да се превърант в дом за 1600 вида птици и пеперуди, което ще допринесе за формирането на градска еко система.
Ползите от зелените пространства за самите нас също не са незначителни. Достъпът до паркове дава възможност на много хора да се разходят, побягат или да карат колело, ролери или скейтборд. Честата физическа активност намалява риска от хронични заболявания като затлъстяване, диабет и сърденосъдови болести, което съвсем не е за подценяване, а благодарение на растенията, въздухът също е по-чист, което от своя страна намалява вероятността от респираторни проблеми.
Знам, че всички сме се чувствали по-спокойни, по-леки, по-щастливи и по-удовлетворени след ден прекаран сред природата, затова едва ли ще изненадам някого, когато кажа, че времето прекарано сред зеленина доказано намалява стреса, притеснителността и депресията. Освен това, тези пространства ни дават възможност да общуваме с нови хора, да участваме в спортни клубове, културни мероприятия, концерти и други активности, които ни помагат да се чувстваме истиснки част от едно общество. Ако сте чели малко за „сините зони“ най-вероятно знаете колко важно е това за общото и за индивидуалното ни здраве.
На още по-глобално ниво, градските паркове допринасят и за регулацията на климата, качеството на въздуха и предпазват от наводнения. В градовете с повече растителност, успяваме да видим по-бързо охлаждане в горещините, заради сянката, която зеленината предлага. Почвата в парковете попива голям процент от дъждовните води, а растенията служат като ествествен пречиствател на въздуха, поемайки прах, въглероден диоксид и други замърсители.
Макар да звучи чудесно, ограниченото място, липсата на средства и лошата поддръжка на тези места, ограничава ползите на зелените площи, затова трябва да се приоритизира създаването на зелена инфраструктура в градското планиране, да се отделя пространство за повече паркове, а ние, гражданите, активно да пазим и поддържаме чисто. Във всеки случай, ние имаме нужда от природата много повече, отколкото тя от нас, затова всеки опит да бъдем близо до нея може да ни се отрази най-малко добре. Все пак бетонът е всичко останало, но не и естествения ни хабитат. Нека не го забравяме.