Лятна Критска история

В един от любимите ми сериали главната героиня казва, че тези, които са пребивавали на определено място повече от седмица могат спокойно да казват, че са живели там :) Е нашата банда спокойно може да твърди, че е живяла на остров Крит .... и то какъв живот. Днес ще ви разкажем за цветовете, уханията, хората, морето и слънцето на Крит и дано този разказ в снимки да доведе усмивки по лицата на всички, които отделят от времето си да го "прочетат"

След среднощно няколкочасово пътуване от Бидгошч до Варшава, полет до Ханя и автобус до наше село, след лутане из уличките с мноооооого куфари, чанти, шапки и Никола ... най-после сме в "нашата къща" .....
Прохладен южен балкон, морска гледка, кафе с ухание на лешници и ... сме готови за първа среща с Ретимно. Kъщата ни е буквално на крачки от Стария град ... едно от най-очарователните места, които съм имала удоволствието да посетя.

Скутерчетата са навсякъде - из невъзможно тесните улички, по булевардите, тротоарите, плажните алеи. Тук всичко е ярко, слънчево и зареждащо - и пъстрите врати и прозорци, и малките таверни с безумно вкусна храна, и произведенията на местните баби, и тесните улички на старото градче .... даже древните руини са ... розови 😊, и красивия градски фар, и огромните скариди ... човек, колкото и да е гладен, може да се нахрани само докато гледа около себе си.

В шеги и закачки и след поредното "мамоооо, снимай ме тукааа" ... Никола си намери девойка, която пожела да я снимат с него

А през нощта всичко е звук, песни, ухание на прясно изпечена риба и ... море. Няма как, ще трябва да опитаме от рибката, а някой ще ни посвири за настроение ... и попее, Ники ще потанцува. С танца станахме любимци на всички в кръчмата и нямаше как - снимка за спомен.

Tръгваме на пътешествие към прословутия Preveli Palm Beach, където река се влива в морето и е защитена територия ... което, както се уверихме сами по-късно същия ден, не пречи на хиляди орки да защъкат по пясъка. Малкият морски вълк отново бе на гребена на вълната. Пътуването беше изключително, тук видях най-синьото синьо море A ето я и самата река и парка Preveli. По разбираеми причини нямаме повече снимки от това място - орките са буквално г** до г** ... (pardon my French), но пък Plakias ни очарова със спокойствието и прекрасния си залез.

Следващия цял ден бе за Chania. Градът е бил столица на Крит до 1973 г. Лично аз недоумявам защо след това са направили Ираклио център на острова, но ... гърците вероятно имат своите причини и право на лош вкус  А Ханя е изключителен град с характер, цвят и прекрасна Стара част.

Незнайно как се озовахме на това място ... следвайки указанията на навигацията. Вероятно е знаела, че много искаме да видим града от високо. Гледката е безценна и няма да се оплакваме заради объркването в указанията. Тръгваме към Стария град и усилено търсим таверна с гледка, а изборът е голям ... труден, но пък търсенето ни позволява да се наслаждаваме на красивата Ханя.

"Мамо, снимай ме, снимай ме ... оххх нееее, много ми стана топло, гладен съъъъъм, ама нямаме ли водаааа ..... пишка ми се" .... и най-после перфектната кръчма с перфектната гледка, с перфектните сармички (нали вече сме от местните ... викаме им долмадакия ... от къде да знам как се пише на Гръцки) 

Доволно нахранени, продължаваме разходката и няма как да не снимам точно този музикант. Колоритът и музиката му изпълват крайбрежната алея.  

Не знам за вас, но аз от всичко на света, най-много обичам нетърсените, но много приятно изненадващи попадения докато се разхождам на ново и непознато място. Като тази прекрасна уличка, която тълпите още не са "открили". 

Никола след толкова разходки настоя обезателно да хапне сладолед ... май това ще му е най-яркия спомен от Крит. 

На следващия ден тръгнахме към едно от най-удивителните места на острова - плажа Elafonisi. По пътя, обаче, спираме за кафе ... за къде да бързаме. И как да подминеш без да поздравиш седнал на кафе и цигара побелял дядо (Калимера! Калимера!) .... или пък местния ресторантьор, който лично разфасова месото за обяда на гостите си. 

Плажът Elafonisi - името му означава Островът на елените, но както се пошегува нашия гид - тук отдавна има само кози, така че можете спокойно да го наричате Островът на козите  Всъщност това не е остров, но понякога при прилив водата залива ситния пясък и една от скалите изглежда като отделена от сушата. А емблемата на мястото е розовия пясък. Легендата разказва, че през 18 век при едно от многобройните си нападения над острова, турците изклали над 800 човека от местните и от кръвта им пясъка порозовял. Тъжна история! За щастие истината е, че розовия цвят се дължи на малкото корали наоколо. За жалост има достатъчно големи идиоти (again, pardon my French), които си отнасят от уникалния пясък за вкъщи ... въпреки предупрежденията и молбите на всички местни. 

Въпреки силното желание да блеем по плажа, трябваше да уважим и столицата – Heraklion или градът на Херкулес. Честно казано съм доста разочарована, както споменах и по-рано. В сравнение с останалите места, които посетихме на Крит, това беше най-скучното .... и Венецианска крепост е почти изцяло "ново строителство" ..... но пък лодките са готини 😊 
Тръгнахме напосоки след тълпата и без да разберем дори "обиколихме" града, който даже няма стара част ... абе скука. Но пък уличните музиканти и тук са изключителни. 

 Посетихме и прекрасния Манастир Agios Georgios Selinari. Името означава, Свети Георги на лунна светлина, защото според преданието местните построили Манастира за една нощ по пълнолуние ... малко е трудно да се повярва на тази история предвид отношението на гърците към работата.
Някакси успяхме да се добрем и до Agios Nikolaos, прекрасния град в залива Мирабело и да, гледката е удивителна. 

Сладководното езеро Voulismeni, което се свързва чрез тесен канал с морето е най-голямата забележителност на Агиос Николаос. Легендата казва, че езерото няма дъно, а митовете подшушват, че точно тук са се къпали богините Артемида и Атина. Самото то е истинска прелест и ние му се полюбувахме подобаващо от всички ъгли, височини и погледи.

За къде сме като пътешественици, ако не се „омешаме“ с местните? Речено – сторено, хоп на авобуса и директно към едно от най-истинските места на острова - родното село на El Greco Fodele. 

Споменах ли колко перфектно организиран е автобусния трнаспорт на Крит? Е, ако съм пропуснала, поправям се – от мен – адмирации!
В това малко селце от ръцете на възрастни жени излизат истински произведения на изкуството, а тези двама старци са най-възрастните му обитатели - общата им възраст е 180 години и естествено нямаше как да не си купим нещо от тях. Те пък почерпиха Ники с вкусни домашни бисквити и той поиска да се снима с тях.

Предпоследния ден от почивката ни беше облачно-дъждовно-нацупен, тъкмо бяхме започнали много яко да завиждаме на местните за безоблачното небе. Използвахме деня за разходка и снимки в Rethymnon. Вълните се разбиваха в прибоя, а Ники реши да провери дали пък няма да остане сух 😊 
В този ден имахме неочаквано откритие - прекрасна уличка с малки панорамни ресторантчета и магазинчета за сувенири ... и БЕЗ ТЪЛПИ.

На изпроводяк, прекарахме деня в малкото градче Bali (да не се бърка с Индонезийския остров), разположено между Ретимно и Ираклио. Историята му е следната - по турско време тук живеели рибари, които произвеждали и най-вкусния мед на острова. Турската дума за мед e "bali", от там идвало и името на селцето. И понеже името му го предполагало ... това било най-прекрасното място за меден месец, каза един не много остроумен екскурзовод.

Това е от нас за Крит. Искаме някой ден пак да „поживеем“ там за седмица – две. А до тогава ще си разглеждаме пъстрите снимки и ще си спомняме това прекрасно безметежно лято.