Джайпур не е просто град. Той е като сцена от театър. Сърце, което тупти в ритъма на векове история, култура и традиции. Място, където миналото и настоящето съжителстват хармонично, като танц между вятър и прах. Розови дворци и сгради, пазещи наследството и духа на древен Раджастан. Улици, пълни със звуците на барабанени песни и смеха на хора, облечени в ярки сари и тюрбани. Това е магията на “Розовия град”, която ни накара да затанцуваме заедно с него.
След посещението ни на Тадж Махал в град Агра, бързо-бързо се запътваме към Джайпур. Късно вечерта се настаняваме в поредния ни каучсърфинг дом, който този път е тип хостел. И то какъв! Домакинът ни - Житеш, е изрисувал всички помещения с флуоресцентни бои, светещи в тъмното. Изобразени са всякакви индийски божества - Шива, Кришна, Вишну и други. Мястото е меко казано магично, дори леко психаделично.
Попадаме в стая с още десет човека от най-различни националности - Испания, Франция, Австралия, Корея и Киргизстан.
Особено близки си ставаме с двойката от Франция - Димитри и Шама. По-натам в пътуването ни ги засичаме на още две места в Южна Индия, а накрая дори прекарваме заедно десет дни на приказен плаж в Шри Ланка! Може да се каже, че това е първото ни завързано приятелство с други пътуващи хора по пътя.
Дните ни в хостела започват бавно, но активно - сутрешна йога по изгрев, последвана от дихателна практика. И двете водени от домакина ни Житеш. Следва закуска с масала чай в компанията на всички бекпекъри от хостела. Обменяме вдъхновение и идеи за нови места, което ни зарежда с неописуема енергия и позитивизъм. Чувстваме се като истински изследователи, чието любопитство само нараства с всеки изминал ден. Сякаш светът е в обятията ни. Прегърнали сме го и не искам да пускаме. Никога!
В Джайпур прекарваме пет вълшебни дни, в които с удивлениие заснемаме бижутата и красотите му. Всяка сутрин отваряме очи, знаейки, че и днешният ден крие нови места, като тези от приказките. Светлината на утрото танцува върху старинните фасади на розовите сгради, докато градът постепенно се пробужда пред погледите ни. Джайпур блести като скъпоценен камък, пръснат сред сухите хълмове на Раджастан. Тесните му улички са живописен хаос от колоритни пазари, аромат на подправки и ехтящи гласове на търговци, които привличат минувачите с обещания за сандалово дърво, ръчно тъкани килими и безценни бижута. Над всичко това се издига "Хава Махал” - дворецът на ветровете. Неговите 953 малки прозорци сякаш нашепват истории от миналото, когато кралските особи наблюдавали света отвъд, скрити от погледите на обикновените хора.
Сядаме да хапнем обяд с гледка към двореца. Засищаме стомасите, душите, сърцата. Пак ми слагат кориандър в салатата, но дори това не може да помрачи специалния момент.
Следва “Амбър форт” - великолепната крепост, издигната до езерото Маота и изградена изцяло от бял мрамор и червен пясъчник. Безкраен лабиринт с хиндуистки и мюсюлмански маниер, в който се губим, тичайки като дечурлига в увеселителен парк.
Посещаваме и известната “Патрика гейт” - входът към градината “Джавахар Съркъл”. Всяка колона на “най-колоритната порта на Индия” е посветена на една или друга част от щата Раджастан. Ръчно изрисувана е с картини на храмове, крепости, дворци, портрети на владетели на Джайпур, синя керамика и дава неповторим поглед върху историята на “Розовия град”.
Последното бижу, което успяваме да посетим в този необикновен град, е “Панна Менна ка Кунд” - древен стъпаловиден кладенец от XVI век, заобиколен от квадратно, жълто на цвят и преплитащо се стълбище. Макар, че вече водата от него не се използва за питейни цели, често можеш да видиш местни деца да скачат в кладенеца и да се разхлаждат в горещите летни дни. Когато ние го посещаваме имаме късмет - няма никой около нас, освен големи маймуни, наблюдаващи ни от дърветата. Водата е заблатена, наподобявайки бездна, портал към някое друго измерение.
Ах, как само да опишеш Джайпур с думи… невъзможно е. Това място трябва да се посети от всеки човек, който се озове в Индия. Отидете с отворено сърце, детско любопитство и се потопете. Оставете се ветровете на града да ви отвлекат някъде назад в миналото. А когато се върнете обратно тук - усмихнете се, сложете ръце пред гърди и смирено кажете “Благодаря”.
