Малките крачки към голямата промяна
Откакто станах майка, светът около мен придоби ново значение. Вече не мисля само за днешния ден, а за бъдещето, което ще оставим на децата си. Дани е на 10, Влади – на 2, а Лилиан на 8, но дори сега усещам колко важно е да им предам уважение към природата. С мъжа ми вярваме, че промяната започва у дома и в най-малките жестове.
Първата ни стъпка беше да започнем да разделяме боклука. Превърнахме това в семейна игра. Даниел, като най-голям, прие задачата много сериозно и често коригира всички, ако нещо е попаднало на грешното място. Влади още се учи, но обича да ми носи празни кутии и бутилки и с гордост да ги хвърля заедно с мен. Усещам, че за тях това вече е нещо естествено, а не задължение. Почти нявсякъде около нашия дом има и кофи за боклук за разделно изхвърляне и това е прекрасно.
Следващата стъпка беше да намалим употребата на найлонови торбички. Сега винаги имаме платнени чанти под ръка – в колата, у дома, в чантата ми. Освен че пестим отпадъци, чувствам и едно малко удовлетворение всеки път, когато откажем поредния плик. С времето започнахме да обръщаме внимание и на опаковките – стараем се да купуваме продукти с по-малко пластмаса и да носим свои кутии за пазаруване.
Малките стъпки невинаги изглеждат значими, но аз вярвам, че именно в тях се крие силата. Най-важното е децата ни да израснат с усещането, че грижата за природата не е нещо извънредно, а част от ежедневието, начин на живот. Представям си деня, в който те ще пораснат и ще смятат за напълно естествено да рециклират, както сега за тях е естествено, че мама и тате носят децата на конче и целуват удареното и то минава. Децата учат най-бързо и трайно, като наблюдават примера на възрастните.
Знам, че няма да променим света сами, но вярвам, че ако всяко семейство направи по няколко малки крачки, резултатът ще е огромен. За мен рециклирането вече не е просто действие – то е урок по отговорност, който искам да предам на децата си, за да имат шанс да живеят в един по-чист и хармоничен свят.