Мама на път

Моята Баба Василка си отиде без да е виждала морето. Изобщо не говорим за пътувания в чужбина. Обаче дори нашето море не беше виждала. Черно море. Само в Дунава е плувала.

Всеки път като се сетя за този факт ми става тъжно и малко горчиво. Защо и как се е случило така, нямам идея и обяснение. Но децата ми за тяхната Баба Руми - няма как да разказват подобно нещо.

Мама е от тези хора, които могат да обиколят половината град, за да купят нещо по-евтиничко. Няма да смени работещ електроуред, дори да е поостарял. Пази всякакви видове пластмасови кутийки от храна и намира приложение на всички - я да си замрази копъра, я да ни сложи баничка за вкъщи. Познавате ги, нали?

Тя ще се лиши от дрешка, козметик или някоя глезотийка, обаче e щедра откъм подаръци за деца и внуци. Ще си купи тиквички само на промоция, но няма да спести от ресторанта, в който иска да почерпи приятелките си за рожден ден. И никога няма да пропусне възможност за веене на коси из чужди страни.

Приоритетите ѝ винаги са били ясни. И като бях тийнейджър прeз 90-те бяха ясни - децата трябва да говорят английски и ако е възможно - да пътуват. Нямахме много възможности, но жената света обърна да отида на английски лагер в Гърция и на екскурзия до Майорка. Когато пътуванията станаха по-допустими и постижими, мама започна да пътува. Татко винаги е бил работохолик, който взима отпуски ужасно трудно, но никога не я е спирал. Включително, когато ѝ се отвори възможност да замине за близо половин година на гости в Маями. Е, помрънка малко “Как така половин година? Аз жена нямам ли си?”, но в крайна сметка склони. Та така, мама пътува активно през последните 15-20 години: Италия, Испания, Швейцария, Мароко, Гърция, Малта, Франция, Германия, Хърватска, Чехия, Тунис, Израел и т.н, и т.н. Грейва всеки път, когато някой каже “Айде”! Продължи да пътува и след като татко си отиде. Само че с мааалко по-малко желание, защото той беше най-верният ѝ слушател. За това време е обиколила над 20 държави, като пустия Ковид провали 2 нови планирани дестинации. Но, здраве да е.

Ако се опъва чужбината, ще си вземе сакчето, и ще отиде с пенсионерския клуб до Триград, или на минерален басейн, или на пикник на Хотнишки водопади, или ще си намери някоя страшна оферта за любимата й Албена. Събира багаж бързо и организирано: връхна дреха, тънко пуловерче, пижама, джапанки, козметика в ситни опаковки, лекарства, фотоапаратче, телефон, зарядно и неизменно бутилка вода. Става ли въпрос за пътуване, подготовката е почти военна - никакви излишности или суета. Късметлийка е, че си има дружки по душа, с които да кръстосва пътищата. Въпреки, че напоследък я усещам как започва да се дразни на дребни неща, които никога досега не са ѝ правили впечатление. Как е почнала да подбира спътниците си по-внимателно. Как иска, когато е на екскурзия, да има и време просто да си полежи в стаята. Макар и рядко, отказва пътувания в името на това да прекара време с внуците, въпреки че я изморяват до безобразие.

По принцип винаги е била изключително въодушевена, когато се прибере от някъде. Задължително носи подаръци, дори и след многократните ни молби да харчи само за себе си. Показва снимки, разказва…

Мама скоро ще направи 74 години. Онзи ден си говорехме за местата, на които е била. От любопитство се опитах да я разпитам, пак да ми разкаже. Да ми разкаже за местата, на които аз не съм била - за Черна Гора, за Мароко, Украйна, Португалия. За онова половингодишно Маями. Стои мама и ме гледа с един полупразен поглед ”Ама какво искаш да ти разказвам?!” “Ами - нещо”. И тя: “Ами много беше хубаво”. Толкова. Усмихнах се. Стои си като на изпит по квалитология на туризма и изобщо не може да ми разбере молбата. Но аз знам. Помня усмивките и светлината в погледа ѝ, когато обяснява “Бубе, дай Боже и ти да го видиш това”.

Мамо, дай Боже ти да видиш още много места. Не ни купувай нищо. Не ми разказвай! Просто се усмихвай! Просто гледай победоносно. И не спирай.

И нали знаеш - през юни ще те водя на палатки с децата. Все обясняваш, че това палатките не са за теб, но току виж ти харесало.

Няма възраст, неподходяща за стягане на багаж. На 20, 50 или 80 - да си вземеш чантичката и да тръгнеш нанякъде… Безценно!