Остров Шри Ланка - раят на пътешествениците - част 1

Шри Ланка е известна с невероятно красивите и запомнящи се гледки, които се откриват пътувайки с влак. Най-популярен е маршрутът Кенди - Ела, който е и в нашия списък. Истински си отдъхваме от това на колко по-цивилизовано място сме се оказали изведнъж. За да се качим на влака, който ще ни отведе до следващата дестинация пропускаме два влака. Толкова са препълнени и хората така се блъскат, че просто не успяваме да се доредим. И това почти не ни прави впечатление. Имаме сериозен тренинг.

 Във влака предлагат пържени морски дарове и плодове, които продавачът разнася между вагоните в кошница. Вратите са отворени и на всяка има по няколко човека които са седнали на стълбите и краката им висят от влака. Може би не най-безопасният начин да пътуваш, но усещането за свобода е несравнимо. И сякаш не стига еуфорията от чуването на нов език, преживяването на нова култура, опитването на различна храна… започват да се откриват гледки на дива природа, чаени плантации и зелено обгръща целия ни външен свят.

Всеки път, в който влакът минава през тунел и настане пълен мрак, хората започват да крещят и да се смеят, а звуците се превръщат в ехтяща и леко страховита картина.

Правим си снимки, висим от вратите, смеем се и се дивим. Отново сме на ново място! Никога няма да ни омръзне!

Почти неусетно стигаме до Ела - раят на пътуващите само с раница на гръб (the backpacker’s paradise). Толкова сме залисани от гледки, че за малко да пропуснем спирката. Слизаме и се оглеждаме - освен невероятната природа забелязахме и че всички около нас са от нашата порода - млади, вдъхновени, жадни за нови гледки и… с голяма раница. Тръгваме надолу пеш, по завойчета и улички и соча на Марти - “виж плаката на този фитнес”. Лазар Ангелов! Смеем се и не можем да повярваме, щракваме една снимка, за да разсмеем и сънародниците в инстаграм и продължаваме. Отвъд прекрасното зелено навсякъде, забелязваме и нещо друго - явно популярността на мястото е предизвикало това всички търговци да се адаптират. Според нас - не за добро. Модерни барове, магазини за дрехи, всички в познатия за нас европейците стил. Храна, напитки и подканвания, които говорят “на наш език” са по табелите и снимките пред всяко местенце. За жалост това е тенденция, която наблюдаваме и ни разочарова, защото се губи от автентичността на преживяването.

Все пак с голям интерес разглеждаме и междувременно се оглеждаме за място където да се настаним. И го намираме - отсядаме при Шри ланския Боб Марли - усмихнато, младо момче, което е направило шарен кемп с палатки за отсядане и тента където да отпочиват всички пътешественици заедно. Пълно е с животинки и хора от цял свят с истории.

Запознаваме се с двойка от Полша, които дори не подозираме, че след години ще ни дойдат на гости в България и ще присъстват на сватбата ни. Такива приятелства се завързват по време на пътешествия. Лягаме си в палатката, а пред нея се паркира сладко куче - пазач. Графикът за идните дни е сериозен - водопади, пътешествия със селското автобусче и гледки спиращи дъха, за които дори не сме предполагали. Заспиваме доволни. Животът е хубав.