Остров Шри Ланка - раят на пътешествениците - част 2
Истински вълнуващото в това да пътуваш номадски е, че си винаги отворен към неочакваното. Пътешествието те изненадва отново и отново. По време на престоя ни в Ела (backpacker’s paradise) срещаме много други пътешественици и бързо се сприятеляваме. И причината не е само в това, че можем да обсъждаме всички места, на които сме били и пътуването е интерес, който ни свързва. Свързват ни още смелостта, търсенето, приключенския дух и любовта към живота. С Лукаш и Аша от Полша бързо обединяваме плановете ни за пътуване из Шри Ланка. И двамата са изключително забавни и прекарваме много време в разговори и бордови игри до късно през нощта. След няколко дни в преходи и преследване на красиви водопади заедно, стягаме големите раници и потегляме към Тангале.
Тангале се намира на южния бряг на Шри Ланка и е известен с рибарското пристанище, което се намира там, огромните си плажни ивици, кокосови палми и кристална вода. С друга двойка, с която се запознахме в Индия, съвсем случайно се оказваме отново на една земя и с подобен маршрут - курортът “Унакурува”. Бяхме срещнали Шама и Димитри от Франция в Джайпур, Гоа и Хампи в Индия и сега отново тук! Заедно отсядаме в прекрасна вила буквално на брега на океана. Нейн стопанин е Том от Англия. Тъй като се нанасяме късно вечерта, на сутринта се събуждаме и нямаме търпение да видим гледката. Изскачаме на балкона и очите ни срещат океана. Мястото, на което сме отседнали е съвсем отделено и всъщност освен него няма нито една друга постройка на този плаж. Само ние, плажът и малкото рибарско пристанище.
Хапваме от традиционната за Шри Ланка кухня - варен или задушен ориз, сервиран с къри с риба или месо, заедно със зеленчуци, леща или плодове. Често има и мариновани плодове или зеленчуци, както и богати на вкус сосове. Вълните, разбира се, са огромни и се спускаме в уроци по сърф. Който е опитвал, сигурно помни първите си опити. Оказва се нелесна задача. Освен, че е доста изморително, балансът е доста труден за начинаещите и дъската оставя болезнени следи по предната част на тялото. Но не това отказва Марти от опитите, а убождане от шип на черен морски таралеж. На пръв поглед безобидно, Марти показва убождането на местните на плажа и те се скупчват около него. Има езикова бариера, но все пак успяваме да разберем, че ако не се лекува правилно, убождането може да доведе до парализа, дихателна недостатъчност и още куп неприятни усложнения. Споглеждаме се поуплашени, но не сме оставени само с тази информация. На самия плаж се оказва, че има “магическо растение” (така го наричат) чиято слуз, когато е поставена върху шипа помага да излезе бързо и лесно. Ех, още един ден, в който избегнахме смъртта на това лудо пътешествие.
С ежедневие като това и обградени от вече познати лица, почваме хич да не искаме да си тръгваме от това райско място. Затова говорим с Том, как бихме могли да си бъдем взаимно полезни и да останем още време при него. Той ни предлага да останем цяла седмица в замяна на видео от наша страна, което да използва, за да промотира мястото си и с това късметът ни се усмихва за пореден път!
В някои от дните се будехме по изгрев слънце само, за да погледаме как рибарите опъват мрежите си и изчезват от погледите ни, навътре в океана.
В други, решавахме да разширим хоризонта и да тръгнем на експедиция до други плажове в близост. Така и открихме Silent beach (тихият плаж), който до ден-днешен е най-красивия. на който съм била, изкаран тъкмо като от филмите. И като всичко красиво в природата, този плаж ме плашеше и привличаше едновременно - това бяха и най-огромните вълни, които бях виждала! Цялата в пясък, смееща се, се търкалях по брега и тичах ту към водата, ту навън. Помня как Марти се приближи с GoPro камерата в този момент и му казах, че искам да го запаметим, той пусна камерата и думите, които казах бяха простички: “хубаво ми е”.
