Разкази от Тихия град

Измина време откакто бях посетил за последно това уникално място, но вероятно именно защото беше точно такова, то често изплуваше в мислите ми и за секунди се пренасях отново там притваряйки бавно очи. Мдина беше заела своето кътче в сърцето ми, като други скъпоценни за мен неща, които завинаги оставиха следа в душата ми и сякаш се бяха спотаили тихо в очакчване да ги потърся, когато имам нужда и да ми дадат сили в трудни моменти. И вдъхновение също така – онова, което запалва пламъчето в душата ни и сякаш дава сили да продължим напред, някаква магическа сила, която ни помага да имаме усещането, че може да направим и невъзможното. 

Реших, че е време да седна и да разкажа за това магическо място, което сякаш те връща назад във времето докато се разхождаш сред старинните красиви сгради в Града на тишината. Избрах късната вечер, за да бъде максимално тихо и да успея да се пренеса напълно в Мдина. Късметът явно ме следв...