За първи път се сблъсках с термина “food waste” в университета. Толкова много се заинтригувах от темата, че реших да направя информативна презентация и кратко видео за проблема, което представих пред колегите ми. След време работих в ресторант и с ужас наблюдавах колко голяма част от храната завършва в кофата за боклук. По-късно видях колко все още годна за консумация храна се изхвърля и от големите вериги магазини. Ежедневно.
За съжаление, разхищението на храна е един от най-големите и пренебрегвани екологични проблеми днес. Счита се, че близо 1/3 от цялата произведена храна в света се губи по веригата или завършва на сметищата. Тази загуба е в ущърб, както на хората, така и на природата, а разрешаването на този проблем е от съществено значение в борбата с климатичните промени и световния глад.
Нека говорим в цифри
Според FAO*, всяка година се разхищават около 1.3 милиарда тона храна. Това разхищение се случва във всеки етап по веригата на предлагане на храни: от производството и преработването на храната, през транспорта, та чак до консумацията ѝ у дома или в ресторантите. Интересно ми беше да науча, че в развитите страни по-голяма част от храната се губи/разхищава на консуматорско ниво - домакинствата купуват повече храна, отколкото могат да изконсумират, съхраняват продуктите погрешно или неправилно разчитат етикетите обозначаващи годността на продуктите. От друга страна, в развиващите се страни, загубата на храна най-често се случва по време на обработка и след прибиране на реколтата. Причините за това са липсата на добра инфраструктура за превоз на храната, както и технология, която да я съхранява добре.
*FAO - Организация по прехрана и земеделие (Food and Agriculture Organization)
Отпечатък върху природата
Както можете да се досетите, това разхищение съвсем не е безвредно за природата. Когато храната завърши на сметището, не само тя бива пропиляна, а заедно с нея и всички ресурси, които са били използвани за производство ѝ (вода, земя, енергия и човешки труд). Отново според FAO, хранителната индустрия е виновна за 8% от световните емисии на парникови газове. Разграждащата се храна на сметищата генерира метан - мощен парников газ с “принос” за глобално затопляне много пъти по-голям от този на въглеродния диоксид - ето защо намаляването на хранителното разхищение играе важна роля в борбата с климатичните промени.
Освен това, агрикултурата използва 70% от световната питейна вода и е главен виновник за обезлесяването и загубата на биоразнообразие. По-малко хранителни отпадъци = по-малък натиск върху естествените екосистеми.
Икономическо и социално влияние
Цената на хранителното разхищение е главозамайваща и се изчислява на около $1 трилион годишно. 1 000 000 000 000 или десет на дванадесета степен… В свят, в който близо 700 милиона души гладуват, тази цифра ми се струва ужасяваща. Чрез намаляването на хранителните отпадъци обаче, може да предостави повече храна за нуждаещите се и да гарантира, че земните ни ресурсите се използват по-ефективно.
Трудно ми е да повярвам как в една част на света хората се борят със затлъстяване причинено от разточителство, а в друга - умират от глад, но разхищението на храна подчертава именно неравенствата в хранителната система.
Решението?
Както вече споменах, в страните с по-високи доходи, излишъкът на храна е породен от разточителство, докато в по-бедните страни това се дължи на неподходяща инфраструктура и липса на модерна технология. Справянето с хранителните отпадъци изисква холистичен подход, който взима под внимание цялата верига за доставка на храни и се стреми да създаде по-справедлива хранителна система.
Ето и част от решенията, до които стигнах, след проучването, което направих по темата:
- 1. Образоване на консуматора: Това да информираме себе си и тези около нас за природното и икономическото влияние от разхищението на храната е на първо място. Разбира се, само с информираност не става, но вярвам, че трябва да сме наясно с проблема, преди да започнем да търсим решения за него. Като обикновени потребители можем да започнем от това да приготвяме част от храната си (а защо не и цялата?) предварително у дома, да я съхраняваме правилно и да разчитаме етикетите добре*, за да намалим разхищението в домашни условия. Освен това да не поръчваме повече отколкото можем да изядем навън или да прибираме остатъка от ресторанта у дома.
- “Най-добър до” и “срок на годност” - Храните с етикет “най-добър до” обикновено са храни с дълъг срок на годност като паста, консервирани храни, варива и др., и могат да се консумират и след посочената дата. Тези с етикет “срок на годност” обозначават бързо-развалящи се храни като мляко и млечни продукти, яйца и меса. След обозначената дата, тези храни вече не се считат за безопасни за консумация.
- 2. Подобряване на съхранението на храна и транспортацията: В развитите страни, инвестирането в по-добро пакетиране и съхранение на храните би могло да удължи живота на стоките по веригите. В развиващите се такива, по-добрата инфраструктура и използването на добре оборудвани превозни средства и складове с хладилници може да бъде от ключово значение.
- 3. Подпомагане на програми за възстановяване на храна: Инициативи, които пренасочват излишната храна към нуждаещите се, могат да помогнат за намаляване на отпадъците, както и да помогнат на гладуващите. Хранителните банки, обществените кухни и програмите за събиране на паберки* могат да събират и разпределят излишната храна, която иначе би била изхвърлена. За съжаление, големите вериги често изхвърлят напълно годни за консумация плодове и зеленчуци само заради малки несъвършенства във външния им вид. Ако вместо това започнат да ги предлагат на по-ниски цени, биха спасили много годна храна от сметищата.
*паберки - останали след основното бране плодове и зеленчуци, които могат да се дооберат в края на сезона.
- 4. Политическа намеса: Вероятно най-големите и значителни промени могат да дойдат от политиката. Правителствата биха могли значително да подобрят нещата чрез политика, окуражаваща намаляването на хранителните отпадъци и наказваща разхищението. Това може да включва данъчни стимули за дарения на храни, регулации на етикетите и подкрепа за програми за възстановяване и преразпределение на храните.
- 5. Технологическите иновации: Живеем във времето на технологиите и ако не ги използваме за наше добро, какво изобщо правим? Освен, че можем да използваме изкуствен интелект за да си помогнем по всеки етап от хранителната верига, можем да използваме и приложения, които свързват потребителите с ресторанти, магазини и дистрибутори на храна. Такива приложения са световното Too Good To Go, както и българското - FoodOBox - тези приложения дават останалата храна в края на деня на много ниска цена, вместо да я хвърлят. От една страна, ресторантите успяват да не са на минус, а потребителите да се нахранят на много по-достъпна цена.
Ролята на бизнесите
И последно - малките и големите бизнеси, в частност тези в хранителната индустрия, са от голямо значение за намаляването на разхищението. Търговците на дребно могат да възприемат практики като намаление на продукти с изтичащ срок на годност, подобряване на управлението на запасите и даряване на непродадена храна на благотворителни организации. Ресторантите могат да прилагат мерки за контрол на порциите, да предлагат гъвкави опции в менюто и да компостират остатъците от храна. Производителите на храни пък могат да оптимизират производствените процеси, за да сведат до минимум отпадъците и да пренасочат страничните продукти в нови продукти.
Да, разхищението на храна е невидима природна криза, на която трябва спешно да обърнем внимание. Тук всеки човек, бизнес и правителство играе важна роля. Все пак намаляването на хранителния отпадък е от природна, морална и икономическа важност, тъй като гарантира, че ресурсите, които инвестираме в производството на храна са използвани ефикасно и по предназначение - възможно най-много хора да бъдат нахранени.