Размисли и разкази за Родопите

Често си мисля, че най-прекрасното, което нашата страна може да предложи е многообразието от спиращи дъха пейзажи. От весело шуртящи горски поточета и стремглаво препускащи водопади до окъпани в златна светлина поля и величествено разстилащи се хълмове, Българската природа изобилства от примери за красота. А когато човек е изправен пред подобнo обаяние, външните проблеми остават на заден план.

За мен, това най-често се случва на едно специално място – в Родопите, по-специално Западните Родопи. Неслучайно обект на множество легенди, планината на Орфей омайва със сенчестите си пътечки, стръмни скалисти урви и неповторима игра на нюанси от страна на богатата растителност. Докато съзерцавам това великолепие, времето сякаш спира, за да ме  остави насаме с гледката пред мен, придружена от нежното шумолене на листа, полюшвани от свежия вятър, който носи непогрешимата миризма на борови иглички. В такива моменти как да не спреш да броиш колко пъти си ходил на избори или колко е бил разнебитен еди-кой си път или магистрала – творенията на майсторската четка на природата заслужават далеч повече внимание. А в планина като Родопите има предостатъчно възможности, където да го насочите. Разбира се, със своите 2 191 м най-високият връх Голям Перелик не представлява същото предизвикателство като първенците на Рила и Пирин, но Родопите не им остават длъжни в други категории. Тяхната магия е скрита в множеството екопътеки, природни резервати и селца, сгушени в полите на планината, които всеки ден се будят с прекрасния изглед към гористите склонове, с чиито сенки си играе светлината на утрото.
Подобна игра на цветове и светлини могат да се наблюдава и на едно от любимите ми места в Родопите – екопътеката Каньонът на водопадите. Недалеч от град Смолян пътеката се вие из живописно дефиле, за да стигне до не една, а цели три панорамни площадки, откриващи пленяващи гледки към планината и приютилия се между склоновете ѝ Смолян. Признавам, обаче, че в началото пътеката не изглежда толкова впечатляващо – от паркинга се продължава по сравнително широка пътека, която все още скърби по загубата на асфалта си, после се минава покрай един изоставен рибарник и други ,,руини” докато не се стигне до същинската пътека. Целият маршрут може да се вземе за около четири часа (с почивки), така че няма нужда от бързане, намерете си някоя ,,шибучица” или подходяща тояжка, ако искате да ви е по-стабилно на изкачване, и се насладете на преживяването. Честно казано, не знам кое най-много ми харесва в пътеката – дали са слънчевите лъчи, навлизащи през купола от клонки и листа, от които зеленото заискрява, или са множеството дървени мостчета над реката, чието ласкаво ромолене приглася на трескавия бумтеж на водопадите. Точно така - на къде без водопадите в Каньона на водопадите?  Маршрутът изобилства от тях, както може да се предположи, но по-интересното е, че колкото по-нависоко се изкачвате, от толкова по-голяма височина ,,пада” водата. Кулминацията на цялата серия е водопадът Орфей – със своите 68 метра представлява доста внушителна и оглушителна гледка, особено ако посещавате екопътеката в период на пълноводие. Ако сте се порадвали достатъчно и на този водопад (сякаш е лесно да откъснеш очи от подобна гледка) може да продължите нагоре към панорамните площадки, за да натоварите паметта на горките ви камери или телефони (напълно си заслужава, не се подлъгвайте) и да поемете по пътя към паркинга. Или, да се върнете обратно, за да си харесате уютно местенце в близост до някое поточе или водопадче, което да ви охлади с бистрите си пръски, да си отворите по една биричка (или друго питие, няма значение) и да се оставите на звуците и цветовете на природата да ви отведат до онази дълго чакана нирвана. Безотказен метод, гарантирам! Но не е единственият, както пак ще гарантирам. Преди това обаче, трябва да направя някои нужни пояснения. Тъй като в моменти Каньонът преминава през известни затруднения, мостчетата и някои от дървените стълбички не са в най-доброто си състояние, е по-добре да се пресичат в индианска нишка. Но както ни увериха в началото на маршрута се работи по възстановяването им (което може да се подкрепи със скромна такса от три лева, ако си спомням добре).

В случай, че не ви се наблюдават водопади, а предпочитате планинска разходка, имам точното място. Отново в близост до Смолян се намира още една чудесна екопътека - ,,Невястата”, носеща името на импозантния скален масив, който се извисява достолепно над града. Скалата присъства в местния фолклор с историята на една девойка, която била обещана на местния владетел (по турско време), но преди сватбата скочила от възвишението, от което идва името ,,Невястата”. Често срещан мотив, без съмнение, но пътеката, която излиза над скалата, изобщо не е за подценяване. Маршрутът е идеален за кратко бягство от града – не е натоварваща, готова е за по-малко от час, а няма смисъл да казвам, че гледката от върха е просто вълшебна. Освен това, маршрутът е осеян с опознавателни табели за местната флора и фауна, a също така  може да се възползвате от наблизо минаващата Via Ferrata и въжен тролей. Колкото и често да съм минавала по този маршрут, не мисля че някога ще ми омръзне.

Това важи като цяло за Западните Родопи, които не спират да ме очароват с изумителната си природа, невнятния си, но някак симпатичен диалект и наистина вълшебната си кухня, която прави чудеса с прости съставки като боб и картофи. В обобщение, не може да се обобщава – тази планина трябва да се види, да се чуе и да се усети. Дали ще е сред сенките на зелените хълмове, с чаша гъст айрян и парче пататник или в търсене на ендемичния силивряк в някой резерват, то пътешествието ви определено ще си е струвало.