Сицилия a.k.a. вино от чешми се лей
Знаете ли какво лекува почти всички рани? Пътят. Да тръгнеш по виещата се пътечка и да преоткриеш слънцето. Така ми се случи Сицилия.
Тя ме намери в труден момент и ме връхлетя с цветове, музика, вино и портокалов аромат. Заминахме за 2 седмици с една от най-близките ми приятелки. Уж по работа, на обучение, но за мен си беше чисто бягство. А Сицилия е чудесно място да избягаш - връща те към живота, отваря сърцето ти и те усмихва широко с пъстрия си нрав. Там хем бяхме туристи, хем бързо се усетихме в свои води.
Нощувахме в апартамент, не в хотел, в не особено популярно градче, със звучното име Барчелона Поцо Ди Гото, предизвикващо постоянни шеги. 4 момичета в апартамент с купчина просторни стаи, семпли мебели, тесни бани и балкон, гледащ към вътрешен двор и прането на съседите. Като че излязъл от стар, класически филм. Посрещна ни с най-миниатюрната кафеварка на света и много смях. С бяла, хладна кухня, която остана в сърцето ми като едно от най-хубавите места на острова. Колко истории чу тази кухня, колко клюки спретна и колко вино изпи, само ние си знаем.
Излизаш от мрачния вход на старата сграда и се озоваваш на типично ситно площадче с чудесна джелатерия, където освен сладолед, кафе и куп лакомства, можеш да се поглезиш и с любимия ми скоч - раздаваха 10-годишен Ardbeg на безценица и го сипваха на око. 
Saint Honorè ни зареждаше с нужната доза кофеин и настроение всяка сутрин. А вечер, на път за вкъщи, често се спирахме на другия ъгъл, където се гушеше малка бакалия с 2 маси, разкошни мезета, маслини, топъл домашен хляб и вълшебно домашно червено вино. Всичко необходимо за весела дамска компания с усет към хубавините в живота.
Съвсем близо до нашето градче се намира Милацо. След прекрасна разходка по нащърбеното крайбрежие на Capo Milazzo, докато се любувах на гледката от замъка и се опитвах да обхвана цялата тая красота с недостойния си телефон, точно тук за първи път усетих Сицилия и се влюбих.
Съвсем заслужено при това. Мисля че всяко кътче на острова носи своето очарование. Няма да ви отегчавам с хвалебствия за всички така популярни градове като Палермо, Сиракуза, Таормина, Катания, но много искам да ви разкажа с няколко думи за личните ми фаворити - местата, на които бих се завръщала отново и отново.
На северното крайбрежие кокетничи Чефалу - бивше рибарско селце, оставило един от най-цветните отпечатъци в душата ми. Тесните, шарени улички, пълни с маломерни барове и кафенета, впечатляващата близо 300 метрова скала La Rocca насред центъра, усмихнатите лица и старинната архитектура ме спечелиха на мига. Из въздуха се носи лекота и безвремие, а ти сякаш си попаднал в романтичен мюзикъл и очакваш всеки момент да се извие флашмоб иззад ъгъла. Дали ще седиш сам с чаша кафе на стълбите на някой площад, ще се ровиш из произволна миниатюрна книжарничка или ще пиеш коктейли на крак с приятели, Чефалу неминуемо доставя истинско удоволствие. Признавам си, завиждам на местните хора. Благородно, разбира се :)
А ако сте със силно изразено чувство за естетика, Вашето място е Ното. Често пренебрегвано от туристическите групи, за сметка на вече споменатите по-популярни дестинации, Ното е бароково великолепие. Изсипахме се от рейса и се озовахме насред златисти дворци и катедрали, елегантно окъпани в топлото пролетно слънце. Докато се разхождах възхитено, погледът ми попадна на църква. По това време палех свещичка в де що има храм и бързо влетях вътре. Не съм сигурна имаше ли билетчета или не, но в крайна сметка се качих по стълбите на камбанарията и се озовах на панорамната тераса на Сан Карло, от която се разкриваше гледка, която ми е трудно да опиша с думи. Шедьовър, който се усеща, не се описва. И докато захласнато попивах този разкош, по улиците се разнесе… U2. Не вярвам, че има по-вълшебен начин да се запознаеш с този град - кацнал на терасата като птица, на фона на любима музика. Можех да остана с часове, но вече имах огромно желание да споделя Нотто с дружките ми, така че се отправих към улицата. Не беше трудно да открием източника на музиката - младо момче с китара, усилвател и бистър глас. Посадихме се в кафенето до него и се насладихме на уличния концерт. Често давам пари на музиканти, но с ръка на сърцето мога да кажа, че с по-голямо удоволствие не съм давала. Репертоарът беше класически - Боно, Green Day, Боуи, Стинг… Споменът ми за Ното е запечатан в слънце и музика. Ното. Като нота.
А самата Сицилия е като филмово студио, така че няма как да пропусна и очарователната Савока. Тук, високо в планината, на фона на спиращи дъха гледки, са снимани емблематични моменти от първата част на "Кръстникът". Въпреки, че в Сицилия действително съществува градче, на име Корлеоне (което често е посещавано по погрешка), Франсис Форд Копола отказва да снима там и избира за сцена Савока, защото намира това селце за много по-красиво. И с право. Витите каменни улички, цветните сицилиански мозайки, автентичните църкви и дворци, каменната порта, Бар Вители и статуята на Копола няма как да ви оставят безразлични. Особено, ако имате късмета да не попаднете тук заедно с прекалено големи групи туристи. Когато е по-пусто, мястото се чувства още по-наситено.
След планинското бижу Савока, ще ви хвърля в морето на Еолийските острови и ще Ви разкажa за подводните камъни и “тъмната страна” на Сицилия. От пристанището на Милацо ежедневно тръгват корабчета към вулканичните острови. Еолийският архипелаг включва 7 основни острова и скали. Туровете обикновено включват Вулкано и Липари.
Прогнозата е чудесна и няма причина плаването да се отлага. В шеги и закачки минават първите 10-15 минути от пътуването. Морето започва да се бунтува, което само усилва хубавата ни емоция. Група ученици шумно се забавляват с присъщата си младежка нахаканост. Аз и Цвети ги гледаме с лека носталгия и се чудим кога бяхме и ние такива. Корабчето започва да се лашка все по-силно. Смеем се и се радваме на пръските вода. Придвижването става все по-трудно, а палубата полека лека се опразва. Няма и помен от ученическата гюрултия. Оглеждаме се - младежите се смотали по столовете, някои от тях повръщат. Хартиените торбички стават ценна разменна монета. Пръските вече са сякаш кофи вода. И ние сме вир вода, корабчето е пред обръщане. Не се смеем особено. Набелязваме пътечка, по която да се изнесем към закритата част. Събираме сили. Много внимателно, с придържане към каквото може и с малко помощ от персонала достигаме до стъпалата. Изключително доволни, че не сме се пребили, отваряме победоносно вратата и… Защо не си стояхме на откритото и мокрото. Там се дишаше. Вътре - пребледнели, отчаяни лица, насядали безпомощно по седалките. Всеки гушнал по торбичка - две. Персоналът обикаля да снабдява с нови. А “ароматът”... Неописуем. Приех като лична победа фактът, че въпреки всички предпоставки, не ми се наложи да ползвам торбичка. Следващите двайсетина минути преминаха в опити да не дишаме. В крайна сметка малко преди да стигнем заветния остров, вълнението се успокои и излизайки на въздух, настроението отново започна да се повдига.
Vulcano Island се състои от няколко вулканични кратера, разполага се на около 20 кв.км, и най-високата му точка е 501 м. Тук е домът на един от четирите действащи вулкана в Италия и всъщност именно този остров дава думата “Вулкан” на света. Рядко чета предварително подробности за местата, които посещавам. Разбира се, знаех че има термални, кални басейни на острова и че е подходящ за хайкинг, но това, което ме изненада беше, че предлагат и АТВ-та по кратерите, а аз по това време карах горе-долу редовно и, ако бях наясно предварително, нямаше да изпусна възможността да карам по вулкан. Смятах, смятах, но все пак нямаше как да ми стигне времето за целта. Калните бани трябваше да компенсират разочарованието ми. И успяха. Помирисваш сярата и аромата те води към естествения басейн. След като носа ти посвикне, започваш да се радваш по детски на калта, гледката и усещането да си на това неповторимо място. Като ти омръзне да се цапаш като войник в окоп, се разхождаш до близкото плажче, където пясъкът е черен, а водата до брега целогодишно е топла и чудесна за плуване.
След престоя ни тук, корабчето ни заведе до остров Липари, най-големият остров в архипелага, където вече леко почна да захладнява и усетихме минусите на това, всичките ни дрехи да са или мокри от корабчето, или влажни от плажа. Въпреки това, направихме прекрасна разходка из живописните улици на градчето, разгледахме крепостта, ядохме сладолед и пихме кафе на пристанището.
Стъпите ли в Сицилия, задължително трябва да се отбиете до Еолийските острови. Още по-хубаво, ако успеете да нощувате на някой от тях - да ги усетите индивидуално, без групи и гонене на часове.
Последното място, което ще спомена, и което съм си оставила за другия път е Етна. Бяхме там, качихме се на лифта. Впечатляващо. Но много съжалявам, че не успях да се включа в някой от многобройните трекинг турове. Етна предлага много възможности - посрещане на изгреви и залези, изследване на пещери и винени турове. Всеки би си намерил по нещо.
В Сицилия наистина всеки би си намерил по нещо. Без значение дали душата ти е аристократична, приключенска, младежки луда или има простичка нужда от красота и спокойствие - тук можеш да намериш всичко - разходки, разговори, плажове, вкусове, аромати, цветове. Да се поглезиш с морски дарове и домашна паста, да отпиеш от вълшебното червено вино Nero D'Avola или да вкусиш от типичните за Сицилия Orange Moon - портокалови резенчета, потопени в черен шоколад. А накрая, да се усмихнеш и да си обещаеш, че ще се върнеш отново.
