Барселона, Париж, Киото - три града, които привидно нямат нищо общо помежду си, три мои сбъднати мечти, и една реалност, която превръща тези градове в кошмар за местните.
Кога туристите стават твърде много?
Когато броят на туристите на дадено място надвишава капацитета му да ги поеме говорим за свръхтуризъм. Зад това явление стоят множество фактори като по-лесното преминаване през граничните пунктове, по-достъпният транспорт, Airbnb услугите и социалните мрежи. Освен това, населението на Земята почти се е утроило от 50-те години на миналия век, хората с парични възможности са се увеличили, технологиите улесняват пътуването, а благодарение на интернет все повече хора откриват закътани места и ги превръщат в туристически дестинации.
Според проучване направено в Англия, над 40% от възрастните между 18 и 33-годишна възраст избират дестинацията си спрямо това колко “instagrammable” е тя. Колкото по-фотогенично е едно място, толкова по-голям е и интересът към него. Нека вземем едно Портофино - малко рибарско селце до Генуа, което днес е почти невъзможно да видим без хиляди туристи, дошли да направят снимкаТА.
Както за много други хора, така и за мен Барселона беше мечтана дестинация. Докато не заживях там. Слънце, фламенко, морски бриз и сангрия… Какво повече му трябва на човек? Вероятно спокойствие и наем по-нисък от месечната ти заплата.
В Барселона има над 12 млн. туристи годишно. В град с население около 1.6 млн. души, това е почти 8 пъти повече туристи от броя на местните. Като резултат заедно с цените на имотите, нарастват и престъпността, измамите, бездомните хора и тълпите от туристи. Улиците са претъпкани и мръсни, цените на услугите, ресторантите и храните - високи, магазините за хранителни стоки биват заменени от магазини за сувенири, а тишината се е превърнала в лукс.
Париж беше другата ми сбъдната мечта. След година прекарана там, мога да кажа, че обичам града безкрайно, но нямам сили за него. Париж живее под постоянно туристическо напрежение. Всеки ден около 90 000 души посещават Лувъра, а посетителите на Айфеловата кула надхвърлят 7 млн. годишно. Градът по-скоро се чувства като сцена, в която местните са се превърнали в статисти, а цените (на общо взето всичко) са космически. Често студентите или хората с по-малко възможност са принудени да живеят в клаустрофобично малки пространства на последните етажи на сградите, които преди са били използвани за прислугата.
Киото е последната силно туристическа дестинация, която посетих. Въпреки че и аз не бях нищо повече от обикновен турист, не успях да издържа наплива от хора на места като Гион, бамбуковата гора Arashiyamа и по-познатите храмове като Kinkaku-ji, Kiyomizu-dera и Fushimi Inari Shrin. Ако единственото, което виждам са селфи стикове и телефони, то по-добре да вляза в най-близката тиха уличка и да се насладя на атмосферата извън тълпите, макар и далеч от “забележителностите”. В квартали като Гион ежедневно има тълпи, които буквално преследват гейши за снимки. Местната управа дори е поставила табели с надписи „не докосвайте гейшите“, което звучи абсурдно, но се оказва наложително.
Цялото нещо събуди някаква тъга в мен, защото японците са тихи, спокойни и трудолюбиви хора. Докато се стараят да угодят на туристите, същите тези “гости” влизат в храмовете им с дронове и фотоапарати, напълно забравили защо тези места са свещени.
Както в Париж, Барселона и Киото, така и в Амстердам, Венеция и Банкок, туристите са се превърнали в напаст. Чуждата култура служи за нечий декор, а места с хилядолетна история са напълно лишени от душа.
Най-общи казано свръхтуризмът засяга културата, природата и местните. За съжаление, не всеки чувства отговорност към местата, които посещава. В природата, масовият туризъм води до ерозия на пътеките, замърсяване на трудно достъпни места и унищожаване на местните екосистеми. Един от най-красивите плажове в света - Kuta Beach в Бали, днес оглавява класациите за най-замърсени плажове на Земята. И всичко това, заради безотговорността на посетителите му.
Цели общности, селца, дори и градове разчитат на туризма, за да се прехранват, което пък се оказва пагубно за културата на много места. С цел печалба, цели култури биват комерсиализирани, което от своя страна води до загуба на автентичност. Докато бях на почивка в Мароко, отидох на еднодневна екскурзия до пустинята и си тръгнах с горчив привкус. Всичко беше бързо, нагласено и някак бездушно. През цялото време имах чувството, че съм в снимачно студио или в нечия постановка, но нито за момент не се усетих свързана с културата на тази и без друго много интересна страна.
Местните от друга страна страдат от завишени цени, задръствания, шум и ежедневна борба с тълпи, заради туризма. Колкото повече туристи има, толкова повече обекти за настаняване са необходими, което неизменно води до по-високи цени на имотите. Докато туристите са склонни да похарчат повече пари по време на почивка, често местните не смогват и биват принудени да се преместят в по-отдалечени квартали или извън града. За много хора, живеещи в пренаселени от туристи градове, усещането за изгубена идентичност, невъзможността да си позволят живот в собствения си град и чувството на инвазия в ежедневието са ежедневие.
Свръхтуризмът не е само статистика, а загуба на дом, на идентичност, на контрол. Когато родният ти град се превърне в атракция, не е трудно да се чувстваш невидим, заменим и притиснат.
Разбира се, не всичко е толкова негативно, колкото звучи. В борбата срещу свръхтуризма се появява друго явление - етичното пътуване. Не е нужно да спираме да пътуваме. Можем просто да го правим етично.
Да пътуваме етично означава да пътуваме по начин, който намалява негативното влияние и увеличава позитивното такова върху природата, местните и икономиката на дадено място. Това значи да се интересуваме от местната култура, да подкрепяме местния бизнес, да се държим като гости, а не като завоеватели, да не замърсяваме, да уважаваме местата, които посещаваме, и съзнателно да се стараем да правим позитивни промени на дадената локация.
За да щадим природата, трябва да:
- 1. Избираме по-екологични превозни средства като влакове, автобуси и директни полети като по-този начин намаляваме въглеродния си отпечатък;
- 2. Намаляваме, преизползваме и рециклираме отпадъците си;
- 3. Уважаваме естествените хабитати като не замърсяваме, не излизаме от обозначените пътеки за разходки и не притесняваме дивите животни.
- За да уважаваме местните, трябва да:
- 1. Подкрепяме местните бизнеси;
- 2. Избираме места, които са собственост на местни, включително ресторанти, хотели или други места за отсядане.
За да уважаваме културата, трябва да:
- 1. Сме започнати с местната култура, да се обличаме спрямо разбиранията на мястото, което посещаваме, и да се държим спрямо правилата там.
- 2. Поназнайваме няколко думи или изречения на местния език.
- 3. Избягваме активности, които експлоатират местната култура, религия или наследство.
По-малко известните туристически дестинации не са непременно “по-лоши”, понякога са просто “неоткрити”. Освен това, по-бавното и съзнателно пътуване, особено извън силния сезон, е не само по-щадящо към хората и местата, които посещаваме, но и по-зареждащо и обогатяващо за нас като туристи. Именно в бавните моменти усещаме енергията на местата, които посещаваме, заговаряме се с местните, създаваме истински ценни спомени и се потапяме в чуждата култура, така че да разберем другите, света, та и нас самите по-добре, затова - пътувайте по-умно, а не по-малко.