Пристигаме в Агра с късен влак от Варанаси. Едва ли някой посещава Агра с друга цел, освен да види с очите си негово величество - Тадж Махал. Индийският мавзолей от бял мрамор по всяка вероятност е едно от тези места, които се запечатват в съзнанието на хората като “необикновено, величествено, мистично”.
Построен по настояване на моголския владетел Шах Джахан, Тадж Махал всъщност представлява гробница на, забележете, любимата му жена - Мумтаз Махал! Очевидно другите две съпруги не са оставили толкова сериозна следа в сърцето на императора. Построяването на сградата започва около 1632г и отнема над 20 години до пълното му завършване. Впоследствие самият Шах Джахан бива погребан там, положен до своята любима.
Междувременно аз и моята любима се отправяме към едно от Новите седем чудеса на света рано-рано, още преди да е изгряло слънцето. На входа виждаме големи тълпи от хора от цял свят. Монаси в типичните им дълги одежди са се наредили в очакване. Малки, големи, цели семейства тръпнат да зърнат това чудо на човека и да го запечатат с камерите си. Още тук усещаме, че атмосферата е много специална.
Самото място представлява голяма площ с градини и няколко впечатляващи сгради. Точно когато слънцето се показва, около нас се настанява гъста и магична мъгла, която прави гледките още по-нереални. Събуваме се боси, разхождаме се, смеем се, снимаме. Как да не сме щастливи, когато дори не сме предполагали, че ще посетим такива места някога?
Снимаме и останалите хора, които се наслаждават на мечтаната утрин. Бащи, майки и деца се прегръщат усмихнати на фона на величествената сграда. Йоги хора застават в сложни пози и сякаш се сливат с мъглата и всичко около тях. Момиче с червена рокля танцува на една от портите, докато приятелят й прави видео. Братче и сестриче тичат смеейки се, хванати за ръка, сякаш това е най-щастливото утро в живота им. Е, когато попаднеш на такова място и се огледаш… виждаш. Забелязваш всеки детайл, всяка усмивка, усещаш радостта, която извира от всички около теб. И ти попиваш. Сякаш за момент всички са щастливи и нищо друго на света няма значение. Перфектно е. Запечатваме всички тези хора с нашата камера, а впоследствие правим и видео, което качваме в Ютуб канала ни “Cosmic Giggle”.
На излизане сме в такъв захлас от изживяното, че тотално объркваме улиците и се изгубваме в малко и бедно пакистанско кварталче. Някои биха го нарекли махала или гето. По улиците скачат боси и некъпани дечурлига, проскубани маймуни, както и кози, които са облечени с толкова изтънчени дрехи, сякаш отиват на интервю за работа в местната ферма.
Вероятно след залез слънце атмосферата на това място би се усещала притеснителна, но точно след изгрева всичко изглеждаше като една красива и чаровна неразбория. Отново снимаме, отново се смеем. Ама, че живот живеем напоследък!
Пренасяме се четири години напред във времето, през февруари 2023г. На близо 15 хиляди километра разстояние от Тадж Махал, на съвсем друг континент, но отново пътувайки. Намираме се в карибска Колумбия, а второто ни номадско приключение току-що е започнало. Попадаме в местността Минка и се настаняваме в бунгало, сгушено в неповторимата тропическа джунгла на Южна Америка. Там срещаме двойка от Нидерландия, с която бързо се сприятеляваме. Оказва се, че имаме страшно много сходни интереси - музика, фотография, пътувания, възгледи за живота. Дори на години сме едни и същи - Лекси и Лаура на по 29, аз и Дани на 28. Техният маршрут пък е огледален на нашия - започнали са с Боливия, а впоследствие продължават с Перу, Еквадор и Колумбия. Ние пък стартираме от Колумбия, планираме да се спуснем през Еквадор и Перу, преди да стигнем до Боливия, откъдето да се приберем. Свързването с Дани Лаура е толкова силно, че решаваме да продължим пътуването си заедно. И така, неусетно минават 10 дни, в които обикаляме из национален парк Тайрона, посещаваме местно, древно племе и участваме в шаманска церемония. Толкова много преживяваме заедно за толкова кратко време. Усещаме как ще си останем приятели завинаги. Когато церемонията приключва и се прибираме в бунгалото, изпадаме в дълбоки разговори на тема семейства, приятелствата, отношенията между хората. После започваме да се смеем и да си разказваме истории от пътуванията ни по света. Отваряме лаптопите и преглеждаме фотографии от местата, които сме посещавали.
Оказва се, че те също са пътували из Индия.
Оказва се, че също са посетили Тадж Махал. Рано, по изгрев, както пише във всеки наръчник.
Оказва се, че са били там през същата тази 2019г., точно както нас.
Оказва се, всъщност, че са го посетили на същата дата, същата тази сутрин на 9-ти декември, когато и ние сме там.
Преглеждаме кадрите, които Дани прави на Лаура, докато тя танцува на фона на мавзолея. В следващия момент тя се отмества и зад нея виждаме… Лекси. Която също я снима в този конкретен момент и запечатва огледален кадър на танца ѝ.
Оказва се, че Лаура е момичето с червената рокля, което сме заснели преди 4 години и сме качили в ютуб видеото ни.
Какво изобщо е синхроничността? Всички тези велики съвпадения в животите ни, които не могат да се обяснят с думата “случайност”? Хората, с които се сблъскваме? Уроците, които научаваме? Какъв е шансът да срещнем тези двамата след толкова време и то на другия край на света? Да се запознаем и да имаме толкова общи неща помежду ни? Да се харесаме до такава степен, че да решим да тръгнем заедно на път? Да изживеем всичко това и точно след като преминаваме през древна, животопроменяща церемония, в същия този ден да разберем това? Че всъщност се познаваме от много отдавна? Че някога, някъде вече сме се свързали - чрез обектива, чрез кадъра, чрез танца? Каквото и да значи всичко това, едно е сигурно - животът отново ни показа своята магия. Отново ни отведе отвъд представите ни за възможно и реално. И за пореден път ни убеди, че случайни събития няма. Нито срещите, нито случките, нито решенията, които взимаме. Всичко ни води по нашия, уникален път. Дали той е предначертан или не… какво значение има, всъщност? Едва ли някога ще разберем отговора. Може би просто трябва да съсредоточим вниманието си върху това да отпуснем душите и да вярваме, че зад всяка случка в живота ни се крие причина. Да сме благодарни както за доброто, така и за лошото - те са тук за нас. За да ни учат, за да растем и да градим. “Невинаги получаваш това, което искаш. Но винаги получаваш това, от което се нуждаеш” - каза ни Дани в деня на нашето повторно запознанство.
А който все още не вярва в синхроничността и смята, че все пак всичко е една проста случайност… може да се разходи до Тадж Махал. Едно от чудесата на Новия свят.
