Научих се да карам колело, когато бях на 7 години. Бях в Испания и се опитвах да впечатля момче, с което дори не споделяхме един език. Не се гордея с мотивите ми, но нещата се развиха повече от добре! Е, не за мен и за въпросното момче, но за приключенския ми живот – със сигурност.
По онова време дори не съм предполагала в колко голяма част от живота ми ще се превърне колоезденето. Все още съм аматьор и обикновено карам с къси гащи и дамска чанта на едното рамо (нямам добро извинение за това), но пък вече знам, че Европа е истински рай за велосипедисти, тъй като предлага невероятни пейзажи, достъп до много и различни култури, условия за ездачи на вякакви нива и добре поддържани пътища, затова днес съм ви подготвила моите ТОП 3 европйекси дестинации за колоездене (до момента).
- 1. Майорка – Майорка е моят втори островен опит след Сицилия и вероятно една от най-любимите ми вело-дестинации. Много хора свързват испанския остров само със забавления, но за мен Майорка има съвсем друг облик – островът е спокоен, красив и перфектен за хора, които искат да се придвижват на колело.
Защо Майорка? Истината е, че островът предлага комбинация от изключително разнообразни пътища и пейзажи, вариращи от равни полета в централния регион до драматични планински изкачвания в Serra de Tramuntana. Ако не си падате по твърде натоварващите преживявания, колоезденето край брега е за вас, ако пък обичате интензивни тренировки – планинските изкачвания ще ви допаднат.
Що се отнася до пътищата, до всеки главен път ще откриете вело-лента, а извън големите пътища, има добре поддържани велоалеи. Шофьорите пък са внимателни и много търпеливи. Аз силно препоръчват кокетните градчета Valldemossa и Deià, но няма да сгрешите и с по-малките и безизвестни места.
*Ако нямате собствено колело или не искате да се ангажирате с пренасяне, в Майорка ще откриете множество магазини, които предлагат услуги за наемане на колело, при това на добри цени.
Най-подходящо време: през цялата година, но пролетта и есента са за предпочитане
Терен: микс от изкачвания, спускания, крайбрежни пътища и спокойни селски пътища
- 2. Дания – Едва ли ви изненадвам с тази страна, която все пак е смятана за една от най-подходящите страни за колоездене в световен мащаб. Самият Копенхаген е считан за световната столица на колоезденето, а близо 50% от населението на града се придвижва с колело ежедневно.
И докато Копенхаген е фантастична градска дестинация, останалата част на Дания е също толкова подходяща за онези, които обичат да се придвижват с колело. Датската ривиера разпростираща се по североизточния бряг предлага един от най-красивите и подходящи за велосипедисти пътища в Европа. Там ще откриете естествено газирана вода, пясъчни плажове, невероятни скални образования и морски градчета като Helsingør, който е дом на известния Kronborg Castle – мястото, на което се развива Шекспировият Хамлет. Ако пък продължите на юг към Германия, ще видите много зеленина и пасищни животни.
Пътищата са добре поддържани, предимно равни и с ясно обособени вело-алеи, за да се осигури сигурно и приятно пътуване. Освен това ще откриете много кафета, ресторанти и места за почивка, където ще можете да отпочинете и да се насладите на датската кухня.
*За мен Дания има чудесни пътища, но и няколко недостатъци като твърде високия стандарт на живот, променливото време и силният вятър около бреговете.
Най-подходящо време: От юни до края на август, когато температурите са около 22◦, а дните почти 19 часа.
Терен: предимно равен, подходящ за начинаещи или за тези от вас пътуващи с деца
- 3. Германия – не съм вярвала, че Германия може да ми хареса толкова много, но след като успях да премина през стотици селца и градчета, нещо в мен омекна към тази на пръв поглед строга страна.
В Германия съществува впечатляваща система от добре поддържани вело-пътища, позната още като "Radwege." Тези пътища често минават паралелно на главните пътища, през красиви селски пейзажи или по реки, осигурявайки на велосипедистите удобно и безопасно каране. Държавата е инвестирала не малко в създаването на удобна инфраструктура, която да свързва едновременно градските и селските зони с колело, а аз мога да повърдя, че определено има резултат!
Аз влязох в Германия от Дания и прекосих страната от изток на запад, минавайки през градове като Любек, Хамбург и Бремен. Дните ми в Германия минаваха изненадващо бързо, заради разнообразието от пейзажи, през които минавахме – гори, полета, китни селца, красиви църкви и малкки ферми. Времето наистина минаваше неусетно.
Германия е изключително гъсто населена страна, което означава, че най-дългото време, в което не съм се намирала в населено място, вероятно е било 20 минути. Това е плюс, защото винаги можех да спра да магазин или да потърся помощ, ако имах нужда от такава, което само по себе си ме караше да се чувствам истински спокойна. Шофьорите бяха внимателни с нас, а велосипедисти на всякакви възрасти също не лиспваха.
Най-подходящо време: От май до септември.
Терен: Тук отново има за всеки по нещо. Има равни, лесни пътища като тези, по които минавах аз в северните части, но не лиспват и предизвикателни изкачвания в райони като Баварските Алпи.
*Не съм минавала оттам, но многократно ми е репоръчван пътя по Рейн, познат още като EuroVelo 15. Пътят се разпростира на 1,230км по река Рейн, извираща в Швейцария и стига чак до Холандия. Частта, която преминава през Германия е особено впечатляваща, тъй като минава през исторически градове и села, винени лозя и вълшебни пейзажи.
Вероятно страни като Холандия, Франция, Австрия и др. могат да се борят за места в тази класация, но това е опитът ми до момента, така че споделям само страните, през които съм минавала досега.
Ако никога досега не сте карали – не се бойте! Щом веднъж изминах 600+км с градско колело, без скорости и само с контра, значи всеки може. Вярвам, че сме способни на много повече, отколкото си мислим. Аз самата успявам да измина между 80 и 100км дневно без някога да съм тренирала специфично за това. На мен също ми звучеше много в началото, но истината е, че си поставяме рамки, които често ни пречат да разгърнем пълния си потенциал. Ако вашата цел е 20 или 40км дневно, това е повече от достатъчно!
Колоезденето трябва да ви носи наслада, защото на мен ми носи именно това – дълбоко удовлетворение, жажда за нови преживявания и несравнимо чувство на собода. Не отлагайте удоволствията, особено когато идват със стегнати бедра и истории за разказване!