Какво си представяш, когато чуеш за Непал? Храмове, монаси? Практики за себеопознаване? Дал бат? Сама по себе си тази необикновена страна представлява изобилие. Привиква хора от цял свят да я посетят, да я вдишат, да помълчат. Да чуят тишината и да си спомнят за простичките, но важни неща на този свят. Да усетят живота и да се смирят.
В моите мисли Непал винаги е бил извор на всичко това - спокойствие, мъдрост, знание, но най-вече… планини! Широки хоризонти, запълнени от заснежени върхове и хребети, целунати от слънцето. Маймуни, които прескачат през потъналите в хладна и свежа мъгла гористи хълмове. Пейзажи, като от сънищата, докъдето ти стигат очите. Щастлив съм, че най-после имам възможност да вървя с двата си крака по тези земи. И този път знам, че не сънувам!
Потегляме рано сутринта с кола от Похара на запад, където в следващите няколко дни ще катерим до връх Пун Хил (3210м), намиращ се в планинския масив Анапурна. Името “Анапурна” буквално означава “пълна с храна”. Това е от сравнително леките планински трекове в района, имайки предвид, че най-високата точка там е връх Анапурна I (8091м.), който е считан за най-опасния осемхилядник в света!
Бойният ни състав се състои от трима герои - аз, Александрина и нашия водач - Ашок Моктан! Той е от онези веселяци, които пускат шеги постоянно. И дори да не разбереш някоя, той сам ще ѝ се засмее, като за двама.
След като подпечатват разрешенията ни за влизане в района на Анапурна, всички заедно закрачваме нагоре.
Пътят ни е осеян с екзотични растения и усмихнати планински хора. През първия ден вървим най-малко - само няколко часа, докато стигнем хижата, в която нощуваме. Условията са прости, но напълно задоволителни, а наличието на топла вода в банята определено е приятна изненада. Поглеждаме през прозорчето на стаята ни и виждаме върхове. А точно под нас стопаните са впрегнали два вола и орат почвата. Селска идилия!
Ден две започва с изгрева. Хапваме набързо обилната закуска, приготвена от домакините ни - мюсли със затоплено мляко, препечен хляб, яйца, картофи и плодове. Предстои ни цял ден ходене и изкачване на повече от 3500 стъпала. За пръв път официално навлизаме в джунглата! Гъста мъгла ни обгражда и прави пейзажите приказни, на моменти дори страшни. Въздухът се усеща по-чист от където и да било другаде по света! Имайки предвид, че само преди няколко дни бяхме в Ню Делхи - градът с най-мръсен въздух по това време… А сега всичко около нас е свежо и зелено! Вдишваме дълбоко и издишваме с усмивка на лицата. Истинска привилегия е да имаме възможност да обикаляме из тези митични земи.
В далечината се вижда свещеният връх “Мачапучаре” (6993м) което означава “рибена опашка”. Вярва се, че на този връх никога не е стъпвал човешки крак! Смята се, че това е един от домовете на хиндуисткия бог Шива, затова властите в Непал изобщо не издават разрешителни за изкачването му. През 1957г. Британска експедиция стига до 150м под върха, но проявява необходимото уважение и не го изкачва.
На обяд хапваме възможно най-традиционното ястие в Непал - “дал бат”. Топка ориз, гарнирана от спанак, малко боб, картофи, хлебче и сос. Навсякъде можеш да си допълваш купата, колкото искаш! Продължаваме все по-навътре и нависоко в дивотията на Хималаите, а над нас прескача стадо големи маймуни с космати лица и дълги опашки. Пътят е окичен с множество тибетски молитвени флагчета, които могат да се видят навсякъде в Непал - в ресторанти, на улицата, дори и в джунглата. Наричат се “Лунгта”, което означава “вятърен кон”. Знамената са в пет цвята и представляват петте елемента - небе, въздух, земя, огън и вода. Вярването е, че те ще донесе късмет, защита и успех, трансформирайки нещастието в щастие. Когато вятърът духа, благословията, въплътена в изображенията и мантрите на знамената, се разпространява във всички посоки, докато самото знаме избледнее и се разтвори във Вселената.
Виждам водопад, заграден с ограда, която ясно казва “забранено преминаването”. Е, какво пък толкова! Хрумва ми гениалната идея да прескоча и да застана точно на ръба на водопада, за да направя мечтания кадър с фотоапарата ми. Разбира се, не смятам за нужно да сваля раницата от гърба си, в която се намират лаптоп, още една камера, документи - общо взето всичко най-важно, което нося със себе си на това пътуване. Можете да се досетите какво следва - докато снимам на ръба на водопада, изведнъж се подхлъзвам, падам и се повличам надолу с водата. В рамките на секунда инстинктивно се хващам за скалата и корените по нея, като успявам да се задържа и съответно да се набера нагоре, за да не падна в реката. Пулсът ми рязко се ускорява, но в крайна сметка излизам сравнително сух от цялата ситуация. Едва ли щях да се нараня, ако не се бях справил, защото водопадът бе висок не повече от три метра. Но падането в ледената река щеше да означава унищожаване на важните вещи в раницата ми, а и най-вероятно доста неприятна останала част от похода в този ден - часове наред в джунглата с подгизнали дрехи и мокър до кости. Е, сякаш ще знам да съм по-внимателен занапред!
По едно време по пътя ни се изпречва бивол. Така е застанал на пътеката, че не можем да минем покрай него. Гледа право към нас, започва да рие земята с предния си крак и да хвърля главата си агресивно нагоре-надолу. Изглежда, сякаш всеки момент ще ни нападне. С внимателни действия и думи Ашок Моктан успява да го отбие и да освободи пътя ни.
Секунди преди да се стъмни пристигаме до втората хижа по пътя ни, която е на значително по-висока надморска височина. Изтощени, взимаме по един душ, вечеряме и заспиваме веднага. Събуждаме се в 4:00ч сутринта, екипираме се добре и атакуваме връх Пун Хил за изгрева! Вървим около един час, а по пътя осъзнаваме, че сме се екипирали твърде много. С всяка крачка имаме чувството, че въздухът не ни стига, затова се налага да свалим от слоевете с дрехи. Пристигаме на върха и стъпваме на най-високата точка досега в животите ни. Гледката е зашеметяваща! Панорама от планини, накъдето и да се обърнеш. Сън ли е това, Раят ли, не знам. Но е божествено красиво!
Споглеждаме се с Александрина и се усмихваме. Поредната малка мечта в е изпълнена. Пием горещ масала чай и гледаме живота влюбено. Прегръщам я, а в този момент първият слънчев лъч докосва снежните върхове пред нас. Новият ден започва.