Разходката из фермата вече надминаваше очакванията ни - плантацията не беше просто куп какаови дървета в прави редици - беше дива, жива, заобиколена от други растения и животни. Всъщност "мама Какао", както често наричат това растение, не вирее само, а винаги заобиколено от други видове, нуждае се от тях.

Началото на ноември, 2019г. Есента в България тъкмо настъпва и всичко започва да шаренее. В този момент аз и моята спътничка в приключенията и живота - Александрина, заминаваме на нашето първо номадско пътешествие. Водени от любопитството и окрилени от любовта, напук на всички обществени възприятия, решаваме да зарежем всичко. Слагаме по една раница на гръб и, хванати за ръка, се впускаме в най-щурото приключение, което някога сме си представяли. Това бе нашата детска мечта. Нашият малък бунт. Нашият жадуван риск. За вземането на това решение се изисква много вяра, малко смелост и капчица безрасъдност. Решение, което променя животите ни завинаги.

Още помня нахилената физиономия на Васко, когато влетя у дома с думите “Бръм, пускаш ли ме на експедиция в Албания”? Погледнах учудено “Защо мислиш, че бих те спряла?” И така, миналото лято 6 души заминаха да правят теренни обходи из Албанските планини, в търсене на неизследвани вертикални пещери. Преди около половин година Васко отново влетя: “Бръм, отиваме на експедиция в Албания през юли. Да влизаме в дупките, дето маркирахме миналата година. Нашите ще гледат децата”

или как да бъдеш едновременно вързан и свободен

приключения, подходящи и за всеки месец в годината