За базалта и захарната тръстика на Мавриций

Туризмът ме избра. Имам предвид като професионален път, той сам си ме избра, не аз него. Сигурно е надушил зрънцето приключенски и откривателски дух, което съм носила в себе си още от дете, видял го е в едни години, когато още сама търсех себе си, и е решил да ме вземе в прегръдката си, да се погрижи това зрънце да изкласи до страстно желание, трескавост, неуморимост в търсенето на нови земи и нови красоти за очите и душата.

Никога не си бях представяла, че ще работя в сферата на туризма, не бе такова образованието, което започнах да следвам в университета. Но още през лятото след втори курс туризмът ме избра. Къде случайно, къде уж за временно, избра ме. Близо седемнадесет години по-късно и аз бих го избрала при почти всяко едно обстоятелство и продължавам да твърдя, че работя хобито си. С всичките му плюсове и минуси. Но то пък коя ли работа няма минуси. А тук плюсовете са колкото целия свят. Буквално. Защото благодарение на професията, която избра мен за свой приносител, с...