Разговаряме с доц. Сандю Бешев за водата над 7000 метра височина и изменението на водните запаси през последните 70 години
За да си поговорим за водата се срещаме с един необикновен човек. Въпреки че наскоро навърши 90 години, той не спира да се занимава с това което обича и вдъхновява всички с енергията си.
Той е Сандю Бешев, доцент по алпинизъм с над 70 годишен опит в планините по света и у нас. Сред постиженията му се нареждат:
- - първо българско изкачване над границата от 7000 м
- - кръстил е с български имена десетки върхове, на различни места по света
- - първо зимно изкачване на Мальовица
- - първо зимно преминаване на Ком-Емине
- - над 50 изкачвания на връх Олимп
- - първи изкачвания в планините на Андите, Алпите, Памир и България
Седмица след деведесетия си рожден ден, изкачи пореден връх - първенеца на остров Кипър - вр. Олимп. Срещаме се с легендата на българския алпинизъм и ни е интересно да разберем как той вижда водата.
Кога водата ти е била най-сладка?
Хубав въпрос и отговора ми изниква мигновено. Категорично когато съм пил вода от извора. Има една поговорка „От извора се пие на колене” иначе няма как да пиеш. Правил съм го много пъти и от много извори, дори това ми прави голямо удоволствие. Най-запомнящо е когато съм пил от извора на река Арда в землището на село Арда, Смолянско и под едноименния връх Арда. Там се пие трудно, защото осен да коленичиш, е нужно и да полегнеш малко.
Сещам се и за конкретен случай, когато съм пил много сладка вода и това се случи преди 7-8 години. С група, в която водех повече жени, отколкото мъже се изкачвахме на връх Триглав в Словения. Цялата група закъса за вода. Там от хижа Аляжев дом към върха, пътеката е стръмна и много трудна. До хижа Кредарица няма капчица вода. Точно когато групата се беше отчаяла и дехидратирала, видяхме на трудно достъпно и опасно място място как една тънка струйка вода излиза между скалите. Успях да стигна до мястото и в продължение на почти два часа събирах вода капка по капка, а в групата се започна жребий кой първи да накваси устните си. Тази вода определено беше много вкусна :)
Коя е най-красивата вода, която си виждал?
Най-красивата вода, която съм виждал и даже съм стоял там с часове да се любувам доста пъти е в село Крушуна, Ловешко. Там са красивите Крушунски водопади. Водата е кристално чиста, а цвета и е уникален поради специфичната почва, през която тече река Маарата. Трудно ми е да намеря подходящи думи да опиша тази красота. Тя трябва да се види. Впрочем това място е само на 20-тина километра от селото, в което съм роден и живял до 18-годишна възраст. Може би, това е от някакво сантиментално чувство за родно парче земя. Знам, че има много красиви реки и големи водопади по света, но от това което съм виждал с очите си - Крушуна е моя фаворит за най-красива вода.
Разкажи за водата над 7000 метра?
Водата във формата, която познаваме в ежедневието си не съществува естествено във високата планина. Не само над 7000 метра, но навсякъде, където земята е обвита във вечен сняг и най-вече лед. Изкачването до тези височини отнема дни и човек няма възможност да си носи достатъчно вода в раницата от по-ниско, която да му стигне за цялото пътуване. Трябва сам да си я “създадеш”. Често това се случва при много трудни условия. Палиш примус, събираш сняг или лед и така си “доставяш” вода. За да съберем жизненоважната вода за пиене, готвене и чай понякога може да отнеме часове. А самата процедура почти винаги се прави при много ниски температури, в малкото пространство на палатката, където рядко си сам, често сте по 3-4 души. Врътнеш се и бутнеш примуса, разлее се бавно събираната вода. А тя може и да е гореща. С една дума “кошмар”.
Има ли случаи, в които водата е била препятствие пред теб?
Слава богу като, че ли нямам такива спомени. Е, случвало се е някой, дори и аз да съм падал, преминавайки буйна планинска река. Тогава по-скоро ситуацията е смешна. Стига се до преобличане и то не с твои дрехи, а с това, което спътниците ти са сложили в раниците за всеки случай. Помня един случай, в който паднах в река Софийска през 1982 г.. Тя обаче не се намира както очакваме в България, а в район Архиз, в планината Кавказ, където има 15, дори и повече върхове с български имена.
Пременил ли се е вкусът на водата през последните 70 години?
Не мога да направя преценка за вкуса, но със сигурност количеството на водата драстично е намаляло. Помня още от детските си години много пълноводни реки, които днес са напълно пресъхнали. Например, когато дойдох да живея в Пловдив река Марица беше много по-пълноводна. Това го забелязвам и в планините, където много реки и поточета изчезват с всяка година.
От информацията, през последните години, която получавам от обществените средства за масова комуникация, разбирам големите трудности на които са изложени жителите на редица малки и по-големи села и градове от липсата на чиста и годна за пиене вода или дори и за хигиенни нужди. Ние трябва да сме благодарни, че родината ни е богата на този ресурс и можем да пием много вкусна вода. А както знаем това е живителна сила, горивото на нацията ни.
В подкрепа на мнението ми за живителната стойност на водата прилагам две снимки. И двете от чешми в Родопите. Едната чешма е на пътя към връх Вейката в землището на град Кирково само на десетина километра от Българо-Гръцката граница. А другата е на Аязмото в село Ситово, Пловдивско
—-
“По време на физическа активност, каквито са алпинизма и високопланинско катерене човешкото тяло се поти, което води до загуба на електролити. Набавянето на натрий, хлорид, калий, калций чрез приема на вода, осигурява оптималната фунцкионалност на тялото, като регулират кръвното налягане и помагат на мускулите да се свиват по-лесно. “
—-
Колко вода пиеш дневно?
Въпреки, че сред туристическите и алпийски среди съм известен с това, че пия малко вода, много специалисти са ме съветвали през годините, че е необходимо да консумирам повече - поне по литър и половина – два литра дневно.
При мен приема на течности рядко превишава литър и при преходите, които съм правил и все още правя аз не се потя. Явно така е устроен моя организъм и “харча” малко вода. Не, че пазя режим, а просто тялото ми не изпитва необходимост от течности. Не помня някога тялото ми да е имало остра нужда от воден баланс. Без да съм осъзнал това още от детските си години съм водил организма си към намалена водна консумация и в последствие стана трудно за мен да превъзпитам тялото си да усвоява повече вода.
Впрочем не е вярно, че въобще не пия вода, защото все пак поемам течности на водна основа - много обичам компоти и лично си правя всяка година. Любимите ми са от праскови. Също консумирам много плодови сиропи, например когато ям ябълки (които много обичам), преварявам обелките и си правя сок от ябълки. Същото правя и с обелките на прасковите. Любимия ми сок е от дренки. Пия също и доста чай, особено през зимата и когато не се чувствам много добре. За готвене и всички напитки, които си правя използвам вода, която си наливам от места, в планината, които ми харесват.
Текст: 360mag
Снимки: Архив на Сандю Бешев